...

Само ще кажа, че като среднотъпо пиянде чистосърдечно се радвам на повечето любими мои групи, които присъстват в класацията. А така! А че някой бил на 14-то или на 81-во място ич не ме ебе :)

На пръв прочит списъка ми изглежда повече от приличен, макар и с малко замъглен поглед, особено първата десятка, макар че като видно говедо бих изшъткал Куийн за сметка на Металица. И т.н.

Ех баняяяя, ех кеееееф :)

УСПЕХ!

You don't burn out from going too fast.
You burn out from going too slow and getting bored.

Туй за отбоя бе уек блъф :))
Докато има време за губене по "общественобезполезни" теми като рок музиката, нЕма спиране. Някак си не ми идва отвътре да говоря по полезните теми в живота. Да. Допреди малко слепвах едно хартиено човече - Chuck Steele. Приложение в последния брой на Kerrang. Съдбата на Чък е трогваща. Бездомно хлапе, израстнало в двора на Детройтската автоморга и ... да не се отплесвам :))

Виж, малко по-сложно ще е с постването на моя вариант. Не че ми липсва желание, но трябва време за прецизиране, справки и т.н. Пък и картината принципно няма да се различава от твоята, плюс-минус 7-8 групи, не повече. Повече различия би имало в подреждането. Но ако темата е още актуална за теб около Коледа, защо не? По това време и някъде около началото на януари обикновено ме прихващат кратковременни пристъпи на активност. Нова година - нов човек и т.н. Пък може и на Slade да им излезне късметът - някъде около 90-та позиция покрай досадата Merry Xmas

Относно комерс-фактора (статистики, чартове, продажби) - опитът да се жонглира между него и музиката е неизбежен.
Аз обаче предпочитам да звуча като сектант. Така поне съм по-сигурен в отсяването на истински влиятелната музика от останалото. Забележи - казвам музика. Статистиката не може да се абстрахира от фактора на личността. А много пъти личността/групата имат напълно самостоятелен живот от музиката, която правят.
ММ, например. Не виждам разлика между него и Азис, само дето съпътстващият ги театър е по-различен.
Но понякога "казусът" стои малко по-дълбоко. Да вземем Doors или U2, например. В музиката на Doors, не откривам музикални Врати. Да де, има една ама оттам директно се цамбурва в музиката на Animals . Freshly recycled for you :)) Дори и гласът и фразирането на Морисън са леко подравнена версия на уникалния глас на Ерик Бърдън. Съзнателно са пропуснати някои по-драматични ефекти, които Бърдън цели, опитвайки се да възпроизведе черния блус. Е, остават харизмата, поезията, goth стайлинг-а, флиртовете със смъртта, бруталността и пр. Музиката тук е аксесоар към Иконата. А Иконата следва единствено собственото си Его .
U2. Боно по-скоро трябва да се командирова като пратеник на мира и междупланетното разбирателство в околосветска орбита. Той така и не миряса. Не си спомням меропрятие, посветено на някаква кауза, където той, Клептън, Кнопфлер и Фил Колинс да не орат първи коридор. С една дума - пич. За съжаление, отдавна надраснал като личност мащабите на собствената си музика. Невзрачно начало и два албума през 80-те, от които наистина лъхва на Нещо. Уникална поп-рок рамка на уличната ярост на Thin Lizzy, ирландския фолк, визиите на Дилън и т.н. Това нещо можеше да ги изведе наистина до статута на единствените рок-динозаври на 90-те. Но язък за засилката ... Директно се приземиха в поп-а. От началото на 90-те периодически си ъпгрейдват звука с актуалното за сезона cool. Е, някои наричат музикалната хамелионщина "развитие". Въпрос на думи. Не отричам че имат огромно въздействие върху поп-а на 90-те, ерго - мястото им в предната част на списъка. В крайна сметка, не всеки започва свирейки протестен рок и финишира като поп-икона
Всъщност, отплеснах се.

С това не се опитвам поставя личностите извън музиката. Просто ги поставям след музиката, за да не я закриват от поглед. А и се опитвам да се разбудя покрай кафето, де :)))

Никога не е късно да зарадваш кварталните баби като посадиш дръвче. Пардон - да нарисуваш Дърво на рока :))) Бързо и безцеремонно се поставя всичко на място. По-наедро, разбира се - само основните играчи и разклонения. Спомням си, че родословното дърво, което Дечо Чипилов бе приложил в книгата си "Блус общество" за групите, водещи началото си от Yardbirds, си остана за мен от много по-голяма полза от всичките му "умотворения" по темата на книгата.

"Така е то за Бъди Холи и Щурците. Така е и с Бил Хейли и Кометите и т.н. И къде да поставим границата група/соло? ..."

- Ами никъде Много малко са групите в рока, където има 3, 4 и т.н. еднакво силни личности. То дори и такива с по двама лидера бързо се прочистват от единия. Дали името ще е "Гунчо и Тухлите" или само "Тухлите", разликата е формална. И не забравяй, че музикантите в бендовете по времената на Пресли са били предимно наемници. Както и да е. Аз споменах групата на Бъди Холи просто като символ за начало, нищо повече (BTW, те налагат за първи път и многопистовото наслагване на звука).

"Джетротълсовото при Мейдън се усеща на места в бас-линиите, на места в хармониите и в неравноделната ритмика, към която прибягват тук и там /като „хорцето” по средата на Alexander the Great/. "
- Е, както и да въртим около влиянието на Джетро, пак трудно ще избягаме от спекулативния момент. Ами то неравноделности има и в латин-фюжъна на ранния Сантана и в музиката на Мерилиън, която също предхожда въпросното мейдънско хорце . Ако искаш да вкараш една група, доводи винаги ще се намерят

"Фолк заемките вече не са екстравагантност в метъла. Келтски и скандинавски мотиви отдавна са обичайна практика, да не говорим за привнасянето на екваториални трайбъл-елементи"
- Ъхъ. Но фолк/етно-заемките в рок-музиката изобщо, предшестват Джетро с доста години. Започват още от 60-те с психеделика, минават през краут-рока и британския фолк-рок и при Цепелин, направо пишат цели албуми. Ерго ?

"Да, Hawkwind са име. Макар и да са ги набутали в измисления жанр „спейс рок”, барабар с Флойд и сие. И имат влияние. Върху умни групи. Но забележи как злочеста е тяхната участ – днес са масово известни с факта, че Леми Килмистър е свирил там. Какво нещо е живота. "

- Ммм ... пожелавам ти да посетиш концерт на Hawkwind в Англия, за да видиш колко са ги забравили. Тук те са страшно обичана банда. И една от малкото банди, които са направили безпроблемна връзка с всяко едно от идващите поколения след тях. Всяка година организират летен фестивал "Hawkwind & Friends" в Hyde Park и събират под шапката си почти всяка от актуалните банди в момента. Миналата година бях на техен концерт и направо се чувствах като чичка сред тълпите тийнейджъри около мен. Пълен опиум за народните маси ! Не знам защо оценяваш спейс-рока като "измислен". Аз го оценявам като един от основните източници на вдъхновение за музиката (най-вече клубната) на 90-те.

"Изобщо не оспорвам влиянието на Parliament/Funkadelic. Но пак въпроса рок или не-рок /що за идиотски въпрос/. Същото е и с Боб Марли. А не е ли същото и с АББА? – по времето на „Ватерло” никой не си е правил труда да разграничава рока от поп-музиката извън рока /загадъчно разграничение, "

- В големите магазини албумите на Funkadelic/Parliament бяха в секцията "соул". Поне там ги намерих. Недомислица, при условие, че дори и самото им име го казва : "фънк + психеделик". А какъв "соул" само те блъсва докато слушаш откриващия инструментал на "Maggot Brain" ... джимихендриксов химн, изсвирен така, като че светът свършва 24 секунди след края му. Затова недей да се водиш по вторичните белези. Фънкът е китарен стил, извлечен от ska/rocksteady-то и рока + вокалния стил на соула. Пътят му е отделен, но там където се пресича (макар и закратко) с рока става ма-за-ло , което се помни. Фънкаделик (Parliament в по-малка степен - музиката им е по-комерсиално насочена) е най-интересната провокация в това отношение.

Продължавам по-нататък - Mamas And The Papas. Разбира се че са рок (soft-rock, ако трябва да сме точни), разбира се че са комерческо явление и разбира се, че са влиятелни. Те са си живите протоАББА .
Е, тогава доколко АББА са влиятелни върху рока ?
Навярно имаш основание да не си ги включил. Какво е то ? А ?

Така е то

Hawkwind, казваш... Не смятам спейс-рока за измислен itself, а самото понятие за такова. Но как да го кръстят пък тогава, хм, ранен пост-прогресив или нещо такова. По британско никога не съм бил, с радост чакам да ми се отвори възможност за ходене, та не знам как се приемат Hawkwind на място. По разни журнали съм чел, че са доста почитани. И толкоз. Но по-предната седмица бях в Испания, напазарувах си и дискове, както постъпвам в такива случаи и в частност - търсех онази прочута тава Space Ritual, щото я имам единствено на древна касетка с кошмарен запис. Никой никъде не беше чувал що е то Hawkwind.

Същото и с Пърпъл - в най-огромния музикален магазин в Овиедо имаха единствено In Rock, Machine Head и Bananas. То не че иберийците си падат по рока, де, но на Сабат, Цепелин и Флойд ги имаше за продан целите дискографии. И то на смущаващи за джоба ми цени. Няма лейбълче "Nice Price", няма такива работи. А Machine Head си беше с "Nice Price" /чисто заяждане с "пърпълистите" тук е тази реплика, но - факт/. Както и да е.

За Джетро - пита какво е влиянието им върху Мейдън, това и отговорих. Ако не ми фащаш вяра, ще си изровя въпросните цитати от Стив Харис. Неравноделности има и преди Джетро, и по време на Джетро, но Харис именно от Джетро ги е взел. Да, Marillion ги ползват преди времето на Alexander the Great /например в Lords of the Backstage, което си е ЦЯЛА година преди Александър/. Има, разбира се, и съществени отлики - Lords of the Backstage е Дайчово хоро, докато онова в Alexander the Great е ръченица - на въпросното Мейдънско фолк-откъсче с лекота можеш да си припяваш "Мари бабо гърбава, имаш щерка хубава" - пробвай, да видиш, че не те будалкам.

А че сношението на рока с фолка не започва с Джетро, е повече от ясно. Затова и The Byrds са представени на толкова предна позиция в класацията - почит към въпросното сношение. То и самият изначален рокендрол си е вид, хм, "кросоувър", има доста кънтри влияния при първопроходците /Карл Пъркинс, да речем/, а отде иде кънтрито, ако не от ирландския фолкрор /разни изселени бунтари срещу Короната, обикновени преселници и авантюристи, с техните цигулки и бирени песни, натоварени на корабите, преплуват Локвата и - хоп - внуците им цигу-мигу, тропа-троп, свирят кънтри по локалите/.

За Цепелин и фолка - то си е ясно, че Пейдж е един от най-крупните крадци на народна музика. Местният Филип Кутев е този Пейдж, адаптирал Gallow's Pole и т.н. за нуждите на новото поколение. Така е то.

Ако ще вкарваме Slade, възниква и питането защо да не вкараме The Sweet. btw, дълго мислех и за The Sensational Alex Harvey Band - безспорно влияние върху цялата пост-глем вълна и т.н.

За Дъ Мамас и дъ Папас, АББА, Би Джийс и пр. - защото влиянието им е приоритетно върху поп музиката извън рока. Може би трябва да кръстя начинанието "100-те най-влиятелни рок групи в рока" .

АББА са крупно и негубещо актуалност явление, и макар да са група от типа "две семейства пеят върху инструментален съпровод зад кадър", то музиката си е от тях изкомпозирана, Бени Андерсон и Бьорн Улвес /или както там се произнася/ често позират с клавир и китарка и т.н. Смей ми се, ако щеш, но аз обичам АББА. Сигурно съм одъртял вече, но да не ми разправя някой, че такава качествена и вечна поп-музика може да се прави и в наши дни. Подобна е привързаността ми и към Майките и Татковците.

По спорния въпрос група/соло - ако се откажем от условното ограничение "група", веднага ще трябва да набутаме в Топ 10 Дилън, Елвис и Джеймз Браун. И т.н.

U2 не съм ги сложил заради страстното човеколюбие на Боно и съпътстващата медийна патардия, а заради чисто музикалните им дела - до Rattle and Hum, разбира се. Иначе за тях може да се напише отделна книжка - "Как певците на благородния ирландски тероризъм станаха глезльовци на рокендрола и други истории".

Така е то.

Hawkwind, казваш... Не смятам спейс-рока за измислен itself, а самото понятие за такова.
- Ами то няма понятие в рока, което да не е измислено Автентичността на всяко едно от тях е относителна журналистика да се назове неназовимото. Спейс-а е въведен като звук още в творчеството на Бърдс (сумарно погледнато, това е най-влиятелната група в Щатите през 60-те), но Hawkwind го прекарва през изтърбушената синти-микрофония на 70-те за да го опакопва като самостоятелен стил - с цялото там кралско войнство от образи и интерпретации на темата space is beautiful. Остава да погледнем какво е мястото на този стил през кривия макарон на годините И то е тук ! В новото хилядолетие, а не на рок-рафтовете в Испания. Почувствах го със страшна сила в Хайд Парк през миналата година.

"То не че иберийците си падат по рока, де, но на Сабат, Цепелин и Флойд ги имаше за продан целите дискографии. И то на смущаващи за джоба ми цени. Няма лейбълче "Nice Price", няма такива работи."

Ееех, ама ти пак - продажби та продажби. В секъндхенд магазините на Лондон, не можеш да се разминеш от албумите на Мадона на цени от по 2-4 паунда. Е ли това равнозначно на факта че народа масово се оттървава от албумите на Мадона, защото не ги харесва ? Или пък обратното (според "испанската" ти логика) - колкото по-леснодостъпен е един продукт, значи толкова е по-значим. Всичко е до периоди, до промоции, до разпродажби, до криворазбран маркетинг и т.н. Къде е Музиката тука ?

Джетро и Мейдън. ОК, сигурно е така. Въпросът беше да се погледне от малко по-горен ракурс върху Джетро, в контекста на развитието на рока. Там ги виждам като едно голямо шарено петно. Неуспяло (слава богу) да се разлее във всички посоки. В което е и чарът им

"А че сношението на рока с фолка не започва с Джетро, е повече от ясно"
- Менестрелният фолк на добрата стара Англя, колега, не този идещ от Апалачите Фолкът, фразиран от трубадурите известни под името менестрели, който диша във всяка една извивка на гласа на Андерсън докато пее "Songs From The Wood". Къде е той в днешния метъл ?

"Ако ще вкарваме Slade, възниква и питането защо да не вкараме The Sweet. btw, дълго мислех и за The Sensational Alex Harvey Band - безспорно влияние върху цялата пост-глем вълна и т.н. "

Не бе, тука те бъзнах. Обожавам Слейд, но глемът все пак не трябва да се прераздува откъм мащаби. T.Rex и ранният Бауи наистина превръщат тази първоначална закачка в музикален (пък и културен ако щеш) феномен. Рокси-тата са също много влиятелна група, но те само поодраскват в първите си един-два албума глема.

"За Дъ Мамас и дъ Папас, АББА, Би Джийс и пр. - защото влиянието им е приоритетно върху поп музиката извън рока. Може би трябва да кръстя начинанието "100-те най-влиятелни рок групи в рока"
- Ъхъ. Мисля, че тази поправка към заглавието на класацията ти ще премахне някои двусмислености. Макар че остава една голяма (и за съжаление - май незаобиколима) двусмисленост - а що аджеба е рок ?

"По спорния въпрос група/соло - ако се откажем от условното ограничение "група", веднага ще трябва да набутаме в Топ 10 Дилън, Елвис и Джеймз Браун. И т.н."

- Point taken

"Иначе за тях може да се напише отделна книжка - "Как певците на благородния ирландски тероризъм станаха глезльовци на рокендрола и други истории".

- Ха така ! Дали бомбаджиите от ИРА са умирали пеейки "... but I did what I did before love came to town ... ", как мислиш ?

Благс !

Набъбва списъка за поръчка на БгПънка с една дума. Шъ ставаме ноийз-авангардни ! Решението е взето
Пък и без това както се пееше :
"Noise is for Heroes,
Music's for Zeroes "

Като споменах тези думи, на 12.12 ще ходя на Wasted Fest-a в London Astoria. Кодовото име е "25th Anniversary of Machine Gun Etiquette". Мастери на нощта - The Damned ! Обожавам тази банда

Ааа - нищо. Дженката е много лична мома в рока (или по-скоро - блуса).
Глас - сирена. Състояние - алкохолен делириум. Облекло - индиански фолк от Андите. Основен материал - стандартен блус. Передача на основния материал - секс/наркотици mode. Известен на рок-науката Епизод - интерпретацията на Ball & Chain на Big Mama Thornton на фестивала в Монтерей. Направление - преждеременно умиргане в правилната за Герои година. Оттук нататък следва легендата

"В тази връзка като чуя U2 в съзнанието ми не изниква толкова ясна и натрапчива представа за нещо конкретно".

- На мен пък в съзнанието ми изниква ясна и натрапчива представа за нещо конкретно. Чифт очила

"Тоя вариант дето си го приложил е далееч по-мордорски."

Това тук е просто разбивка по рок парадигми /умишлено не употребявам "поджанрове"/. Не съм се отказал от подреждането в класация /при всичките абсурди и полемики, съпътстващи подобно дело/. бел. - подробни коментари за абсурда на "жанра" 100-те най-... и как напълно осъзнавам въпросния , съм дал във форума на "Про-Рок". Няма да слагам линк, защото ще е форма на нелоялна реклама на един форум в друг форум. Но така и така водя "битката" на няколко територии, та... Както и да е.

За The Animals - правилно си ме разбрал - слагам ги не толкова заради Бърдън, колкото заради Алън Прайс.

Free. Много си я обичам тази група, но за мен тя си остава затворен кръг. Затворен в драматизма и личността на Paul Kosoff.

Кософ умря, но делото му - твърдо нье! Не приемам, че са затворен кръг. Влиянието им не е толкова по южняшка линия /където Олмън Брадърс и Линърд Скинърд са ехе-ехе къде по-влиятелни, включително и върху Дъ Блак Кроус/, а по чисто музикантска линия. Фрий са уникални - привидно толкова проста музика, но пък пипната до съвършенство: игрите на баса, диалога вокал-китара, усетът към детайла. Сума ти сериозни музиканти, хора с ухо за майсторлъка в уж простото, свалят шапка на Фрий. На прима виста се сещам за двама баш-майстори от последните 15-тина години - Били Шиън и Пол Джилбърт /безстилови музиканти, които свирят с лекота всичко - от джаз до ултра траш/. Та те дори са кръстили една от бандите си в тяхна чест - Mr. Big. От друга страна - носталгията по онези времена, наричана популярно "стоунър рок", до голяма степен стъпва върху Фрий. А стоунъра си е вече цял поджанр, не мож' го пренебрегна с лека ръка. И т.н.

Steppenwolf... Иначе имиджът на Мотоциклетиста по шосето е един от най-мощните в рока.

Степенуулф продължават да са една от най-обичаните групи в Щатите, въпреки че никога не са били име у Европата. А иначе сам си отговаряш - за мотоциклетиста по шосето.

I like smoke and lightning
heavy metal thunder
racin' with the wind
and the feelin' that I'm under

Че и само горното да беше - малко ли е? Нали сам повдигна питането за малките моменти, които оставят незаличим отпечатък. Е, горното е един от тези моменти.

Можем да се впуснем и в дискусия как Степенуулф са повлияли, например, върху... Мейдън . Например - защо парчето It's Never too Late е важен фактор в оформянето на волакния стил на Брус Дикинсън. Както и да е.

"В тази група има един голям пропуск - Creedence Clearwater Revival. Най-популярната рок-банда в САЩ за '68-69."

Да, така е - Кридънс не са включени в тази версия /в първоначално постнатата ги има/. Защо? Защото за всяко нещо може да се намери обяснение . В случая - те са поп-проекция на блус рока в Щатите. Можем и да минем без поп-проекцията в случая, макар и Кридънс да са изритали Бийтълс и сие от класациите за 2-3 години. И за да не ме контрираш, че Кридънс не са само Travelling Band и Down on the Corner, че имат и маса размазващи, макар и не хитови парчета и че абразивния вокал на Фогърти е маса влиятелен, то ей го обяснението - местата са само 100, всяка "парадигма" в рока си има някаква квота, а за въпросната съм избрал Allman Bros и Lynyrd. Туй е положението.

"Dire Straits. Kaкво търси тука това сънотворно ? :)) Чул ли си някой от албумите на JJCale, предхождащ чичко Марки с доста години ? Чуй го все пак. Eдна поучителна история за несправедливостта в рока."

Викам, да не се подценяваме чак толкоз . Чат-пат съм запознат с JJ Cale, Troubadour е сред, може да се каже, любимите ми тави, имам си някаква представа и от Naturally и Really. Да, много поучителни истории са навързани тук /включая и тази, че едва ли някой се сеща дето Кокаин е негово парче, а не на онзи интерпретатор Клаптън/. Дайър Стрейтс съм ги сложил в класацията за "цвят" - те илюстрират една екзотична проява на пънк-влиянието върху рока. Може да ти звучи кощунствено, но твърдя, че Дайър Стрейтс са съпътстващ продукт на пънк-вълната! Иначе приемам - класацията може спокойно да мине и без Дайър Стрейтс. Те имат присъствие, но не оставят диря.

"Тука единствено Pantera ми се струват неравностойни като влияние, в сравнение с Death, например. И Bathory ми липсват от пейзажа"

В "Про-Рок" форума водихме бая дискусии за или против Дет вътре. Пантера са тук, защото правят нещо интересно - вкарват блус във вече оформената траш-парадигма. Те илюстрират "Мита за вечното завръщане на Цепелин" в който и да е стил . В случая - в екстремизмите. От Пантера изхожда цялата пост-траш вълна, която отеква дори и в ню метъла. Докато Дет си остават ъндърграунд явление /изобщо не ги оспорвам, дори навъпреки. Изключителна група!/. Та тъй - Пантера са блус-екстремисти, а Дет - прогресив-екстремисти. Кто более матери истории ценен? Труден въпрос. Оставил съм Пантера.

За Сантана - да, мястото му безспорно е вътре. Да го пишем ли "група"? /той и така си се подписва, де, но.../

За Тендржърийн Дрийм - само сто места . Einsturzende Neubauten илюстрират важна брънка - преходът от немския "машинен" рок към едно от децата му - индъстриъла.

За Махавишну - цялата кариера на Маклафлин е едно бавно, но сигурно отдалечаване от рока. Затова. Да, може да се изритат Steely Dan за сметка на Mahavishnu Orchestra. Но пък Steely повлиявят TOTO и целия онзи претенциозен поп-рок, който твърди за себе си, че е джаз-прогресив-арт-не знам какво си. Повлияват дори и Ван Хален.

За Бостън - защото са чистата илюстрация на AOR. Нито са първите /ами REO Speedwagon що ги няма, те са по-първи/, нито са измислили кой знае какво. Но комерческият им успех отваря вратите за Styx, Journey и т.н. - групи, които ги е имало и по тяхно време, но някъде из малките концертни зали. А пък Форинър американците ги водят за хеви метъл Какво да ги правиш, американци. Иначе: Форинър са, хм, нарочна креатура за вадене на пари - събрали се хипер музиканти със солиден бекграунд, като Йън Макдоналд и пр., и си казали - дайте да видим как да станем милионери. И защо са се събрали? Щото са видели, че от музика ала-Бостън се вади повече, отколкото от прогресив, джаз-рок, авангардизми всякакви и т.н. Затова Бостън са вътре, а Форинър - не. Форинър са следствие.

За Джентъл Джайънт - да, може да освободят място за някой друг. Ама сърце не ми дава, признавам си. Както и за Джетро .

За Туул - уникално име от 90-те и 00-те! Влиянието им се усеща в момента.

Така е то.

Блазе ти!
До колкото знам и Sham69 ще забият в Астория на въпросната дата!
Каква завист ме гризе само!

Next One Is Real

Е, айде 'са, за рафтовете в магазина, за маркетинга, продажбите, Мадона в антикварните кьошета и т.н. - малко умишлено злоупотребяваш с думите ми, за да да ме биеш с тях.

Hawkwind - сам го каза - можем да ги сведем до Byrds /не чак толкоз, но при добро желание - можем/, до King Crimson и Pink Floyd. Ама в крайна сметка всеки може да се сведе до някого и така - стигаме до черния свирач Брунга Палуун, от който всичко е тръгнало.

Менестралният фолк, колега, можем го намери и в Джентъл Джайънт /разбира се, не тъй директно откраднат както при Джетро, а по йезуитски вкладен в тъканта на, как се наричаше, прогресив-рока/. Кой метъл пее като в Songs from the Wood? Точно по този вълшебен начин - никой. Но доста се опитват - споменатите вече Skyclad, да речем.

" Ха така ! Дали бомбаджиите от ИРА са умирали пеейки ...but I did what I did before love came to town ... "



btw, имаше един филм с Томи Лий Джоунс и Джеф Бриджис, не се сещам за името, дето Томи Лий Джоунс играе виртуозен ирландски бомбаджия, който непрестанно си припява парчетата от The Joshua Tree, докато сглобява разни адски машини.

"а що аджеба е рок? "

Не знам

Така е то.

Внимателно ти прочетох репликите и съм склонен да се съглася с повечето. Все пак, всеки се оформял рок-религията по собствен начин. Дали съм достатъчно убеден в едно или друго твое твърдение или асоциация е друг въпрос, виждам че все пак ги базираш на достатъчно приемливо (поне за мен) рацио.

Това тук е просто разбивка по рок парадигми /умишлено не употребявам "поджанрове"/.

И като такава дава далеч по-коректна представа за вътрешножанровото влияние на всяка една от групите. Раздаването на номерчета-талонче за влиятелност леко е.ава мамата на иначе благородната ти идея.

Free
Сантименти, сантименти, приятелю. Стоунър-рокът като настроение (защото иначе технически не откривам там Фрий) може да се спори че е повлиян от една маса други групи преди Free. Произволна ми звучи такава връзка, ама нейсе Именно с това свое уникално за 70-те звучене (сбор на влизащите вътре личности) Free си остават private property. Но и на мен, честно казано, сърце не дава да оставя тази група извън 100-цата.

"I like smoke and lightning
heavy metal thunder
racin' with the wind
and the feelin' that I'm under

Че и само горното да беше - малко ли е? Нали сам повдигна питането за малките моменти, които оставят незаличим отпечатък. Е, горното е един от тези моменти."

- Охоо, с моите камъни значи :)) Говорихме за музиката им все пак.

"Можем да се впуснем и в дискусия как Степенуулф са повлияли, например, върху... Мейдън . Например - защо парчето It's Never too Late е важен фактор в оформянето на волакния стил на Брус Дикинсън. Както и да е. "

Стига с тези Мейдън бре !
Те ли са ти отправната точка за влияние върху съвременната музика ?

"Да, така е - Кридънс не са включени в тази версия /в първоначално постнатата ги има/. Защо? Защото за всяко нещо може да се намери обяснение . В случая - те са . "

Ей тук иде ред на единствения момент от твърденията ти, за който изразявам категорично несъглаие.
"поп-проекция на блус рока в Щатите" Това ми звучи кощунствено за група от ранга на Крийдънс. Казваш го за група, коята се превръща за кратък период в такъв музикален фактор, че дори самите Стоунс, винаги са имали грижата предварително да разберат датата на излизането на албумите им, за да не се издават собствените си по това време. Крийдънс е групата която прави най-чистата и вълнуваща рок-трактовка на довоенния блус, фолка, кънтрито и психеделика в Щатите Това е целият спектър от стилове от които щатската рок-сцена започва постепенно да се отдалечава в края на 60-те и който Крийдънс вкарват с ритник отраз в репертоара на рока - от "Exile on Main Street " на Стоунс та до "Eagles" на Eagles.
Back to the roots - Крийдънс ... и целият южен/кънтри/блус/хонки-тонки/рокабили рок на 70-те отпочва. Та до наши дни. Тези са стиловете, които държат ефира на основния географски пояс на Щатите.
Всяка рок-класация без Крийдънс за мен просто губи откъм достоверност

"Викам, да не се подценяваме чак толкоз . Чат-пат съм запознат с JJ Cale, Troubadour е сред, може да се каже, любимите ми тави, имам си някаква представа и от Naturally и Really "

Извинявам се за подценявката . И след като си чул тези албуми продължаваш да считаш Стрейтс като свирещи авторова музика ?!

"Може да ти звучи кощунствено, но твърдя, че Дайър Стрейтс са съпътстващ продукт на пънк-вълната!"

- Стига бе !

"От Пантера изхожда цялата пост-траш вълна, която отеква дори и в ню метъла"

- Тук съм леко пас. Споменах Dеаth, защото на тях някак си по-категорично може да се припише някакво бащинство, но иначе съм съгласен и с другото, което казваш - за Пантер-ките (Payner rulez !)

"За Махавишну - цялата кариера на Маклафлин е едно бавно, но сигурно отдалечаване от рока. Затова. Да, може да се изритат Steely Dan за сметка на Mahavishnu Orchestra."

- E да де, но все пак говорим за върховите постижения на този жанр. Махавишну датират отпреди Стийли Дан. Но все пак Стийли Дан си остават най-завършеният хибрид в това отношение. Остава открит въпросът за огромното влияние на китарата на Маклафлин върху рока изобщо. Махавишну Оркестра бе просто една от формите, под която можеше да се вкара това явление в 100-цата ти.

"Форинър са, хм, нарочна креатура за вадене на пари - "

.... която покрай ваденето на пари обаче доизпипват стилово перфектно дефиницията "Що е то AOR и могат ли да се вадят пари от него ?"
Но пък и мен емоцията ми ме тегли към Boston.

С една дума - ситуацията с повечето от дискутираните групи е "кантарна", така че приемам твоите тълкувания.
За Creedence Clearwater Revival обаче - no pasaran !

Ако и Sham-фастъците ще са там, става напечено. В смисъл че може да бъда "погален" от някой сгорещен син на работническата класа.
Да ти кажа не съм им дип фен. Все съм гузен докато ги слушам, имам усещането че не съм достатъчно "класов" и именно мен ме сочат с обвинителния пръст.
Ако оцелея ще рипорт-на в "Пънка"

" Е, айде 'са, за рафтовете в магазина, за маркетинга, продажбите, Мадона в антикварните кьошета и т.н. - малко умишлено злоупотребяваш с думите ми, за да да ме биеш с тях. "

Разшифрова ме, мамка му

"Hawkwind - сам го каза - можем да ги сведем до Byrds /не чак толкоз, но при добро желание - можем/, до King Crimson и Pink Floyd. Ама в крайна сметка всеки може да се сведе до някого и така - стигаме до черния свирач Брунга Палуун, от който всичко е тръгнало. "

Можем, можем, всичко можем. Ами идейната им канава не е ли коп-ната от "Романтика" на Вапцаров ?
" ... романтиката ... туй са днес небето и машините ..."

"Менестралният фолк, колега, можем го намери и в Джентъл Джайънт /разбира се, не тъй директно откраднат както при Джетро, а по йезуитски вкладен в тъканта на,"

- Бароковата музика мислим по-скоро ("Nothing At All") , другарят Бела Барток и т.н. Nope menestrel

"Кой метъл пее като в Songs from the Wood? Точно по този вълшебен начин - никой. Но доста се опитват - споменатите вече Skyclad, да речем. "

- Aaaa нe ! Сега пък и Skyclad ... предавам се !

"btw, имаше един филм с Томи Лий Джоунс и Джеф Бриджис, не се сещам за името, дето Томи Лий Джоунс играе виртуозен ирландски бомбаджия, който непрестанно си припява парчетата от The Joshua Tree, докато сглобява разни адски машини"

- Майтaпех се брe :)
А ти знаеш ли мястото Joshua Tree в Щатите, където U2 забъркват албума, с името на коя рок-легенда е свързано ? Един от 10-те ми най-любими индивида в рока е. Но googl-ing, please

Дубря - Creedence остават /и без това си бяха вътре/. Безапелационно приемам агументите ти /особено за Стоунс и Exile on Main Street/.

За У Дуе и ирландските бомби - очевидно е, че се майтапиш /затова и турих , як бе майтапа, но пък рекох да го подкрепя и фактологично

"А ти знаеш ли мястото Joshua Tree в Щатите, където U2 забъркват албума, с името на коя рок-легенда е свързано ? Един от 10-те ми най-любими индивида в рока е. Но googl-ing, please"

Не - я раздуй. Знам, че е национален парк, в Калифорния нейде, и толкоз. А като стане дума за рок - не гугълствам. Гледам си в разпечатките

Така е то.

Да - Вапцаров е бащата на индъстриъла, Ботев - на конвенционалния траш, а Гео Милев - на авангардния хардкор.

Така е то.

..."Blown Away" е името на филма!...колко изненадващо заглавие, имайки предвид тематиката, а!?;)

Хахахаха, все пак ще се запомнят с нещо.

Набеди се че си бог,
забрави, че си безсмъртен

Gram Parsons е името. Истинският вдъхновител на кънтри-рока през 60-те. По харизма и влияние - определено някъде в първата десятка на щатския рок. Та последната му спирка по пътя "занатам" е едно неизвестно мотелче в тази местност. Свръздоза. Днес това място е почти същият магнит за поклонници като Gracelnad. Боно в не едно интервю е заявявал, че е хипнотизиран от личността на GP. Та и самото име на албума си е директен трибют към името му и корените на рока. Впрочем Gram Parsons би трябвало да е станал познато име в БГ от филма The Grand Canyon Theft, който мина преди една година и беше посветен именно на смъртта му.

Айде, зачесвай ги есетата и ако случайно започнат да не ти достигат думички докато пишеш за Creedence (и особено за The Ramones), свиркай

Преждевременното умиргане, независимо в коя година, си осигурява някакъв ореол наистина. Но не мисля, че ако ти липсва талант преждевременната смърт ще те превърне в легенда.
И като стана дума за преждевременно умрели рокаджии, сега чета за Брайън Джоунс, този тип е останал май доста незаслужено в сянката на Мик Джагър и Кийт Ричардс, изглежда, че ще се окаже, че за Rolling Stones той е бил това, което Джон Кейл за Velvet Underground? Много off-topic отиде този постинг.

I am a force from the past,
Tradition is my only love...

Ама '69 срещу '70 си е "доказано" Правилната година за умиргане на герои, бре ! Септември'69 - Джими Хендрикс, малко по-късно - Джанис, няколко месеца по-нататък - Джим Морисън. Връзкарска година.
(сори за черния хумор)

Гласът на Дженис Джоплин е наистина атракция. Аристократично пропиляна по мастурбиране на тема черен блус - истеричави речитативи, алкохолни диалози с микрофона, крясъци, цвилежи и пр. звукоотделяне. Сигурно е било вълнуващо да се присъства на тези диви минидрами. Ако целта й е била периодически да докарва народа до предсамоубийствено състояние, воала ...

Мда ... правилни мисли ти идват в главата докато четеш за Брайън Джоунс :)) Той е човекът, събирал дълго време цялата завист на тандема Джагър/Ричардс. Поведението им спрямо него и приносът и към смъртта му, всъщност завинаги ме отчуждиха емоционално от тази група. Е, не и от музиката им, де