Наскоро

Би било логично бягство.

" "но май е възможно. " Съмнението е в тебе? Ами така кажи...

Жозефин, но ти разсъждаваш само от едната страна???

не искам да излизам оттук без да ти отговоря. Защо изведнъж стана рязък? Не можеш ли просто да си представиш, че може би с лилитук сме попадали в твърде близки ситуации и усещането е близко. Нещо като мъжете, които са ходили в казармата и се разбират от половин дума, неразбираемо и дори досадно, за дамите от компанията? Подобен жизнен опит, нищо друго. §;о)))))

Ех, брод, естествено, че съмнението винаги го има... Но да ти кажа, ангелската любов, в която всичко върви като в сапунена опера май не е моят жанр:)))

Жосефина, точно снощи си говорех с някой за тези "правилни" и "неправилни" неща и мисля се стигна до консенсус по въпроса: Ти, ти ли си или си това, което някой друг вижда в теб? :)) аз съм си аз докато ме има - това е повече от сигурно ....... свиркам си и отминавам, ако мога забравям, прощавам, поучавам се и си държа очите отворени.... животът продължава темата се оказа депресантска

а ти не мислиш ли, че може да има нещо друго? Да убягва на жена като теб? Не мога да повярвам...

наричаш ни "дами"..... пък май сам не си вярваш и защо сега държи да чуеш, че из устата ми излиза думичата "глупости"? или е най-лесно да си хаплив, когато някой не подпява според очакванията ти..... недей :)

ммм....... добре звучи това може би, защото е близо до разбиранията ми или защото не те е страх да го кажеш

Не мисля, че е депресираща.......темата!Само случката е пресъздадена САМО от тебе .......Не сме чули отсрещната страна.....Може да има сносно обяснение!Не че не вярвам на това ,което пишеш.....Напротив ,достави ми истинско удоволствие!Аз мисля, че този човек все някой ще се намери да го обича .....без да го намира за нарцистичен или орхидеен!Просто ще го обича ,заради това ,което е!Това не е обвинение.Просто мисля, че всичко е индивидуално!

надявам се, Жозефина, човекът не само да запази другите си приятелства, но и да намери любовта си наистина всичко е индивидуало света е за всички :)

тук всички влизаме доброволно. И по тази причина виждаме само това и толкова, колкото искаме да видим. Преди малко в една друга тема ме нарекоха претенциозна. Толкова са поискали да видят, или толкова са успели, не е от голямо значение кое от двете е. Е сега кво, да се тръшна да мра ли? Аз пък явно съм показала с държанието си, че също съм видяла в тях едно претенциозно затворено общество, ревниво към всеки чужд. И сега кво, те да си посипят главата с пепел и да си сложат жалейка ли? Нито едното, нито другото ще стане. И няма смисъл да става. В историята на лилитук видях онова, което я свързваше с моя опит. Толкова пожелах или толкова можах. Не съм длъжна да задълбавам. Не съм нито психоаналитик, нито психотерапевт. Защо искаш насила да стигна до твоята мисъл? Може пък просто да не съм узряла? Или да е минал момента за това откритие? Не се сърди, само се опитай да не мислиш, че онова, което за теб е сериозно в този миг е непременно такова и за другите. Може да стане такова съвпадение и тогава е хубаво. А ако не стане, другите просто ще ти теглят една. На мен непрекъснато ми се случва. И знам колко е трудно да се избегне тази грешка. :о))))) Във всеки случа, ако видя онова, за което говориш, ще ти кажа. Лека нощ. :о) ps. И да ти го кажа, няма да е тук. Хубаво се бях разкарала от клуба, що ли ми трябваше да се присламчвам пак...

Ех, момичета, Нападнахте ме, и никоя от вас не се огледа. Кой пръв, кой - втори, не било важно... Но не е така. Винаги има причина и следствие. Освен тенденциозно поднесената тема от лилитук, от вас получих само повърхностни , неангажиращи и, да ме простите, необмислени становища. Самият стремеж на лили да прекрати дискусията, говори за две неща: крайно неуважение към един мъж, имащ становище по въпроса. И второ. От тавана на човекът-звяр висят и падат въпроси. Те го смазват. От тавана на лилитук обаче висят отговорите. Лилитук, ще можеш ли да продължиш да живееш с тях? Няма ли тънката нишка на измислицата да се скъса и те да паднат върху теб? Ако ти поискаш, всички ще застанем зад теб, но това ще ти помогне ли? Само питам... Защото, ако бях на негово място, бих се борил за любовта си, / не приятелство, то не съществува /.... П.П. Проблеми с връзката не ми позволиха да изразя позицията си на време.

НАИСТИНА ли? о‚ брод...

Това ли намери за най-важно от всичко, което съм казал?

Извинете, че се намесвам, но Вие, брод, звучите твърде настоятелно. Какво значи "приятелството не съществува"? Колко дълго трае любовта и колко - приятелството? Какъв е смисълът на една велика любов ако тя не може да бъде превърната в приятелство? Ако Вие бяхте бил на "негово място", може би нямаше да се борите, а просто щяхте да намерите някой друг да Ви се възхищава, да изберете пътя на най-малкото съпротивление. Не бъдете сигурен, че познавате жените така добре, колкото Ви се струва. Защото вместо въпроси или отговори, може да се окаже, че от тавана висят просто паяжини и само трябва да ги позабършем за да се почувстваме по-добре. Няма незаменими хора, даже и мъже. С уважение, Ари

Вие, Ари, зададохте допълнителни въпроси по темата, но не я коментирахте в хронологичния й ред. Т.е., оставяте въпроси без коментар / мнение /. Нямам намерение да показвам дали познавам жените, / справка - Фройд /, коментирам конкретна ситуация с деиствителни учатници, един от които ни е известен.

Това ли наистина казвате? "Колко дълго трае любовта и колко - приятелството? " - Е, Вашето мнение? Моето: Любовта може да трае вечно, докато приятелството е вдна илюзия, кристална чаша, която се чупи при първия дисонанс. "Какъв е смисълът на една велика любов ако тя не може да бъде превърната в приятелство? " Вашето? Моето: Една любов никога не може да бъде превърната в приятелство. Никога! Просто не може! А ако някой твърди това, това е някаква изкривена форма на контакт, която е разбираема само за него.

зу, приемам позицията ти, сега си мъдра. И точно за това не разбирам как точно ти можеш да кажеш, че познаваш добре някого.

лилитук‚ това ли прочетох‚ че помайвайки се да увериш във всецялостната си вяра в него този човек‚ си предизвикала обвинения (макар и премълчани)‚ оправдания и агония? това ли‚ че щом не си изцяло за нещата‚ които са негови мисли‚ той е решил‚ че си против него? Той‚ че е цветен‚ разбрах. Но според него ли другите са бели‚ ако не се противят на нищо‚ което той смята за истинско и ценно и черни‚ ако отхвърлят неговото...мнение(по–точна дума в момента нямам‚ ама знам‚ че не е "мнение" думата)? той не вижда ли тяхната многобагреност? И ти си се чувствала измъчвана‚ преследвана‚ обвинявана за това‚ че си различна от него ли? А ти обвиняваше ли го‚ че не мисли точно като тебе? Преследваше ли го‚ когато ... Обвиняваше ли го‚ щом той пък ти казваше‚ че цветовете ви са различни? че не си бяла? Всъщност – разбрала ли съм нещо? ако до тук – да‚ мисля следното: когато си приятел някому‚ ти не изискваш от него непременно той да е досущ еднакъв с тебе. пускаш го да си лети и не го душиш със себе си. понякога‚ разбира се‚ това става неволно. но пък ако си нечий приятел поне отвреме на време се сещаш за това...и му се радваш‚ и му помагаш‚ и се грижиш за него и неговите цветове. ако и те да се различават от твоите. ако си нечий приятел – не му се сърдиш‚ когато той не те приема всецяло и безрезервно. мигар има съвършени хора? мигар ти самият си такъв? защо пък трябва всеки да е точно като тебе... така че си мисля‚ че ти си му била приятел. той‚ обаче‚ на тебе – не. не казвам "не толкова". просто – не. защото си мисля‚ че или си приятел‚ или не си. и това не е "черно и бяло". просто риба втора прясност няма (уф‚ все това повтарям‚ извин.) може и да греша‚ но така чувствам. и много добре знам какво е да усещаш‚ че нещо на пръв‚ втори‚ трети и деветхилядиишеснайсти поглед прекрасно‚ всъщност не е такова. ... ами не ти е! различни са хората‚ какво сега... и толкова самотни...