...
164 отговора
5908 прегледа
Re: ...
Няма ракия, ни Загорка. Аз съм сноб. Не мога да слушам Мерилиън и в същото време да жуля ракия. Простаци!
Е, ако е домашна ракийката може... С домашен пипер. Печен. С чесън и зехтин. А после - кана винце, домашно. Със сиренце. Бяло, саламурено. От тенекия. Може и с паниран кашкавал.
И биричка, викам, що не. Най- ги обичам онези, половинлитровите бутилки, кафеви, ожулени, без етикет. Мно'о ми е кеф да си глътна две-три насред жегата, тъкмо когато сме налели кофража.
Така е то.
Е, ако е домашна ракийката може... С домашен пипер. Печен. С чесън и зехтин. А после - кана винце, домашно. Със сиренце. Бяло, саламурено. От тенекия. Може и с паниран кашкавал.
И биричка, викам, що не. Най- ги обичам онези, половинлитровите бутилки, кафеви, ожулени, без етикет. Мно'о ми е кеф да си глътна две-три насред жегата, тъкмо когато сме налели кофража.
Така е то.
drugi grupi za vklu4vane
Za6to spored avtora sled 90-te muzika sa pravili samo Nirvana, Nine Inch Nails i nqkolko drugi .
Neznam ot kakvi iztochnici e 4erpal informaciq, no naprimer v edin ot poslednite broeve za minalagata godina na Q magazine ima6e klasaciq za 50 -te naj-dobri britanski rock albumi za vsi4ki vremena i na purvo mqsto be6e edin album(ne pomnq koj, za6toto ne sum i im golqm po4itatel) na Oasis. Ne pretendiram 4e sa purvenci v oblastta si no smqtam 4e zaslujavat opredeleno vnimanie.
Da ne govorim za po stari grupi kato Jefferson Airplane ili Blondie ako se ponapuna sus sigurnost 6te otkriq i drugi propuski ama ne mi e rabotata da se zaqjdam.
Neznam ot kakvi iztochnici e 4erpal informaciq, no naprimer v edin ot poslednite broeve za minalagata godina na Q magazine ima6e klasaciq za 50 -te naj-dobri britanski rock albumi za vsi4ki vremena i na purvo mqsto be6e edin album(ne pomnq koj, za6toto ne sum i im golqm po4itatel) na Oasis. Ne pretendiram 4e sa purvenci v oblastta si no smqtam 4e zaslujavat opredeleno vnimanie.
Da ne govorim za po stari grupi kato Jefferson Airplane ili Blondie ako se ponapuna sus sigurnost 6te otkriq i drugi propuski ama ne mi e rabotata da se zaqjdam.
Re: drugi grupi za vklu4vane
В отговор на:Za6to spored avtora sled 90-te muzika sa pravili samo Nirvana, Nine Inch Nails i nqkolko drugi .
Neznam ot kakvi iztochnici e 4erpal informaciq, no naprimer v edin ot poslednite broeve za minalagata godina na Q magazine ima6e klasaciq za 50 -te naj-dobri britanski rock albumi za vsi4ki vremena i na purvo mqsto be6e edin album(ne pomnq koj, za6toto ne sum i im golqm po4itatel) na Oasis. Ne pretendiram 4e sa purvenci v oblastta si no smqtam 4e zaslujavat opredeleno vnimanie.
Da ne govorim za po stari grupi kato Jefferson Airplane ili Blondie ako se ponapuna sus sigurnost 6te otkriq i drugi propuski ama ne mi e rabotata da se zaqjdam.
Oasis: вече ги коментирахме нейде из темата.
Jefferson Airplane: има ги в стотицата.
Blondie: целта на задачата не е да се проследи как нюйорксия пънк е допринесъл за развитието на диското.
Така е то.
Re: Eх, младост, младост ...
Така, отказах се от биткаджийския език, но не и от спора.
Като казваш, че Пърпъл и Сабът не могат да се сравнят като влияние, отчиташ ли влиянието, което е оказал Пърпъл върху самия Блек Сабът?
Фактите:
1. Като изключим Тони Мартин, всички вокали на Сабът след 1980, с които групата е издала студийни албуми, са били или членове на Пърпъл, или на дъщерна група на Пърпъл. А именно:
- Дио се утвърди като певец и стана известен в Рейнбоу.
- Ян Гилън
- Глен Хюз
2. Звученето в аблумите с Гилън и с Хюз е по-близо до творчеството съответно на Гилън и Хюз, отколкото до Сабът
3. С Тони Мартин, който пък въобще не е бил в Пърпъл, Сабът абсолютно се доближава по звучене до Пърпъл. Най-фрапиращ случай: албумът Headless Cross . Никакъв Сабът. Пърпъл, та дрънка...
4. Тони Айоми, който, няма какво да се лъжем, Е Блек Сабът, когато реши да издаде солов албум (с изключение на Iommi (2000), замислен така, че във всяка песен да пее отделен вокал ), винаги решава, че трябва да пее Глен Хюз. Така е и през 1986 (Seventh Star е записан като солов албум на Айоми, по-късно продуцентите решават, че ще има по-голям успех като албум на Сабът), и през 1996 (абумът The 1996 DEP Sessions, който излезе официално миналата година, но беше известен дълги години като буутлег), така е и с предстоящия аблум, който ще излезе всеки момент.
5. Не си спомням на концерти на Пърпъл да са се изпълнявали песни на Сабът. Но има концерти на Сабът, на които са се изпълнявали песни на Пърпъл, и ти като събирач на буутлеги трябва да го знаеш много добре. Е, ако и това не е влияние...
Ето и едно мое лично мнение, макар че не се споделя от много хора: за мен най-добрият Сабът се получава при сътрудничеството на Айоми и Хюз
Е, мисля, че фактите станаха достатъчно много. Чакам с нетърпение коментара ти
Като казваш, че Пърпъл и Сабът не могат да се сравнят като влияние, отчиташ ли влиянието, което е оказал Пърпъл върху самия Блек Сабът?
Фактите:
1. Като изключим Тони Мартин, всички вокали на Сабът след 1980, с които групата е издала студийни албуми, са били или членове на Пърпъл, или на дъщерна група на Пърпъл. А именно:
- Дио се утвърди като певец и стана известен в Рейнбоу.
- Ян Гилън
- Глен Хюз
2. Звученето в аблумите с Гилън и с Хюз е по-близо до творчеството съответно на Гилън и Хюз, отколкото до Сабът
3. С Тони Мартин, който пък въобще не е бил в Пърпъл, Сабът абсолютно се доближава по звучене до Пърпъл. Най-фрапиращ случай: албумът Headless Cross . Никакъв Сабът. Пърпъл, та дрънка...
4. Тони Айоми, който, няма какво да се лъжем, Е Блек Сабът, когато реши да издаде солов албум (с изключение на Iommi (2000), замислен така, че във всяка песен да пее отделен вокал ), винаги решава, че трябва да пее Глен Хюз. Така е и през 1986 (Seventh Star е записан като солов албум на Айоми, по-късно продуцентите решават, че ще има по-голям успех като албум на Сабът), и през 1996 (абумът The 1996 DEP Sessions, който излезе официално миналата година, но беше известен дълги години като буутлег), така е и с предстоящия аблум, който ще излезе всеки момент.
5. Не си спомням на концерти на Пърпъл да са се изпълнявали песни на Сабът. Но има концерти на Сабът, на които са се изпълнявали песни на Пърпъл, и ти като събирач на буутлеги трябва да го знаеш много добре. Е, ако и това не е влияние...
Ето и едно мое лично мнение, макар че не се споделя от много хора: за мен най-добрият Сабът се получава при сътрудничеството на Айоми и Хюз
Е, мисля, че фактите станаха достатъчно много. Чакам с нетърпение коментара ти
Редактирано от Lazy на
...
...в случая си УЖАСНО прав и обосновката ти е повече от желязна! Ако не се лъжа, подобна теза залегна в някои от моите коментари по темата! Ама не ми се рови сега да търся, пък няма и значение!
Сабат, ДиСи, Стоунс, Хендрикс, Джудас..., все са на незаслужено високи позиции в класацията на Жу!
...а Rush и Marillion все още толкова назад! Господ ще те накаже за това, Ивайло!;)
..., а сърцето на лятото още кърви...
Сабат, ДиСи, Стоунс, Хендрикс, Джудас..., все са на незаслужено високи позиции в класацията на Жу!
...а Rush и Marillion все още толкова назад! Господ ще те накаже за това, Ивайло!;)
..., а сърцето на лятото още кърви...
Редактирано от VlOLATOR на
в отговор на the_alchemist
#150
...
оооо, я по-полека, каке, че ще ти пратя Зейфод да те сложи на мястото
Джими е много голям, но има много по-големи...и то преди него!
Пък и в края на краищата, това е лично мое мнение и изобщо не бива да се приема за меродавно!
..., а сърцето на лятото още кърви...
Джими е много голям, но има много по-големи...и то преди него!
Пък и в края на краищата, това е лично мое мнение и изобщо не бива да се приема за меродавно!
..., а сърцето на лятото още кърви...
Re: Eх, младост, младост ...
“Е, мисля, че фактите станаха достатъчно много. Чакам с нетърпение коментара ти”
С нетърпение ти го давам. То е ясно, че тая книга никога няма да я напиша, но какъв по-голям кеф от това да си почешем малко езиците.
Като казваш, че Пърпъл и Сабът не могат да се сравнят като влияние, отчиташ ли влиянието, което е оказал Пърпъл върху самия Блек Сабът? Фактите: /после изброяваш факти/.
Под „влияние” имаш предвид трансфер на човешки ресурси? Дори и да приемем това за влияние, въпросното прехвърляне на трудова сила засяга една група, която се подписва като “Black Sabbath” от търговски съображения и е само реликтово сияние на онази група “Black Sabbath”, която фигурира в класацията.
Нищо против Сабат с Дио. Heaven and Hell е великолепен албум, но той е вече част от една установила се парадигма – NWoBHM. Влиянието му е в вторично. Сабат с Гилън е печална история. Born Again е хубав, почти експериментаторски запис, но е тотално умъртвен при смесването, както може да установи и нетренирано ухо.
Да, по време на турнето с Гилън се свирят и Пърпълски парчета – Smoke on the Water е единия от двата биса. Другият е Paranoid, разбира се. Този факт в категориите на възторженото ли попада или в тези на тъжното?
Не се съмнявам, че си гледал пиратското видео Stonehenge от турнето. Сложи ръка на сърцето си и кажи: Е ли това изпълнение, с което някой би се гордял? – било то Гилън, Айоми или покосения от първи инфаркт Бил Уорд.
И така нататък. И за да не ме заподозреш в яростен субективизъм, допълвам твоята фактология Пърпъл-Сабат :
Продуцентът Мартин Бърч – ключово име от възхода на Пърпъл и Рейноу – продуцира и тави на Сабат.
Кози Поуел – име, свързано с клана Пърпъл чрез Рейнбоу – също е бил Саботянин.
Нийл Мъри - име, свързано с клана Пърпъл чрез Уайтснейк – също е бил Саботянин.
Като се позамисля, само Ковърдейл май не е записвал с Айоми. И така нататък. Но да не говорим за хората. Да говорим за музиката:
Прослушай внимателно Under the Sun /последната композиция от Sabbath Vol. 4/ - в нея по едно време се появява рифа на Flight of the Rat /от Пърпълския In Rock, разбира се/ - чопнат 1:1. Представяш ли си!? И то не иде реч за някой от пародийните албуми на Сабат, излезли през 80-те, а за неимоверно фундаменталния и влиятелен Volume 4. Сабат крадат от Пърпъл! Ааааааааа!
Относно Seventh Star: албумът е подписан като „Black Sabbath featuring Tony Iommi” – от търговски съображения, естествено. Много хубав запис. Един от любимите ми блус албуми
Ето, виждаш ли как те подкрепям. Дори доброволно допълвам фактологията ти. Дааа....
А! Щях да забравя! Някъде из класацията да си видял група, която се казва Vanilla Fudge? И защо ли ти задавам точно този въпрос?
С нетърпение чакам отговор
Така е то.
С нетърпение ти го давам. То е ясно, че тая книга никога няма да я напиша, но какъв по-голям кеф от това да си почешем малко езиците.
Като казваш, че Пърпъл и Сабът не могат да се сравнят като влияние, отчиташ ли влиянието, което е оказал Пърпъл върху самия Блек Сабът? Фактите: /после изброяваш факти/.
Под „влияние” имаш предвид трансфер на човешки ресурси? Дори и да приемем това за влияние, въпросното прехвърляне на трудова сила засяга една група, която се подписва като “Black Sabbath” от търговски съображения и е само реликтово сияние на онази група “Black Sabbath”, която фигурира в класацията.
Нищо против Сабат с Дио. Heaven and Hell е великолепен албум, но той е вече част от една установила се парадигма – NWoBHM. Влиянието му е в вторично. Сабат с Гилън е печална история. Born Again е хубав, почти експериментаторски запис, но е тотално умъртвен при смесването, както може да установи и нетренирано ухо.
Да, по време на турнето с Гилън се свирят и Пърпълски парчета – Smoke on the Water е единия от двата биса. Другият е Paranoid, разбира се. Този факт в категориите на възторженото ли попада или в тези на тъжното?
Не се съмнявам, че си гледал пиратското видео Stonehenge от турнето. Сложи ръка на сърцето си и кажи: Е ли това изпълнение, с което някой би се гордял? – било то Гилън, Айоми или покосения от първи инфаркт Бил Уорд.
И така нататък. И за да не ме заподозреш в яростен субективизъм, допълвам твоята фактология Пърпъл-Сабат :
Продуцентът Мартин Бърч – ключово име от възхода на Пърпъл и Рейноу – продуцира и тави на Сабат.
Кози Поуел – име, свързано с клана Пърпъл чрез Рейнбоу – също е бил Саботянин.
Нийл Мъри - име, свързано с клана Пърпъл чрез Уайтснейк – също е бил Саботянин.
Като се позамисля, само Ковърдейл май не е записвал с Айоми. И така нататък. Но да не говорим за хората. Да говорим за музиката:
Прослушай внимателно Under the Sun /последната композиция от Sabbath Vol. 4/ - в нея по едно време се появява рифа на Flight of the Rat /от Пърпълския In Rock, разбира се/ - чопнат 1:1. Представяш ли си!? И то не иде реч за някой от пародийните албуми на Сабат, излезли през 80-те, а за неимоверно фундаменталния и влиятелен Volume 4. Сабат крадат от Пърпъл! Ааааааааа!
Относно Seventh Star: албумът е подписан като „Black Sabbath featuring Tony Iommi” – от търговски съображения, естествено. Много хубав запис. Един от любимите ми блус албуми
Ето, виждаш ли как те подкрепям. Дори доброволно допълвам фактологията ти. Дааа....
А! Щях да забравя! Някъде из класацията да си видял група, която се казва Vanilla Fudge? И защо ли ти задавам точно този въпрос?
С нетърпение чакам отговор
Така е то.
..., ама признавам - разкри ме!Re: Eх, младост, младост ...
То е ясно, че тая книга никога няма да я напиша
Защо да не я напишеш? Писането на книги си е фън, особено подобни книги, когато с тях се заемат хора, притежаващи необходимите познания. И аз бих се пробвал с удоволствие в този жанр, ако имах някаква идея какво ще ги правя после готовите книги
Под „влияние” имаш предвид трансфер на човешки ресурси?
Определено е част от "влиянието". Естествено, че ще вземеш в групата си хора, чиято музика харесваш, а не някой от оркестър "Кристал".
една група, която се подписва като “Black Sabbath” от търговски съображения и е само реликтово сияние на онази група “Black Sabbath”, която фигурира в класацията.
Е, мисля, че драматизираш нещата. За мен Айоми си е основана фигура в Сабът и бих приел всеки състав, в който фигурира той.
Нищо против Сабат с Дио. Heaven and Hell е великолепен албум, но той е вече част от една установила се парадигма – NWoBHM. Влиянието му е в вторично.
Аз самият не съм кой знае колко голям фен на състава на Сабът с Дио. Струва ми се, че материалът е прекалено еднообразен. Но е факт, че твърдите фенове на Сабът харесват този състав - е, не колкото оригиналния, но доста.
Born Again е хубав, почти експериментаторски запис, но е тотално умъртвен при смесването, както може да установи и нетренирано ухо.
Именно. Проблемът е в звука, а не толкова, че албумът е слаб. Все си мисля, че някой ден може да се появи нова версия, която да звучи както трябва.
Не се съмнявам, че си гледал пиратското видео Stonehenge от турнето. Сложи ръка на сърцето си и кажи: Е ли това изпълнение, с което някой би се гордял? – било то Гилън, Айоми или покосения от първи инфаркт Бил Уорд.
Не търдя, че съм във възторг. Просто фактът си е факт - Сабът са изпълнявали песни на Пърпъл на концерт. Независимо от това колко успешно е изпълнението, какво мислим ние за това, дали така е правилно и т. н.
И то не иде реч за някой от пародийните албуми на Сабат, излезли през 80-те, а за неимоверно фундаменталния и влиятелен Volume 4
Категорично не съм съгласен с определението "пародийни" за албумите на Сабът от 80-те. Лично аз, след албума с Хюз обичам най-много от албумите на Сабът тези с Тони Мартин (без последния). Въпрос на вкус, разбира се, но сред феновете няма категорично мнение, че тези албуми са чак толкова слаби.
Някъде из класацията да си видял група, която се казва Vanilla Fudge? И защо ли ти задавам точно този въпрос?
Прословутото влияние на Ванила Фъдж върху Пърпъл според моето скромно мнение е силно преувеличено. И ако го има, се простира най-вече върху първия състав на Пъпъл, и за да сме по-точни - върху първите два албума. При третия албум вече се губи, да не говорим за In Rock и следващите албуми.
Мнението ми за Vanilla Fudge е положително и албумите им присъстват в колекцията ми. Но дали трябва да са сред първите 100 в тази класация? По-скоро не, за съжаление.
Защо да не я напишеш? Писането на книги си е фън, особено подобни книги, когато с тях се заемат хора, притежаващи необходимите познания. И аз бих се пробвал с удоволствие в този жанр, ако имах някаква идея какво ще ги правя после готовите книги
Под „влияние” имаш предвид трансфер на човешки ресурси?
Определено е част от "влиянието". Естествено, че ще вземеш в групата си хора, чиято музика харесваш, а не някой от оркестър "Кристал".
една група, която се подписва като “Black Sabbath” от търговски съображения и е само реликтово сияние на онази група “Black Sabbath”, която фигурира в класацията.
Е, мисля, че драматизираш нещата. За мен Айоми си е основана фигура в Сабът и бих приел всеки състав, в който фигурира той.
Нищо против Сабат с Дио. Heaven and Hell е великолепен албум, но той е вече част от една установила се парадигма – NWoBHM. Влиянието му е в вторично.
Аз самият не съм кой знае колко голям фен на състава на Сабът с Дио. Струва ми се, че материалът е прекалено еднообразен. Но е факт, че твърдите фенове на Сабът харесват този състав - е, не колкото оригиналния, но доста.
Born Again е хубав, почти експериментаторски запис, но е тотално умъртвен при смесването, както може да установи и нетренирано ухо.
Именно. Проблемът е в звука, а не толкова, че албумът е слаб. Все си мисля, че някой ден може да се появи нова версия, която да звучи както трябва.
Не се съмнявам, че си гледал пиратското видео Stonehenge от турнето. Сложи ръка на сърцето си и кажи: Е ли това изпълнение, с което някой би се гордял? – било то Гилън, Айоми или покосения от първи инфаркт Бил Уорд.
Не търдя, че съм във възторг. Просто фактът си е факт - Сабът са изпълнявали песни на Пърпъл на концерт. Независимо от това колко успешно е изпълнението, какво мислим ние за това, дали така е правилно и т. н.
И то не иде реч за някой от пародийните албуми на Сабат, излезли през 80-те, а за неимоверно фундаменталния и влиятелен Volume 4
Категорично не съм съгласен с определението "пародийни" за албумите на Сабът от 80-те. Лично аз, след албума с Хюз обичам най-много от албумите на Сабът тези с Тони Мартин (без последния). Въпрос на вкус, разбира се, но сред феновете няма категорично мнение, че тези албуми са чак толкова слаби.
Някъде из класацията да си видял група, която се казва Vanilla Fudge? И защо ли ти задавам точно този въпрос?
Прословутото влияние на Ванила Фъдж върху Пърпъл според моето скромно мнение е силно преувеличено. И ако го има, се простира най-вече върху първия състав на Пъпъл, и за да сме по-точни - върху първите два албума. При третия албум вече се губи, да не говорим за In Rock и следващите албуми.
Мнението ми за Vanilla Fudge е положително и албумите им присъстват в колекцията ми. Но дали трябва да са сред първите 100 в тази класация? По-скоро не, за съжаление.
Re: ...
Джими Хендрикс трябва да е много напред във всички класации, но тук Jimi Hendrix Experience въобще не трябва да присъства, защото не отговаря на условието на класацията. Това е поддържаща група на Джими Хендрикс, тук става въпрос по-скоро за солов изпълнител.
Да не говорим пък за Big Brother and the Holding Company, които нямат абсолютно никаква идентичност без Дженис Джоплин, и при това най-значимите албуми на Дженис са направени без тях.
Да не говорим пък за Big Brother and the Holding Company, които нямат абсолютно никаква идентичност без Дженис Джоплин, и при това най-значимите албуми на Дженис са направени без тях.
Re: Eх, младост, младост ...
Е, мисля, че драматизираш нещата. За мен Айоми си е основана фигура в Сабът и бих приел всеки състав, в който фигурира той.
Да, Айоми Е Сабат. Но тъй предното място на групата е обусловено от химията /каквото и да означава това/ между четирима души, които записват шест албума от 1970 до 75-та /по-късните Technical Ecstasy и Never Say Die не ги броим/. Именно тези четиримата и тези шест албума задават и до голяма степен изчерпват парадигмата „метъл” – с всичките й по-нататъшни проекции и влияния, попили из целия рок. Въпреки че Сабат никога не са били типична метъл група - по схващанията за „метъл”, които са наложени от началото на 80-те насам. Жанрът, в който класическите Сабат битуват, предпочитам да наричам готически блус.
Аз самият не съм кой знае колко голям фен на състава на Сабът с Дио. Струва ми се, че материалът е прекалено еднообразен
За съжаление Дио никога не успя да осъществи пълния потенциал на гласа и излъчването си. Дио е мистичен. Прилича ми на средновековен бард, обладан от демони. Харизмата му е пълно отрицание на купонджийското в рока. Винаги съм си го представял като менестел, приседнал покрай кален път сред мъгливите нормандски гори, някъде из сумрака на XIV-ти век. “Long Live Rock’n’Roll” е компромис за него – сбъркал е времето и мястото.
Прословутото влияние на Ванила Фъдж върху Пърпъл според моето скромно мнение е силно преувеличено. И ако го има, се простира най-вече върху първия състав на Пъпъл, и за да сме по-точни - върху първите два албума. При третия албум вече се губи
Да, напълно приемам. В третия си албум Пърпъл вече не приличат на Vanilla Fudge. Приличат на най-ранните Yes.
Майтап
Ама не съвсем. Ей тук бихме могли да развием концепцията, че Пърпъл не са рок група, а ООД – няколко напълно различни групи – жанрово и идейно, които просто свирят под една и съща юридическа шапка. Но вече сме го правили 78 пъти.
Така е то.
Да, Айоми Е Сабат. Но тъй предното място на групата е обусловено от химията /каквото и да означава това/ между четирима души, които записват шест албума от 1970 до 75-та /по-късните Technical Ecstasy и Never Say Die не ги броим/. Именно тези четиримата и тези шест албума задават и до голяма степен изчерпват парадигмата „метъл” – с всичките й по-нататъшни проекции и влияния, попили из целия рок. Въпреки че Сабат никога не са били типична метъл група - по схващанията за „метъл”, които са наложени от началото на 80-те насам. Жанрът, в който класическите Сабат битуват, предпочитам да наричам готически блус.
Аз самият не съм кой знае колко голям фен на състава на Сабът с Дио. Струва ми се, че материалът е прекалено еднообразен
За съжаление Дио никога не успя да осъществи пълния потенциал на гласа и излъчването си. Дио е мистичен. Прилича ми на средновековен бард, обладан от демони. Харизмата му е пълно отрицание на купонджийското в рока. Винаги съм си го представял като менестел, приседнал покрай кален път сред мъгливите нормандски гори, някъде из сумрака на XIV-ти век. “Long Live Rock’n’Roll” е компромис за него – сбъркал е времето и мястото.
Прословутото влияние на Ванила Фъдж върху Пърпъл според моето скромно мнение е силно преувеличено. И ако го има, се простира най-вече върху първия състав на Пъпъл, и за да сме по-точни - върху първите два албума. При третия албум вече се губи
Да, напълно приемам. В третия си албум Пърпъл вече не приличат на Vanilla Fudge. Приличат на най-ранните Yes.
Майтап
Ама не съвсем. Ей тук бихме могли да развием концепцията, че Пърпъл не са рок група, а ООД – няколко напълно различни групи – жанрово и идейно, които просто свирят под една и съща юридическа шапка. Но вече сме го правили 78 пъти.
Така е то.
Re: ...
Джими Хендрикс трябва да е много напред във всички класации, но тук Jimi Hendrix Experience въобще не трябва да присъства, защото не отговаря на условието на класацията. Това е поддържаща група на Джими Хендрикс, тук става въпрос по-скоро за солов изпълнител.
Отново опираме до проблема що е то „група” и що е то „соло изпълнител”. И все пак, донякъде Experience са група. Пауър формация, която функционира като един организъм. Присъствието и влиянието на Мич Митчъл не може да се пренебрегне, макар и Митчъл да не е толкова ценен – повлиян от Джинджър Бейкър, той не успява да напусне „бейкърското” в барабаненето.
Та така с Experience. Виж – Band of Gypsies вече наистина са само и единствено поддържаща група на Хендрикс.
Да не говорим пък за Big Brother and the Holding Company, които нямат абсолютно никаква идентичност без Дженис Джоплин
Big Brother and the Holding Company не са в класацията – може би гледаш по-старата версия.
и при това най-значимите албуми на Дженис са направени без тях.
Джанис Джоплин има издадени цифром и словом само 2 /два/ албума приживе. Единият от тях – Cheap Thrills – е с Големите Братя. И е шедьовър. Вторият шедьовър /и трети албум/ на Джанис – Pearl – излиза след смъртта й. Той е по-скоро колекция-епитаф.
Така е то.
Отново опираме до проблема що е то „група” и що е то „соло изпълнител”. И все пак, донякъде Experience са група. Пауър формация, която функционира като един организъм. Присъствието и влиянието на Мич Митчъл не може да се пренебрегне, макар и Митчъл да не е толкова ценен – повлиян от Джинджър Бейкър, той не успява да напусне „бейкърското” в барабаненето.
Та така с Experience. Виж – Band of Gypsies вече наистина са само и единствено поддържаща група на Хендрикс.
Да не говорим пък за Big Brother and the Holding Company, които нямат абсолютно никаква идентичност без Дженис Джоплин
Big Brother and the Holding Company не са в класацията – може би гледаш по-старата версия.
и при това най-значимите албуми на Дженис са направени без тях.
Джанис Джоплин има издадени цифром и словом само 2 /два/ албума приживе. Единият от тях – Cheap Thrills – е с Големите Братя. И е шедьовър. Вторият шедьовър /и трети албум/ на Джанис – Pearl – излиза след смъртта й. Той е по-скоро колекция-епитаф.
Така е то.
Редактирано от Georid на
Дженис Джоплин
Няколко пъти отлагам отговора на този постинг, защото мога да пиша за Дженис Джоплин с часове, а времето все не стига.
Така че ще карам по-накратко.
Дженис Джоплин има не два, а три албума приживе. Пропускаш
Big Brother & The Holding Company, Септември 1967, със следния трек лист:
1.Bye, Bye Baby (2:29)
2.Easy Rider (2:24)
3.Intruder (2:27)
4.Light is Faster Than Sound (2:27)
5.Women Is Losers (2:00)
6.Blindman (1:59)
7.Down On Me (2:25)
8.Caterpillar (2:14)
9.All Is Loneliness (2:17)
Pearl наистина излиза след смъртта на Дженис Джоплин, но не е колекция-епитаф, а студиен албум с нов материал, подготвян и записван през последните месеци преди смъртта й.
Така че може да се каже, че основната дискография на Дженис Джоплин е от четири албума:
Big Brother & The Holding Company 1967
Cheap Thrills 1968
I Got Dem Ol' Kozmic Blues Again Mama! 1969
Pearl 1971 (забележи, януари)
От тях първите два са с Big Brother & The Holding Company, третият и четвъртият - не. А шедьоври са всички без първия.
Така че от три шедьовъра само един е с Big Brother & The Holding Company
И то само от тази първична официална дискография. Но като се прибавят следващите излезли албуми, съотношението още повече се влошава във вреда на Big Brother & The Holding Company. През следващите години се появяват например Farewell Song 1982 и Early Parformances, които се състоят изцяло от песни, които ги няма в първите албуми, някои много интересни концерти, само част от които са с братята (има например много интересни концерти с Йорма Кауконен, е няма нужда да го представям, Джеферсън Еърплейн, Хот Тюна и прочие, та и там Дженис си взаимодейства много добре с китарата)...
Аз самият имам от началото на 90-те гореспоменатите четири албума + Farewell Song + Joplin In Concert от 1972 + Janis Joplin's Greatest Hits (оня с най-хубавия вариант на Ball And Chain ). Купих си ги на касети от един тип на Славейков и си умрях от кеф, защото няколко години ги бях търсил, но не успявах да ги намеря. Още си ги пазя - бяха мераклийски направени, с обвивки с ксерокопия на плочите...
По-късно, когато се появиха мп3-те, събрах около двайсетина албума на Дженис, и досега ако ми изпадне нещо ново, го записвам.
Та така. Все пак се отплеснах...
Така че ще карам по-накратко.
Дженис Джоплин има не два, а три албума приживе. Пропускаш
Big Brother & The Holding Company, Септември 1967, със следния трек лист:
1.Bye, Bye Baby (2:29)
2.Easy Rider (2:24)
3.Intruder (2:27)
4.Light is Faster Than Sound (2:27)
5.Women Is Losers (2:00)
6.Blindman (1:59)
7.Down On Me (2:25)
8.Caterpillar (2:14)
9.All Is Loneliness (2:17)
Pearl наистина излиза след смъртта на Дженис Джоплин, но не е колекция-епитаф, а студиен албум с нов материал, подготвян и записван през последните месеци преди смъртта й.
Така че може да се каже, че основната дискография на Дженис Джоплин е от четири албума:
Big Brother & The Holding Company 1967
Cheap Thrills 1968
I Got Dem Ol' Kozmic Blues Again Mama! 1969
Pearl 1971 (забележи, януари)
От тях първите два са с Big Brother & The Holding Company, третият и четвъртият - не. А шедьоври са всички без първия.
Така че от три шедьовъра само един е с Big Brother & The Holding Company
И то само от тази първична официална дискография. Но като се прибавят следващите излезли албуми, съотношението още повече се влошава във вреда на Big Brother & The Holding Company. През следващите години се появяват например Farewell Song 1982 и Early Parformances, които се състоят изцяло от песни, които ги няма в първите албуми, някои много интересни концерти, само част от които са с братята (има например много интересни концерти с Йорма Кауконен, е няма нужда да го представям, Джеферсън Еърплейн, Хот Тюна и прочие, та и там Дженис си взаимодейства много добре с китарата)...
Аз самият имам от началото на 90-те гореспоменатите четири албума + Farewell Song + Joplin In Concert от 1972 + Janis Joplin's Greatest Hits (оня с най-хубавия вариант на Ball And Chain ). Купих си ги на касети от един тип на Славейков и си умрях от кеф, защото няколко години ги бях търсил, но не успявах да ги намеря. Още си ги пазя - бяха мераклийски направени, с обвивки с ксерокопия на плочите...
По-късно, когато се появиха мп3-те, събрах около двайсетина албума на Дженис, и досега ако ми изпадне нещо ново, го записвам.
Та така. Все пак се отплеснах...
Re: Дженис Джоплин
Дженис Джоплин има не два, а три албума приживе. Пропускаш
Big Brother & The Holding Company, Септември 1967
Виноват. Пропуснал съм го. Да ти призная, тази тава съм я слушал само 2-3 пъти, дори я нямам в колекцията си. Като изключим Down on Me и, донякъде, Intruder, албумът не ми харесва. За разлика от Cheap Thrills, който кърти мивки и цепи секвои.
Никога не съм хранил симпатии към обилната хипарливост. А Джоплин е въплъщение на хипарливостта в най-акромегалните й измерения. Начинът по който тази вълшебна кресла общува с китарите е умопомрачително незабравим. Но рядко успявам да откъсна гласа от визуалното усещане за съмнителна хигиена. Когато успея да го откъсна, да чуя само глас, без картина, ех, колко е хубаво само!
Pearl наистина излиза след смъртта на Дженис Джоплин, но не е колекция-епитаф, а студиен албум с нов материал, подготвян и записван през последните месеци преди смъртта й.
Така е то. Под „колекция-епитаф” имам предвид, че албумът е докомпилиран и мастериран след 4 октомври. Когато промо-сингъла Me and Bobby McGee става Голямата работа из класациите, Джоплин вече е открила пълното щастие в компанията на група ангелчета с мърлявоснежни крилца и спринцовки вместо чурки.
И то само от тази първична официална дискография. Но като се прибавят следващите излезли албуми, съотношението още повече се влошава във вреда на Big Brother & The Holding Company.
Така е то. Митът е прагматично употребен от продуцентско-издателската гилдия. Нищо ново. Посмъртни издания на Джоплин нямам, но тези на Хендрикс си ги събирам най-надлежно.
Купих си ги на касети от един тип на Славейков и си умрях от кеф, защото няколко години ги бях търсил, но не успявах да ги намеря. Още си ги пазя - бяха мераклийски направени, с обвивки с ксерокопия на плочите...
Сигурно е същия онзи тип, който в началото на 90-те висеше позициониран срещу Столична библиотека, на мястото на днешното фонтанче, и продаваше маняшки изработки с кофти запис – Vanilla Fudge, Free, Ten Years After, Blue Cheer и всичките ония от края на 60-те. Аз пък още си пазя две касетки на The Guess Who, дето ми ги пробута с отстъпка
Така е то.
Big Brother & The Holding Company, Септември 1967
Виноват. Пропуснал съм го. Да ти призная, тази тава съм я слушал само 2-3 пъти, дори я нямам в колекцията си. Като изключим Down on Me и, донякъде, Intruder, албумът не ми харесва. За разлика от Cheap Thrills, който кърти мивки и цепи секвои.
Никога не съм хранил симпатии към обилната хипарливост. А Джоплин е въплъщение на хипарливостта в най-акромегалните й измерения. Начинът по който тази вълшебна кресла общува с китарите е умопомрачително незабравим. Но рядко успявам да откъсна гласа от визуалното усещане за съмнителна хигиена. Когато успея да го откъсна, да чуя само глас, без картина, ех, колко е хубаво само!
Pearl наистина излиза след смъртта на Дженис Джоплин, но не е колекция-епитаф, а студиен албум с нов материал, подготвян и записван през последните месеци преди смъртта й.
Така е то. Под „колекция-епитаф” имам предвид, че албумът е докомпилиран и мастериран след 4 октомври. Когато промо-сингъла Me and Bobby McGee става Голямата работа из класациите, Джоплин вече е открила пълното щастие в компанията на група ангелчета с мърлявоснежни крилца и спринцовки вместо чурки.
И то само от тази първична официална дискография. Но като се прибавят следващите излезли албуми, съотношението още повече се влошава във вреда на Big Brother & The Holding Company.
Така е то. Митът е прагматично употребен от продуцентско-издателската гилдия. Нищо ново. Посмъртни издания на Джоплин нямам, но тези на Хендрикс си ги събирам най-надлежно.
Купих си ги на касети от един тип на Славейков и си умрях от кеф, защото няколко години ги бях търсил, но не успявах да ги намеря. Още си ги пазя - бяха мераклийски направени, с обвивки с ксерокопия на плочите...
Сигурно е същия онзи тип, който в началото на 90-те висеше позициониран срещу Столична библиотека, на мястото на днешното фонтанче, и продаваше маняшки изработки с кофти запис – Vanilla Fudge, Free, Ten Years After, Blue Cheer и всичките ония от края на 60-те. Аз пък още си пазя две касетки на The Guess Who, дето ми ги пробута с отстъпка
Така е то.