Наскоро

И аз очаквах една отворена дискусия по темата, но се оказа, че съм навлязъл в забранени води... Май не трябваше да се намесвам. Благодаря ти за подкрепата, L.

...че ти тук не си просто един обикновен дискутиращ, а именно ОНЗИ, заради когото е започната темата?

Поради катализираната реакция на част от участници/чки/те в темата - и аз имам същото чувство...:)

Тази дискусия без теб би се превърнала само в една от частите на онзи прекрасен италиански филм, в който една и съща история беше разказана от двете страни - жената и мъжа - и магията бе, че двата филма бяха с един и същи сюжет, но безкрайно различни... :)

Не взимам страна, Ари и брод, но тук твърдо подкрепям брод - една любов НИКОГА не може да се превърне в приятелство. Като това важи дори за една неизживяна в реалността любов. Любовта обаче е като птица - отлети ли, нямаш криле да я стигнеш!

......Искаше ми се да поговоря с някого за това... ако не е прекалено глупаво и себично, разбира се...... Драга лилитук, Не искам да оставям дискусията на това ниво. Не ти се сърдя за отправените към мен думи. Ти започна тема, като искаше да получиш мнения. Моето обаче не ти вършеше работа, което те извади от релси. Съжалявам, че ти причиних това. А аз исках само да ти кажа, че понякога, в стремежа си да създадем радост, да дарим любов, да направим щастлив някого / себе си /, ние, без да искаме, САМИ създаваме чудовища, които след това ни отвращават. Като д-р Франкенщайн. Благодаря.

Уточнение: разбрах или поне почувствах, няма ирония в това, което ти казах - усмивката беше от сърце, а не формалност.

Винаги е хубаво, когато чуеш собствените си мисли от другиго,:-))))) За невъзможната трансформация на любов във приятелство - също. :-))) / също от сърце /

Брод, Лилитук, простете намесата ми - но някак невъздържано ми стана докато ви четях. Четях съвсем отстрани, и старателно се опитвах да вникна във всяка дума. (нещо което рядко правя поради прекалената заетост със себе си ;) Брод, Лилитукът ти е отговорил само в два или три постинга.В Нто един от тях не се съдържа Нито една дума, напомняща и най-малко отсянка на обида към теб. По никакъв начин не личи да си изваждал Лилитука из релси. Не виждам и как стигна до мисълта да "съжаляваш, че си й причинил това" ?!? Това видях отстрани.

izobshto ne si vuobraziavash

Да-а, ракурси...

My Oh My ..

когато мислите‚ които чуваш от друг не са точ в точ с твоите – вземаш една по–дебелшка сопа и го претрипаш от бой. струва ми се‚ за подобно нещо говореше лилитук.

ako puk ne go pravish moje da se poluchi sitoto ti da e stanalo takova che niama nishto koeto da moje da bude presiato

Драги Мяу, ако имаш коментар, качи се по-нагоре. Това тук беше персонално за лилитук. С намерение да спрем до тук. А иначе, какво, колкото хора, толкова мнения. Просто винаги трябва да знаеш кога да спреш.

което‚ обаче‚ дали означава‚ че ако си си извадил окото на трън в шубрака‚ затичан стремглаво след собственото си "аз"‚ трябва да ходиш после с шило по улицата и да спукваш очите на срещнатите? те може да не щат да са кьорави‚ като тебе.

Как някой би могъл да твърди, че познава Мярата ? С темата и коментарите - добре. Дотук. Но бях написала нещо (онзи начален коментар), като преди това съзерцателно и аналитично прострях поглед над Вашите писания. Въобразих си, че ще ми отвърнеш по някакъв не-безличен начин. Хайде, със здраве ;)

e sega ne moje shemata da e: oko za oko tova ne e voina a sebeopoznavane podavane na ruka na padnalia zashtoto padnilia moje da si ti sled vreme

Мяу, ти даваш заключения, което показва, че не си ме разбрала, а и че това, което казваш, са неистини, т.е. не си чела както трябва. При това положение приех, че е излишно да навлизам в полемика, още повече персоналната насоченост на обръщението ми. , нищо лично,Мяу,:-)

"Искаше ми се да поговоря с някого за това... ако не е прекалено глупаво и себично, разбира се" - това са моите думи, брод. Коя от тях прие ти? Ще ти кажа - "глупава" и "себична" - това видя, до там са отворени очите ти... Питам те сега: Ти отговори ли с една дума поне на онова, за което исках да говорим? Държиш на хронологията... мога и по хронология (най-първото ми занимание е математиката)... Ти дойде и каза: такова нещо не може да се е случило във вида, в който е представено. Тук задължително е имало любов - силна и изпепеляваща. Да говорим за любов! Да говорим за варианти: тя казала първа; той казал пръв... Не беше любов, брод. Беше приятелство (държа на това, защото нямаше и грам измислица в разказа ми). Ти ли знаеш или аз? Ти ли разказа или аз? Ти ли вярваш, че НЕ съществува приятелство или аз? Затова ли съм себична и едностранчива? Затова ли природата ми е такава - да обиждам на ляво и дясно? брод, брод... Искам още нещо да те питам: Защо след като се оказа, че със зу имаме близки по усещане изживявания, не преследваш нея с постингите си? Я се вижте там...в края на разговора... "и плеснаха с ръце и се прегърнаха". Как завършиха разговорите ти с Letais? В единомислие, нали. Да продължавам ли брод? Не виждаш ли картинката? Или изпуснах това, че всеки, който по някакъв начин изразяваше несъгласие с теб беше отхвърлян демонстративно (да пиша ли имената или всеки вече ги е видял?) Ти видя ли ги, брод? брод, брод.... .... кристално-поетична дума кехлибар... .... и единственото място през, което можеш да минеш през реката... Хареса ти това име нали, брод? Няма за какво да ми се сърдиш, брод. Ама наистина няма. Ти ми беше сърдит още в мига, в който беше прочел последната буква в "Наскоро", нали? Защо? Не виждаш ли колко бях дискретна, брод? Някъде в разказа ми да става ясно дали говоря за мъж или жена? Говорех за човек, за тип човек, за модел на поведение. Нали ти е ясно, че ми е все едно какво точно биха си помислили за мен околните, след като не скрих себе си като един от участниците. Не съм те обиждала с нито една от думите си, брод. Четох всичко, много пъти го четох. За какво искаше да си говорим, брод? За моята случка или за онази твоята, която ти представи като алтернатива на моята? И защо постави нещата така, че да изглеждат като двубой? Аз не искам да се боря с теб, брод. Исках да поговоря с някого. Не ми отнемай радостта на откровенността, брод. Не го прави. Не и преди да се научиш да определяш природата на нещата в действителният им вид... или поне на онези, за които се изказваш гласно. лилитук