...

"всъщност имам едва 2-3 мнения в този клуб"
...тъкмо това е жалкото! като ти гледам горния пост си си точно за тук!

[линк]

ей тук съм писал кратка и дълга версия на историята на ред хот, образовайте се, оценете труда ми и гласувайте за клуба.

всъщност е неистина, че бийсти бойз(beastie boys) предхождат рхчп. първият албум на ред хот е от 84, а на ББ от 87.
слушал съм съвсем малко от gang of four( но смятам скоро да поправя тази грешка (: , но чак да се говори за едва ли не интелектуална кражба ми се струва несериозно (:

в линка към темата съм написал всичко, което имам да кажа, т.е. нямам намерение да го пиша отново, но конкретно:

кийдис е доста далеч от рапирането в пост - пънк стил откъдето и да го погледнем милия (:
не знам дали под пост пънк тук се визира онези гадни, депресивни творения на джой дивижън и прочие или просто периода в музиката, който е последвал след пънка, но и в двата случая не съм съгласен .
просто ред хот смесват стилове, които дори и при един по дълбок поглед не могат да се смесят. отделно от това флий създава абсолютно своя, уникална бас система, която е копирана поне няколко милиона пъти (:
хилел словак(първият китарист на ред хот, който умира през юни 88) също прави едни такива неща с китарата си, които е трудно да чуеш на много други места, особено преди създаването на ред хот (:
джангъра, който е известен като 'freaky styley'(вторият албум на ред хот е от 85) е нещо, което поне до този момент не е правен, и ако допуснем, че съществува стила фънк метъл(иначе една дузина групи остават без стилово определение дори и от критиците, така че ви съветвам да има (: , значи той е поствен именно в този албум.
ъплифт мофо парти план от 87 е първият класически албум на ред хот и нека да не се заблуждаваме - преди него не е имало нещо, което да прилича дори умерено на този албумец. стилът на ред хот е роден и въпреки хилядите опити, стилът на ред хот си остава неподражаем .
все пак къде можете да чуете подобен химн като 'fight like a brave'? и досега не се сещам да съм чувал нещо такова, та нека после да се говори, че ред хот не били оригинални и уникални (:
knock me down, първият сингъл от следващия албум(mother's milk, 89) е един от малкото по това време анти - дрога хитове, да не говорим колко искрен е той. общо взето стиловото разнообразие на ред хот е толкова бедно - от някакъв шум в първият албум, през много фънк плюс малко метъл във вторият, плюс раждането на стила на ред хот в третият и сега анти - дрога хит, който е пълна противоположност на всичкият оптимизъм, който ред хот са проповядвали досега.

после идва блъд шугър секс меджик с рубин като продуцент и оттам всичко е ясно (:

а кой инспирират ред хот ли?
ехехехе, че кой ли не.
най малкото джейн'с адикшън нямаше да ги има в този вид, а една дузина групи - като почнем от инкюбъс и стигнем до смешинг пъмпкинс, минем през корн и стигнем до блъдхаунд ганг трудно щяха да се случат, ако подобен идиотски текстове не се бяха пръквали преди това.
а, че как забравих фейт, бе - че като се замислиш то и фейт нямаше да ги има, а има ли нужда да обяснявам колко големи са те и колко по различна би била музиката без този абсолютен кретен патън, който да пише дълбокомислени, философски текстове от сорта на epic и да прави някакви чудесии без прецедент като surprise! you are dead.?

"Life, like poker has an element of risk. It shouldn't be avoided. It should be faced."

ооооо, забравих да добавя, че за бийсти като творци трябва да се мисли едва след paul's botique, защото де факто първият е написан от рубин - и като музика, и като текстове (:
с което не искам да умаловажа бийститата, най малкото защото са ми една от любимите групи - те са го доказали още през 84 със сингъла 'she's on it', че го могат (:

м/д-то, ще е по интересно да се направи една класация ако не топ 100, то поне топ 50 за продуценти, за лейбъли и за режисьори на клипове.
едно, че ще бъде оригинално и, второ, че аз поне не се сещам за такива класации (:

"Life, like poker has an element of risk. It shouldn't be avoided. It should be faced."

...хехе, аз тъкмо те похвалих, и ти почна да плещиш за разни рапери....шегувам се! Харесвай си ги колкото си щеш RHCP, симпатяги са, ама знай, че в сравнение с повечето имена от класацийката на Гео те са много по-малки!
...моето мнение дори е, че те нямат място там!

мдаааа...
Сега си обясних наличието на Мерилин Менсън в класацията - не че е направил нещо ново или влиятелно, ама като умножиш банковата му сметка по 0.3 - ехее - направо си има място.
Аз няма да се напъвам за групите които предложих малко по рано, но искам само да кажа, че когато ги написах тия три имена, изхождах точно от фактора популярност съчетан с влияние. Щото за тях фактор продажби се губи кум 0.03 спрямо повечето имена в класацията.
Иначе, пак да се заям с Мерилин (и с други мога, но ще предизвикам гнева ахилесов) - може ли някой да ми обясни кое ги прави по-"влиятелна група в историята на рока" от Killing Joke например?

Next One Is Real

Killing Joke безспорно са умопомрачително влиятелна група. Достатъчно е само да съпоставим тяхната Eighties с Come as You Are на Nirvana. Няма особени разлики . Би било редно да са тук, особено заради първите си два албума. Но местата са само 100, все пак, а и Killing правят твърде съмнителен скок от пост-пънка и алтърнатив ню-уейва към индустиализирания метъл.

Мен лично ме кефят по-късните им работи, макар и да са по-малко стойностни. Thanks за подсещането - ей сега си пускам Pandemonium.

Така е то.

В отговор на:

---

Killing правят твърде съмнителен скок от пост-пънка и алтърнатив ню-уейва към индустиализирания метъл

---

Хахахаха,
Ами тогава какво да кажем за "съмнителните" стилови преходи на The Cult ?!?
Не знам как отделяш стойностните от по-малко стойностните неща.
За мене новите неща на Килинг са не по-малко стойностни. Само че са по-различни. А албумчето от миналата година буквално кърти мифки (като отвори дума за Нирвана - Дейв Грол изтърбушва тъпаните там - сбъдната мечта, а).
Както и да е.
Само не разбрах с какво Мерилин Менсън имат място в 100-те, а Килинг Джоук не?

Next One Is Real

Предавам се, прегледах нарочно няколко подобни класации и нявсякъде Deep Purple бяха класирани някъде извън първите двадесет, та дори по-назад от мястото, което заемат в твоята. Явно се намирам в някаква огромна заблуда(или останалият сват е в такава). Но все пак за нещо май ще се окажа прав. Във въпросните класации НИКЪДЕ AC/DC не са поставени в челните ТРИДЕСЕТ.

Все пак Purple оглавяват една класация(според тези, които разглеждах) - тази за "Greatest Rock Guitar Riff" със "Smoke on the Water".

Набеди се че си бог,
забрави, че си безсмъртен

В отговор на:

---

Предавам се, прегледах нарочно няколко подобни класации и нявсякъде Deep Purple бяха класирани някъде извън първите двадесет, та дори по-назад от мястото, което заемат в твоята.

---

А обърна ли внимание в колко класации ИЗОБЩО не фигурират?

В отговор на:

---

Във въпросните класации НИКЪДЕ AC/DC не са поставени в челните ТРИДЕСЕТ.

---

Я виж тук, например:

[линк]

Поразтърси се още тук и там.

Така е то.

В отговор на:

---

Хахахаха,
Ами тогава какво да кажем за "съмнителните" стилови преходи на The Cult ?!?

---

Със "съмнителния" стилов преход на The Cult /с Electric, нъл тъй?/ те получават признание и са оценени както подобава и за старите си работи. А Killing Joke се набутват в едни територии, където нито са първите, нито са кой знае колко изключителни /макар и лично да харесвам повече късния им период/.

Щяха ли Металика да бъдат обявени за толкова крупни класици, ако не беше Черния албум? Щяха, ама грънци. Черният албум с нищо не допринася за рок развитието, но след него те получават масово признание заради старите си работи - Райд дъ лайтнинг, Мастъра и т.н. Та така и с The Cult.

Така е то.

"Гледал съм да игнорирам изцяло субективния фактор, с ясното съзнание, че е невъзможно да го сторя съвсем, щото съм субект, все пак, и т.н. Всяко име, избора му и мястото в класацията съм го обмислял стотици пъти, вервайте ми. Майната му на субекта, рокът е по-голям от нас."
--------------------------------------------------------------------------------------------
Сори, пич, ама това са пълно глупости! Една такава класация никога, ама НИКОГА, не може да бъде обективна - тя е изцяло затворена в границите на СУБЕКТИВНИЯ вкус! При всяко изкуство, естетическите критерий са субективни! Кой е по-велик композитор - Моцарт или Бетовен? Кой е по-велик писател - Шекспир или Байрон? Кой е по-велик художник - Леонардо или Дюрер? Кой е по-велик философ - Кант или Хегел? Говориш за влияние. Влияние, но върху кого? Има различни стилове рок. Франк Запа има огромно влияние върху прогресив рока, но никакво върху хард-рока. Битълс имат голямо влияние, безспорно, но нима самите Битълс не са приемали влияние от други изпълнители? Напиши, ако искаш, нова енциклопедия на рока, но моля те не се излагай с подобни смешни класации! Не се обиждай, нямам в предвид, че точно твоята класация е смешна, а че всяка подобна класация би била смешна и нелепа!

P.S. все пак, всички знаят, че Сабат и Джудас са бащите на "Хевито", така че, с тия места дето си им отредил... и тоя Пърпъл на 35-то място... просто хората ще ти се смеят. А пък по-старите фенове като видят, че култови групи като Ван Дер Граф, Куинсрайх и Мерилиън, са класирани след Мерили Менсън, направо ще им стане лошо... Ееех, мойто момче, зелен си още!

You'd better run from the Devil's gun!

Благодаря за градивния присмех, както и затова, че откри топлата вода.

Тъй като намерих в постинга ти проникновени пасажи като:
"Франк Запа има огромно влияние върху прогресив рока, но никакво върху хард-рока."
то не възнамерявам да си губя времето с допълнителен коментар.

Съвети за Мерилиън и Ван дер Грааф от разни персонажи, на които е присъщ изказния маниер "ееех, мойто момче, зелен си още", не намирам за потребни.

Ако имаш какво конкретно да предложиш/критикуваш, както постъпват колегите в темата - казвай, плийз. Ще бъде от полза за делото. Имбецилно присмехулство с патетичен привкус няма да свърши работа.

Така е то.

"И в какво се изразява влиянието на Blind Faith ? .......... И само един албум - клонинг на Cream"

изразява се в това, че албума им за времето си е такова явление, което малко групи (тогава) за успели да постигнат. А не мисля, че бройката е наи-важното нещо, има групи, направили една кофа албуми и няколко парчета са запомнени.
Вземи само Do what you like - коментара е излишен, мисля

Хубу,
разбрах вече, че тая класация ще си остане с Мерилин Менсън (писна ми да го споменавам това име, ама като гледам, не съм сам).
Значи, викаш в класацията трябва да има само комерсиално признати групи.
Значи в нея няма място за титани като (ще се помъча да измъкна по-популярни именца):
- Резидънтс;
- Тъксидомуун;
- Килинг Джоук;
- Einsturzende Neubauten;
- Крафтверк;
- Sigue Sigue Sputnik;
-.......
Ех Мерилин, респект, бате!!! Какви групи завря в кучия гъз!
.........
Аз май нямам какво повече да кажа по темата...

Next One Is Real

Добре, гледам, че сме се запънали и двамата в своите си параграфи и затова бия отбой от спора. Всъщност, както ти казах още в началото, тази твоя класация дава сравнително добра картина на влиянията в рока. Е, плюс/минус 15-20 групи, разбира се, както и редица вътрешни рокади (BTW, мисля че Цепелин определено не заслужават второто място).
То всяка подобна класация е спекулация в по-голямата си част, защото изключая първите 30-тина (да кажем) безспорни групи, влиянията почти винаги са по-косвени, многопосочни и разнопосочни, в тях са замесени често пъти само отделни албуми или случайни песни, както и редица личностни и извънмузикални фактори и т.н. А и времената на "слушане" са различни. През 60-те и 70-те години вкусът се е оформял на базата на 300-400 прослушани албума. Днес изобилието на стока и нейната достъпност създават съвсем различни тертипи на слушане и възприемане. Всяка голобрада инди банда може да си тиражира албума и в цялата тая преливаща отвсякъде shit-ня истинските диаманти трудно си пробиват път до масовото ухо.
Какво остава ?
Ами остават три що-годе обективни фактора за подборка. "Обективни", защото са измерими или поне видими. Billboard-рейтингът на дадена група, продажбите й и какво място тя заема в т.нар. от теб вътрешножанрова кореспонденция. Класирането в различните чартове е дело перверзно. Повечето от най-любимите ми албуми едва са успявали да одраскат Топ 100-те на билбордовете, да не говорим че банди като MC5, Iggy Pop & The Stoogies, New York Dolls и т.н. сигурно не са помирисвали и Toп 200. Единственото присъствие на Кримсъните в чартовете е 98-мо място (ако не се лъжа) на единственото им радио-friendly парче I Talk To The Wind. Продажбите са в същия джинс. Дори по-зле. Ако по тях тръгнехме да сформираме някакви класации за влияние половината банди които си изброил, щяха да отидат баластра. Само албумът Dookie на Green Day се е продал в по-голямо количество отколкото всичките албуми на Ramones. Факт. Е, и ?
Продължавам да смятам като водещ показател за значимостта на една група нейната чисто музикална тежест. Тя поне е чуваема в творчеството на групите идващи след нея, директно се споменава по интервютата и се вижда в трибютите. Това разбира се не изключва и другите показатели, но предимно като спомагателни - на второ четене, ако има нещо да се донамества по класирането.
Остава въпросът доколко присъствието на дадена група по радиото и телевизията я прави влиятелна ? Ами прави я. Предимно за вкуса на съответното подрастващо поколение. Друг е въпросът дали някоя самоука агентка Съли ще си даде зор да разрови архивите и да стигне от Bon Jovi до Nazareth и T.Rex. В 90% от случаите народът ще продължи да си рупа поп-фуража дето му го сервират. Избирането на привилегията да подскача като Ангъс Йънг идва предимно от въздействието на ролевите модели, които са в масова циркулация в минисоциалната лагуна, където живе въпросният крехък младеж. Често пъти самата музика няма почти нищо общо с решението да се посегне към китарата. Жалко но факт.
Но както и да е. Спирам дотук. Ти си boss-ът на Класаций'та, дерзай така както ни е учил Димитров

"Red Hot Chili Peppers – защото спомагат за навлизането на кросоувъра в мейнстрийма и го правят разпознаваем. Вярно е, че при тях има много Gang of Four /слушал съм Entertainment, но той е изолирано явление насред общата рок-картина от края на 70-те/ и че Beastie Boys ги предхождат. Но междужанровата синергия при RHCP е по-обхватна и дълготрайна. Затова. "

- ОК, гледам че класацията почна да поддава под натиска да се включи един или друг кросоувър-гений. Честно казано, колкото и да са талантливи тези банди, не мога да ги поставя на едно и също ниво с истински големите. Както и да е пипнат кросоувърът си остава еклектика. В случая може би имаш право да включиш RHCP, защото имат все пак отчетливо влияние върху сцената на 90-те. А за съжаление не могат да се заобиколят "ню-"измишльотините от 90-те. Нароиха се, ню-мамка им

"Buddy Holly & Щурците – разглеждам ги по-скоро като еднолична креатура на Бъди Холи, т.е. – не отговарят на критерия „група”. А и знаем сигурно взеха да залязват Крикетс след онази самолетна катастрофа"

- Тц. През 50-те първата част от заглавията на групите винаги е представлявала името/псевдонимът на фронтмена й & някои си (тук е следвал обикновено олигофренизъм). Да разбирам ли, че в такъв случай групата "Marc Bolan & T.Rex" (под чието име излизат най-силните й албуми) е също "еднолична креатура" ? Ами какво ще кажеш относно името Bon Jovi ?

"Jethro Tull – защото утвърждават практиката да се краде безнаказано от анонимни минстрали и й придават известност /в много по-голяма степен, отколкото Gentle Giant да речем/. Не са баш изолирано явление /оказват силни влияния дори и в метъл сцената – върху Iron Maiden и особено върху Skyclad и съпътстващите ги банди, които вече са оформили цял субжанр/."

- E да де, но крайният резултат е, че се получава една затворена в собствения си арт музика. Изключителна откъм продукт, но не и откъм интерактивност. Това че били оказали влияние дори и на метъл сцената, също не ми звучи убедително. Явно съм пропуснал да чуя "Джетртълсовия" период на Мейдън. А фолк-заемките в метъла са повече екстравагантност отколкото закономерност. И тук с не по-малко основание може да се намесят и ирландският фолк (безспорно най-конвертируемият фолк в света), музиката на Dead Can Dance и т.н. Една група, с която спокойно бих заместил Джетро Тъл и чието творчество е получило огромен резонанс през 80-те и 90-те години е Hawkwind, например.

"Blue Cheer – тук беше голямо колебание те или Iron Butterfly да влязат. Да, Блу Чиър имат ебаси дебюта, онази страховита версия на Summertime Blues още ми кънти в главата и т.н. Но Iron Butterfly са „по-широка” група и по-често са цитирани като влияние от следовници разни. По подобен начин седи въпроса и с MC5 и The Stooges"

- ОК, съгласен :)

"Parliament/Funkadelic – още мисля по въпроса. Мисленето е по линията „те рок ли са, аджеба”

- Ами чудейки се дали те са рок, спокойно можеш да резнеш и Бийтълс. Имаш почти същите основания и за тях От всички промоции, които досега съм направил, тази е може би най-безапелационната. Човече, Фънкаделик са нова революция, нова църква. Само с първите си три албума освобождават страховита street-freak-beat-jamming енергия в рока, нещо като филмите на Тарантино за киното в началото на 90-те. А третият им - "Maggot Brain" е Срещата на психеделик-блуса на Хендрикс, фънкажния риф и най-перверзния прочит на главата на Второто Пришествие. И до днес са си лична библия на всеки, с по- offbeat отношение към китарата - от Primus та до RHCP. Амин.

Уффф... Кой е казал, че трябва да има само комерсиално признати групи?
Колко комерсиално признати са Velvet да речем?

Einsturzende Neubauten и Зиг Зиг Спутник бяха включени в по-предишна версия, но паднаха. Така и така отново ще я преработвам. Мерилин Менсън аз лично не го понасям. Но е вътре. И т.н.

Я виж 'са какво се получава - един вика само стари банди има, друг - много нови; един - как може Пърпъл да са на еди кое си място, друг - що ги няма Килинг Джоук; един - много пънк си вкарал, друг - къде е пънка и инди сцената; един - ще ми се смеят батковците, щото Мерилиън били еди къде си, друг - що няма предбийтълсови банди от 50-те; един - напъхал си всичкия алтърнатив; друг - що толкова малко алтърнатив; един - що метъла е чак еди къде си; друг - к'во правят Венъм вътре; един - що няма електоника и индъстриъл; друг - и т.н. И т.н. И т.н.

Е?

Почнал съм я тая работа с ясното съзнание, че само 100 банди не могат да се изберат, че ВСЯКО подреждане, каквото и да е то, ще предизвика безкрайни спорове и т.н. Защото НЯМА как да избереш 100 групи, на ги наредиш и това да е окончателно и безвъзвратно. Просто няма.

Но: "жанрът" е такъв - 100-те най. При всичките абсурди, които са присъщи на този жанр, той съществува. Я виж колко хиляди класации 100-те най-... има и как няма една с една да си пасват поне малко; виж серията книги "100-те най-велиятелни евреи", "100-те най-влиятелни българи", "100-те най-влиятелни учени", "100-те не знам какво си" и колко е нелепа е всяка от тях в зависимост от това как я гледаш и какво очакваш от нея. И т.н.

Та - жанрът е такъв, при всичките му абсурди. С него съм се захванал. Заради предизвикателството и заради съпътстващия кеф.

И защото ми се обсъжда темата. Приятно е човек да срещне хора като теб, да речем, възторжени фенове, които познават, оспорват, чудят се и възразяват. Гот ми е.

Така е то.

Ама албумът е наистина великолепен !
(въпреки че го разглеждам повече като проект на Стиви Уинууд)
Перфектна смес от разюздаността на Cream и соул-джаза на Traffic. Пространствено и добре осмислено. Въпросът е дали е сам по себе си "Blind Faith" надхвърля стойността на двете си подводни течения?
Мисля че не. Ако малко бяха успели да доразвият този тон за песен, който си задават ... Но все пак Cream е трудно "доразвиваема" музика, съгласи се

Бас хващам, че не си очаквал обсъждането на класацията да протече другояче.
Аз също не съм очаквал предложенията ми да бъдат приети възторжено. Даже не очаквах въобще да има някаква реакция. Просто вкусовете ми са малко встрани от мейнстрийма (т.е. имам си собствен такъв).
Въпреки всичко, класацията като цяло хич не е лоша. Ясно, че винаги ще има недоволни. И както каза, не е лошо малко да се поспори и да се поначешат езиците - дори и не заради самата класация - тя при всички положения ще бъде непълна и невярна. Най-малкото заради субективизма (твой или нечий друг - няма значение) от който няма никакъв начин да избягаш.

Next One Is Real

мисля че мястото им е безспорно.
Направих си зора да ти коп-на първите 4 реда на статията за тях в Allmusic.com :
"Since 1980, there have been a hundred bands who sound like this; but before Steve Albini and Al Jourgensen made it hip, the cold metallic throb of Killing Joke was exciting and fresh...."

Протодуум-индъстриъл ли го наречи, протогот-пънк ли го наречи ... настроението, което тази група въвежда в рока днес го слушаме отвсякъде, без кой знае какви вариации за изминалото време.

То не че и аз си лягам и ставам с музиката на Стоунс, де :)) По-скоро съм им почитател на първата третина от творчеството + 3-4 страхотни тави от 70-те. Но и не мога да не призная, че имат дразнещата наклонност постоянно да се самоклишират.
Прав си, че за дистанция от 32 места и дума не може да става, ама мож ли угоди на всеки ?
Да ти кажа, лично аз с удоволствие бих натирил U2 от първата десятка, за да се освободи малко полезна площ