...

Наскоро прочетох една статия на моя колега и приятел Иван Попов, озаглавена COPYLEFT (C): ПИРАТИ НА XXI ВЕК (разсъждения върху интелектуалната собственост). Изключително любопитна и дълбока е, който иска да я прочете цялата, тук е [линк]

Особено ме впечатли следният пасаж:

Откъснатостта (в миналото) на нашето музикално потребление от западния пазар, хитови класации и рекламни кампании беше довело до забележимо отместване на вкусовете на родните фенове в сравнение със западните топ- списъци. Най-ярка илюстрация в този аспект е феноменът "Юрая Хийп". Тази група, макар че на Запад винаги са я смятали за добра, но никога не е печелела върхови места в класациите и винаги е оставала в сянката на другите рок-величия – "Дийп Пърпъл", "Лед Цепелин" и тъй нататък. Но в България през 70-те години "Юрая Хийп" става абсолютно култова група! (Казват, че тогава половината от софийските рокаджии са били фенове на "Пърпъл", а другата половина – на "Хийп", и са се конкурирали също като агитките на "Левски" и ЦСКА (или на Netscape и Microsoft, може би), чак до групови побоища и трошене на глави.) Най-популярната у нас песен на "Хийп", "July morning", никога не е влизала в топ-класациите на Запад, никога не е издавана на сингъл – а у нас придобива култова известност! Това показва, че по правило пазарът и рекламата произвеждат вкусовете и оттам звездите. В тяхно отсъствие хората едва ли биха харесвали онова, което в тяхно присъствие купуват, защото тогава те биха били просто хора, а не специално програмирани потребители на музика.

Да, човек като се замисли, в това има голям резон, и обяснява донякъде защо групи като Дийп Пърпъл и Юрая Хийп са толкова популярни тук. Да, през 70-те и 80-те тук ги е нямало класациите, цитирани от Georid, които да обяснят на хората коя музика е най-добрата, и затова сме слушали наистина най-доброто, без да се влияем от разни реклами, класации и пр.?
Мисля, че си заслужава да се помисли по въпроса.
В статията има други интересни идеи, например хипотеза относно това защо на музикалната индустрия не й е изгодно да има най-добра група или изпълнител и т. н.

Под колега имам предвид "колега писател-фантаст".
Ако имаш книжния вариант на "Хакери на човешките души", може да хвърлиш един поглед на послеслова - той е мой.
Не знаех, че Иван е фен на "Тен иърс афтър". За мен това е може би най-великата група, почти на едно равнище с Цепелин. Въпреки че класациите твърдят обратното.

Нямам книжния вариант, но ще гледам да го потърся.

Щом си от клана "писатели-фантасти" няма начин да не се знаеш и с Адриан Лазаровски, Вальо Професора /понастоящем чилиец/ и т.н.

Иван не съм го виждал от почти 10 години. Навремето беше маниакален поклонник на 60-те/70-те, от онези очарователни хардлайнери, които смятат, че рока свършва с Муун и Бонзо. Още има в мен една "славейковска" касетка на Ванила Фъдж, дето все се каня да му я върна.

..."Тен иърс афтър". За мен това е може би най-великата група, почти на едно равнище с Цепелин. Въпреки че класациите твърдят обратното.



Тен Иърс така и не успяват да надскочат блуса /най-вероятно не са и искали/. Иначе Алвин Лий ми е любимия хм... метъл китарист . Още не мога да си простя, че не ходих да го гледам, когато беше у нас.

Така е то.

Доколкото знам, са останали много малко бройки от книгата, така че ако не успееш да я намериш, обади се да ти взема екземпляр и да ти го дам при удобен случай.

Като се запознах с Вальо, беше Вальо Аризонски. После обаче стана чилиец

Познавам и Адриан Изкормвача Шегувам се, да не му кажеш, че съм го нарекъл така, че да се обиди. Блестящ преводач и редактор и голяма надежда като писател.

И аз не съм ходил на концерта на Алвин Лий и също го смятам за огромен пропуск. Но разбрах, че е идвал едва 3-4 години по-късно...

ОК. Обаждам се да ми вземеш екземпляр. Може да се видим на Сабат. Ей го де е 23 юни.

Алвин Лий свири, пя и танцува в Летния театър при перфектно организирано информационно затъмнение. Нещо като гостуването на Пол Роджърс, който бил хедлайнър на "Златния Орфей". Хм.

Човекът Роджърс се изявил на полупразната арена в Слънчев бряг, пред някакви трескави почитатели на "Фамилия Тоника", които се чудили кой е този.

Някъде по онова време /средата на 90-те/ беше идвал и Мич Мичъл, тъпанаря на Хендрикс. И за тримата разбрах след концертите им, при това - по случайност. Ей затова трябва да се заделят бюджети за PR.

btw, "Назарет" онзи ден свирили, пели и танцували в Каварна. По случай Гергьовден. Какво нещо е живота.

Така е то.