Наскоро

116 отговора 234 прегледа
в отговор на брод #41

всяка врата...

... трябва да си има къща‚ брод. сред полето тя е излишна... това видях‚ да. това намерих.
Отговор
в отговор на б. #42

да

разбрала си б. и аз разбрах това, че е тъжно, когато едни красиви и цветни очи всъщност виждат само в черно-бяло Аз може да съм черна, може да съм бяла, може да съм каквато съм си, но не може да съм виновна (вина, в смисъл да се обвинявам) за това, което съм. Еееми.... това е... смятам да си остана различна с различните, пък ... каквото - такова..
Отговор
в отговор на лилитук #43

да

Дзъ-нннн!!! - Обявяваме лилитук за невинна! Готово, лили. Казват, че съвестта не се предава по полов път...
Отговор
в отговор на брод #44

ти защо си така ядосан на лилитук?

нещо ... позна ли нещо? някъде?
Отговор
в отговор на брод #45

слушай, брод,

престани да ми ходиш по петите и да дрънчиш в краката ми като стара тенекия аз мога да се вглеждам в себе си, повярвай ми ако си се почувствал засегнат от разказа ми... извинявам ти се персонало исках да поговорим и съм доволна, защото прочетох и почувствах още куп неща, които преди бях попрескочила искаше ми се да те попитам какво според теб значи невинност, приятелство, любов, мъж, жена и разни други такива... ти, обаче не се чувствай питан ( не бих понесла отговорите ти без да повърна.... извинявай...) П.П. лилитуците нямат пол, те са си лилитуци (не са нито лили-та, нито туци-та)
Отговор
в отговор на б. #46

Да.

Автор: L Дата: 30.08.00 20:24 Напъването е основното ти занимание в тези клубове - но не го правиш с голям успех. Повече нямам какво да ти кажа. Освен това дълбокото ми убеждение е, че неистовото напъване показва склонност към графоманство. И престани с тези тъпи обръщения "човече" и т. н. Послеслов: Дамските ти емоции са изразени по възможно най-претенциозния начин. Нафуканост, граничеща с празнословие.
Отговор
в отговор на брод #47

Драги брод,

Приятелството не се чупи при първия дисонанс! Това знам от опит. Доказано е, че човек може да бъде активно влюбен не повече от 3 години. Химически реакции. След този период любовта преминава в нещо по-друго - приятелство, или едно от неговите лица, най-интимното. Ако една любов не е била превърната в приятелство, значи не е била велика, а само едно от "тия неща", които често ни се случват. Относно последното, бих искала да Ви попитам - Колко дълга е била Вашата най-дълга любов? - за да разбера позицията Ви по-добре. С уважение, Ари
Отговор
в отговор на Ари #48

Драги брод,

Няма най-дълга, нито най-къса любов. Има само една, идва веднъж през живота, и не при всекиго. При Вас, драги Анри, тя очевидно не е дошла още. Пожелавам Ви я. Струва си.
Отговор
в отговор на брод #49

Драги брод,

Карате ме да се смея! Както и да е... И аз Ви желая същото, и то от сърце.
Отговор
в отговор на брод #50

Да.

аха! ясно : ) пожелавам ти здраве‚ радост и бъдещи творчески успехи! от късмет да не се отървеш и каквото похванеш с успех да приключиш докрай! цялото слънце за тебе‚ радост и звездни мигове – колкото можеш да носиш! нека луната ти бъде приятел‚ хората – също. да не сетиш болка и страдание‚ нито болест‚ зли сприи‚ отчаяние и лют студ... нека силата и щастието са с тебе и в тебе! от сърце го казах‚ на сърце да падне.
Отговор
в отговор на зу #51

Точният текст

"Никога няма да стигнем до онова, за което не спираме да говорим. Моля те, нека прекратим ИЗОБЩО. Не искам приятелството ти. Не искам огън. Не искам топлина. Не искам нежност. Не искам нито дълбоки, нито весели разговори. Не искам нищо. Искам само да се чувствам добре със себе си. " Е, някои умират, други се радват, колкото си искат Или пък могат. Да се чувстват добре. Добре, добре, да... И така нататък Не е лошо. СъС СЕБЕ СИ ------------------------------------- Страхотна изненада. Браво за смелостта, Лилитук! Но, честно, не я приемам в този (публичен) вид... Съжалявам! Ужасно
Отговор
в отговор на "доскоро близък мой позна #52

тук определено нещо се обърка

... мисля си сега за много неща включително и за това, че някой (не зная кой) написа "Съжалявам." едва ли бих могла да напиша за всичко, което ми минава сега през главата смелост обикновено проявяват тези, които се чувстват подкрепени.... независимо дали с приятелство и любов или далеч по-комерсиални изражения като пари, "връзки", "вуйчовци" и т.н... както и онези, които по някакъв начин разчитат само на себе си не виждам смелост в постъпката си, определено поднесена по този начин и с тези поздравления, и дори със съжаленията единственото нещо, което направих е, че говорих за онова, за което никой със здрав разум не би говорил пред неизброимо непозната публика... което не прави нещото (предмет на разговора) да не съществува .... и не съжалявам Ако някой се е почувствал лично засегнат, моля за извинение. Наистина, ама наистина не съм имала такава цел, нито идея дори...
Отговор
в отговор на "доскоро близък мой позна #53

Напротив, лилитук,

всъщност да, обърка се за твоя разговор, а за други неща се подреди толкова ясно, както не съм предполагала, че може да се случи след хиляди недоразумения. Не говорех за този познат. Иначе щях да дам точния цитат. Все пак го имам, нали? Просто говорех за друго. За друг повод, за друго писмо, до съвсем друг човек, на когото благодаря, че мълчи. Той поне притежава някакво чувство за мярка или просто настина е бил приятел. А то излезе онова, което отдавна се криеше и се правеше на друго. Просто си показа истинското лице. За което благодаря на разговора ти. Да, нарцисизъм. Сигурно И от моя страна. Но не в този случай. В други - да. Всичко се връща на този свят... Благодаря за рекламата, бивши мой познат. А толкова чаках писмо... Е, получих си го. Благодаря. Брод, сега разбра ли за какво говорим с лилитук? За хората, които се познават във всичко казано от другия, сякаш животът му е свързен единствено с тях. И не търсят да разберат, а стъпчат. Десеткики пъти един след друг, всеки път, когато успеят. Всеки път, когато другият поддаде. А защо един човек поддава в някакви близки отношения е ясно, нали? За тези, които не искат да видят знаците на внимание, ако не са изкрещяни публично, които отбират за себе си само най-силните емоционални моменти от другия, защото те са предизвикани ОТ ТЯХ и това е ужасно ласкателно. Не, те наистина не са способни да живеят ЗА зругите, а ЧРЕЗ тях. Въпреки онова, което си видял между редовете.
Отговор
в отговор на брод #54

брод,

"добър познат" обикновено, искам да кажа в ежедневния език означава просто някой, към когото имаш и от когото получаваш добронамереност, но все още не можеш да го наречеш "приятел". А точно този познат споменах само, за да кажа, че вече съм го писала на някого, че вече е казвано.
Отговор
в отговор на зу #55

зу,

Подкрепям те изцяло, но до думите: "Въпреки онова, което си видял между редовете. " Различно е мерилото за чувство за мярка. Няма да се сърдя на лилитук за обидните думи. Това си е нейната природа. Но аз взех участие по темата, тъй като тя бе предложена за коментар и се искаше мнение по нея. Оказва се, че се е искало ОПРЕДЕЛЕНО, необходимо мнение. Трябваше да ми кажете, единствената друга страна с мнение по въпроса бе оплюта и наругана. Вероятно лилитук е дала на човека да разбере защо си тръгва, и факта, че сега има нужда от подобна душевна терапия показва, че тя не е в хармония със себе си. Ние всички се стремим да оправдаем постъпките си, каквито и да са те. Самият аз живея в една голяма връзка. Не, защо се страхувам да изрека думата? В една голяма любов. И се радвам, че жени като лилитук не са често срещано явление.
Отговор
в отговор на брод #56

брод,

недей толкова рязко, наистина. Добре, ти живееш в една голяма любов. Дано да няма край! И в момента не си в състояние да разбереш какво му е на човек два часа след края. Не върти повече този шиш, моля те. Може на някой да му е тежко не на теория. Оооо, не, не е на теория.... Може би ако не искаше от нас да стигнем сами до твоите мисли (при условие, че не сме в същото положение като теб... Сам каза, че всяко следствие си има причина. Причината е, че не изживяваме това, което изживяваш ти. Следствието е, че не можем да мислим като теб точно сега. Общото между нас и теб е, че в момента сме ужасно пристрастни и искаме непременно другите да са на нашето мнение или поне като чуят нашето, да променят собственото си о))), и не ни беше задавал насочващи въпроси, а просто беше споделил, разговорът щеше да е друг. Но сигурно е трябвало да бъде точно такъв. Като урок за всички нас. А за мен, за съжаление, и като нещо друго. Усмихнат ден, Кръщелник! :о)
Отговор
в отговор на зу #57

зу,

Както и да е. В теб има огромна доза душевност. Де да можеха всички като теб да приемат чуждото мнение! Благодаря, Кръстнице, весел ден и на теб! :-))))
Отговор
в отговор на брод #58

Кръщеелник,

точно пет реплики по-нагоре ти привеждат доказателства за това, че съм егоист, нарцис, бездушна, интересувам се само от себе си, не желая приятелства и се чувствам добре единствено в пустош. Не се подвеждай по привидностите! Вярвай на доказателства! И си споделяй мненията без страх. Чакам следващ сериозен разговор. :о)
Отговор
в отговор на лилитук #59

уау!

Или мълча, или казвам каквото мисля - а после си нося последиците:)))) Лилитук, темата ти изобщо не е депресантска, много си чувствителна, фина - а такива дами привличат душите-пауни както пламъчето привлича пеперудите. Пази се, съвет от мен - не се давай:)))) Ах тия поети, колко души са изгрискали - не говоря за The Поетът, нека да се разберем:))))
Отговор
в отговор на брод #60

Извинявам се, че

се намесвам, но твоето присъствие, брод, поне за мен бе крайно необходимо - иначе темата ставаше едностранчива, изцяло дамска. Между другото, нека дамите не се засягат, но все повече установявам, че и те, мъжете, и то истинските мъже - имат с дамското съсловие доста нека ги наречем "злополуки" - и не винаги вината е в мъжа... Така че от двете страни на барикадата има убити и ранени. Отново сори за "вклинването" :)
Отговор