...
164 отговора
5908 прегледа
...
..като начало, ще те посъветвам да прегледаш тази вехта тема ТУК...там има доста мнения и коментари! Верно, дългичка е, ама смятам, че ще има на какво да се порадваш!
...а по нататък, понеже в момента нямам и време, ти обещавам коментар по твоята подборка...Макар от един поглед по диагонал и по това, че съм запознат с мнението/нията/ ти по доста от рок въпросите, да смятам, че ще съм почти напълно съгласен!...
...а по нататък, понеже в момента нямам и време, ти обещавам коментар по твоята подборка...Макар от един поглед по диагонал и по това, че съм запознат с мнението/нията/ ти по доста от рок въпросите, да смятам, че ще съм почти напълно съгласен!...
Редактирано от VlOLATOR на
100- те най-влиятелни рок групи
Поклон!!! За идеята, подготовката, класацията...
Аз обаче бих подредила групите по друг начин, защото съм ужасно пристрастна и субективна.
И все пак, не смяташ ли, че Deep Purple заслужават малко по-предно място? Струва ми се, че номер 35, някак не им подобава...
I'd rather fly!
Аз обаче бих подредила групите по друг начин, защото съм ужасно пристрастна и субективна.
И все пак, не смяташ ли, че Deep Purple заслужават малко по-предно място? Струва ми се, че номер 35, някак не им подобава...
I'd rather fly!
Бравос и още нещо
Добри вибрации дава в Дир-а такова мероприятие. Парафирам :))
Пък дори и само дето струпва на място имена, които са си конституция и трябва да се четат и зазубрят. Колкото по-отрано, толкова по-добре :))
Дотук ОК, но въпросът е доколко една класация (ясно, че не може да се избяга от субекта) дава точна картина на ключовата си дума. В случая - влиятелни. Аз, например, схващам "влиянието" като процес причина-следствие Пример - групата Steely Dan. Академия. Може би най-перфектно продуцираните албуми в рока. От едно тяхно парче дори си и свих ник-а навремето. Продуктът им обаче съдържа много висок % Chicago, Blood,Sweat And Tears и Santana (апропо, случайно да знаеш че под името Santana свири цяла група ?
). Според мен от идеите на тези три имена тръгват много повече вълнички в рока отколкото от Steely Dan. Не видях някъде да ги споменаваш, не че има някакво значение, де.
Т.е., мисля че трябва да се направи избора между най-популярни и най-влиятелни. И да се захапе или едното или другото. По отношение на първото класацията ти е почти 100% -ва. По отношение на второто има доста пропуски. Ето, хвърлям ти от първо четене няколко имена-куфражи в рока ... акО и да не са ти любимата чашка кафе : Buddy Holly & The Crickets (първата китарна група в рока!), Shadows (кой ли не е посегнал към китарата опитвайки се да копира Ханк Марвин), John Mayall & The Bluesbreakers - абсолютната институция на белия блус-рок - моите уважения към Дженис Джоплин и съпорт-групата й Big Brother and the Holding Company, но не виждам да са оставили след себе си нещо повече от емоционалните и сценичните зулуми на Дженис и няколко албума с драматични и досадно пресилени интерпретации на черния блус. Глас - турбо, пълна нефункционалност и навременен дебют на Уудсток-сцената. Сори за отплесването, но за мен Личностите Икони, понякога нямат нищо общо с това какво правят, а как го правят и дали Фил Спектър минава наблизо докато го правят. Продължавам : ранните Fleetwood Mac (лудост, макар и привидно дегизирана като блус), Bob Marley & The Wailers - да и това е група, до момента, в който не я напуска Peter Tosh, дотогава обаче те са направили своята революция, достатъчно е да се спомене само едно име на албум - "Catch A Fire" и т.н. А ... и да ти изпреваря въпроса - регето не е рок, но е негово производно.
Днес например на гребена са т.нар ню-рок/инди банди. Оставям настрана въпроса какво им е "ню-то" и какво им е "инди-то" (). Но стриктно погледнато откъм днешна дата, матрицата е Sonic Youth. М ? :))
Разминах се навремето с грънджа, слава богу (бях прясно излезнал от гръндж- възрастта) и сигурно затова нещо не мога да стопля значението на групи като Alice In Chains или Soundgarden, но ако едно явление в музиката е кратковременно и географски ограничено, е достатъчно да се спомене само първата група - АББА ли беше ? (
)
А и не на последно място някои групи макар и с по един-два албума, ритат Рок-историята точно в топ ... пардон - си докарват доста повече цитати отколкото други групи с цялото си творчество (Moody Blues, Animals, UFO, Steppenwolf, Gentle Giant). По този въпрос мислил ли си ? Че ако не съществуваха конкретни албуми от предимно неудачни в комерсиално отношение групи като Vanilla Fudge, Montrose, Flaming Groovies, The Jesus and The Mary Chain, Smiths, Joy Division, Black Flag, Blue Cheer и т.н., рокът можеше днес да е доста по -"поп" (не че процесът не си тече неудържимо, де)
Както и да е. Класацията ти е напълно приемлива откъм калибър, макар и да си пропуснал вечната ми любов - Юрая :)) Няма да разсъждавам повече по линията on/off. Рок-музиката си е суров бизнес. А в бизнеса оцелява и се помни този, който може да забавлява най-добре, нали така ? Преди няколко дена приключи едно масово телевизионно допитване в Англия, което течеше от няколко месеца насам - кой трябва да влезе новооткриващия се UK Hall Of Fame. Само по едно име определящо петте десетилетия на рок-музиката. Резултатите - 50-те - Елвис, 60-те - Битълс, 70-те - Куин, 80-те - Мадона и 90-те - Роби Уилиямс.
Пък дори и само дето струпва на място имена, които са си конституция и трябва да се четат и зазубрят. Колкото по-отрано, толкова по-добре :))
Дотук ОК, но въпросът е доколко една класация (ясно, че не може да се избяга от субекта) дава точна картина на ключовата си дума. В случая - влиятелни. Аз, например, схващам "влиянието" като процес причина-следствие Пример - групата Steely Dan. Академия. Може би най-перфектно продуцираните албуми в рока. От едно тяхно парче дори си и свих ник-а навремето. Продуктът им обаче съдържа много висок % Chicago, Blood,Sweat And Tears и Santana (апропо, случайно да знаеш че под името Santana свири цяла група ?
). Според мен от идеите на тези три имена тръгват много повече вълнички в рока отколкото от Steely Dan. Не видях някъде да ги споменаваш, не че има някакво значение, де.
Т.е., мисля че трябва да се направи избора между най-популярни и най-влиятелни. И да се захапе или едното или другото. По отношение на първото класацията ти е почти 100% -ва. По отношение на второто има доста пропуски. Ето, хвърлям ти от първо четене няколко имена-куфражи в рока ... акО и да не са ти любимата чашка кафе : Buddy Holly & The Crickets (първата китарна група в рока!), Shadows (кой ли не е посегнал към китарата опитвайки се да копира Ханк Марвин), John Mayall & The Bluesbreakers - абсолютната институция на белия блус-рок - моите уважения към Дженис Джоплин и съпорт-групата й Big Brother and the Holding Company, но не виждам да са оставили след себе си нещо повече от емоционалните и сценичните зулуми на Дженис и няколко албума с драматични и досадно пресилени интерпретации на черния блус. Глас - турбо, пълна нефункционалност и навременен дебют на Уудсток-сцената. Сори за отплесването, но за мен Личностите Икони, понякога нямат нищо общо с това какво правят, а как го правят и дали Фил Спектър минава наблизо докато го правят
. Продължавам : ранните Fleetwood Mac (лудост, макар и привидно дегизирана като блус), Bob Marley & The Wailers - да и това е група, до момента, в който не я напуска Peter Tosh, дотогава обаче те са направили своята революция, достатъчно е да се спомене само едно име на албум - "Catch A Fire" и т.н. А ... и да ти изпреваря въпроса - регето не е рок, но е негово производно.
Днес например на гребена са т.нар ню-рок/инди банди. Оставям настрана въпроса какво им е "ню-то" и какво им е "инди-то" (
). Но стриктно погледнато откъм днешна дата, матрицата е Sonic Youth. М ? :))
Разминах се навремето с грънджа, слава богу (бях прясно излезнал от гръндж- възрастта) и сигурно затова нещо не мога да стопля значението на групи като Alice In Chains или Soundgarden, но ако едно явление в музиката е кратковременно и географски ограничено, е достатъчно да се спомене само първата група - АББА ли беше ? (
)
А и не на последно място някои групи макар и с по един-два албума, ритат Рок-историята точно в топ ... пардон - си докарват доста повече цитати отколкото други групи с цялото си творчество (Moody Blues, Animals, UFO, Steppenwolf, Gentle Giant
). По този въпрос мислил ли си ? Че ако не съществуваха конкретни албуми от предимно неудачни в комерсиално отношение групи като Vanilla Fudge, Montrose, Flaming Groovies, The Jesus and The Mary Chain, Smiths, Joy Division, Black Flag, Blue Cheer и т.н., рокът можеше днес да е доста по -"поп" (не че процесът не си тече неудържимо, де)
Както и да е. Класацията ти е напълно приемлива откъм калибър, макар и да си пропуснал вечната ми любов - Юрая :)) Няма да разсъждавам повече по линията on/off. Рок-музиката си е суров бизнес. А в бизнеса оцелява и се помни този, който може да забавлява най-добре, нали така ? Преди няколко дена приключи едно масово телевизионно допитване в Англия, което течеше от няколко месеца насам - кой трябва да влезе новооткриващия се UK Hall Of Fame. Само по едно име определящо петте десетилетия на рок-музиката. Резултатите - 50-те - Елвис, 60-те - Битълс, 70-те - Куин, 80-те - Мадона и 90-те - Роби Уилиямс.
Re: Бравос и още нещо
Първо, да ти благодаря за почтително дълбокия поглед върху подборката. Макар и да не сме си общували досега, редовно те чета и ти се кефя потайно.
Поставил си доста питания и тъй като на голяма част от тях съм отговорил в друг форум /[линк]/, ще си позволя директо да пейстна отговорите, макар и те да са адресирани към други потребители и техните вълнения. Авансово се извинявам за естетически грозната постъпка /да отговарям на твои питания с отговори към друг народ на друго място/, но днес ме заболяха пръстите. Та, пействам:
Сайгон Кик и Хелоуин просто няма как да попаднат, местата са само 100, а и двете групи са последващи явления. "Оптимистичните" китарни хармонии на Хелоуин все пак се коренят в Мейдън /а по-назад във времето - в Тин Лизи и Блу Ойстър Кълт/. Вярно е, че по тази линия на разсъждения и връщане назад и назад накрая ще трябва да сложим Брунга Палуун на 1-во място, щото от него е тръгнало всичко. Но все пак "влияние" означава съучастие в създаването на нова рок парадигма, а Хелоуин, макар и твърде различни, са последваща издънка на парадигмата NWOBHM.
Дейв Матюс Бенд са умопомрачително популярни, но как да ги вместим в стотицата и по влияние? В тях има твърде много Грейтфул Дед, например.
Забележи, че съм пропуснал доста фундаментални групи - като Chicago, да речем, а от тях в голяма степен изхожда случването на джаз рока. Не са намерили място и Uriah Heep, а те пък задават цялата тази приказно-романтична проекция в рока.
Може би трябва да извадя The Mothers of Invention, щото това не е баш пълнокръвна група, а е Франк Запа и разни там други. Ако "Мадърс" са вътре, то там трябва да е и "Сантана", които все пак се подписват като група, въпреки едноличното лидерство на онзи Карлос. И т.н.
Ще рече - класацията куца и откъм двата основни критерия на подбор:
1. Що е то "група"
2. Що е то "рок"
Това ме притеснява повече, отколкото защо този е на еди кое си място, а пък онзи го няма. Ако приемем по-тесни граници на жанра "рок" /изобщо не знам какво е рок и докъде се простира, между нас казано/, то трябва да изхвърля Слай & Дъ Фемъли Стоун, щото макар и изначално рок, тяхното влияние е приоритетно върху ар енд би сцената, включително и върху онези негърки и полунегърки, които вият тъй кошмарно. Но пък Слай задават черната пулсираща жилка в рока и последвалите от нея клонинги и вмешателства в кросоувъра. Преди тях е Джеймз Браун, но той пък не е "група". Ами тогава защо ги няма Парламент/Фънкаделик, Ърт Уинд енд Файър и Джаксън Файв в стотицата?
Ами Боб Марли и групата му що ги няма? Щото са повече Боб Марли и по-малко група или щото регето не е рок? Ами регето си е сто процентов рок продукт по рождение и доста по-късно заживява самостоятелно.
И т.н.
Уайтснейк, например, или пък Бон Джови, изобщо не трябва да са вътре, защото не са явление от парадигмална величина. Но тук се намесва и фактора популярност. А популярността продуцира влияние. Цялата поп-метъл сцена стъпва върху тези групи /+ Деф Лепърд/ в по-голяма степен, отколкото върху Скорпиънс да речем. Затова и те са вътре, а Скорпиънс ги няма. И т.н.
Да, няма ги, но другите родоначалници на тази школа - Can - са представени. А и Can са по-рок, отколкото Kraftwerk. Забележи, че ги няма и Кабаре Волтер, а да не би те да са по-малко име от Министри и Найн Инч?
Кендълмас просто няма какво да правят тук. Що се отнася до сегмента от рока, който покриват "култовите Джой Дивижън", обърни внимание, че ги няма и Соник Ют, и Телевижън, и Килинг Джоук, ако щеш. Но Токинг Хедс и Клаш са вътре, както и родоначалниците на всичките тия - Ню Йорк Долс.
Систърс ъф Мъсри /между другото - една от най-любимите ми групи/ са пост-пънк/готик явление без парадигмална значимост. Но пък Кълт ги има, а те покриват по-широка област от поджанрове и влияния, отколкото Систърс.
Не е поради старовремски увлечения, а щото требе време да мине, за да се оцени влиянието на дадено име. Твърде близкият поглед винаги крие сериозни рискове.
Например Оейзис редовно присъстваха в подобни класации преди 5-6 години, щото брит-попа беше превзел всичките чартове, нароиха се сума ти про-Оейзис групички и т.н. А де ги сега Оейзис? Оказва се, че онези особени модификации на рока, обобщавани като "брит", имат по-дълбоки корени и влияния, а Оейзис са чудо за 3-4 години. Същото е и с Блър, Суейд и т.н. Ако класацията беше правена преди 10-15 години, Металика едва ли щяха да са и в Топ 20, макар че Мастъра и Райд дъ Лайтнинг вече ги е имало, но не ги е имало по начина по който ги има след Черния албум - разбираш какво имам предвид. Отде да знаем каква ще е картината след 10 години? Може да сме про-Роци, но не сме пророци
За грънджа - на пръв поглед съм пресолил манджата с твърде много представители /к'во правят Саундгардън, Пърл Джем и Алис ин Чейнс вътре, ще пита някой/. Но да не забравяме, че алтернативната вълна от началото на 90-те разклати рока по подобие на Революцията от 67-70-та и на пънка по-късно, впи се из основи в тъканта му и преобрази правенето на рок и поп от тогази, та чак и до наши дни, а както се вижда - и за в бъдеще; алтернативът породи и раждането на сума ти анти-алтърнатив опозиции /като масовия дет метъл, нео-нео-прогресива или трип-хопа, например/, които, макар и да нямат нищо общо помежду си жанрово, са музикална рефлексия на поп-културните сътресения, предизвикани от алтърнатива.
44. Can - не може да паднат. Те са единствен представител на пред-електрониката, пред-индъстриъла, пред-дарк уейва, пред-и т.н. в подборката.
46. Steely Dan - ако ще падат, трябва да се сменят с Chicago. Иначе джаз рока /каквото и да значи туй нещо/ ще остане без влиятелен представител.
48. Big Brother and the Holding Company - в класацията са заради оригиналната симбиоза между хардрок, соул, блус и психеделия и заради неимоверно влиятелния начин, по който креслата Джанис Джоплин си общува с китарите.
53. Crosby & сие - не може без тях. Все едно да праснем с теслата цял клон от американския рок.
58. Tool - тепърва ще се разбере до каква степен са влиятелни. За сега индикациите са, че са доста. Не знам как ще е след 10 години.
67. Primus - да, в някои от вариантите на подборката ги няма. Заменени са или от Anthrax или от The Shadows. С едната замяна набутваме в класацията повече траш и твърд кросоувър, отколкото трябва, а с другата се връщаме твърде назад към 50-те-60-те, без да е непременно необходимо.
96. Bad Company - в единия от вариантите също ги няма, а на тази позиция са Iron Butterfly. Grand Funk също бяха вътре, но паднаха за сметка на MC5.
Много се чудих дали да поставя Death или Venom като представляващи родоначалието на екстремизма. В крайна сметка се спрях на Venom. Макар и откровени дървари /изобщо не могат да се сравняват с идеите и майсторлъка на Шълдинър, да речем/, те са първите, които съчетават екстремност, нихилизъм и сарказъм по онзи начин, който ще бъде изкопиран по-късно от безчет банди. Bathory и Celtic Frost са твърде авангардни и заемат собствена някаква ниша, а говорим за "най-влиятелни имена", все пак.
Да, така е. Cockney Rebel са много влиятелна група, особено ако погледнем брит попа и американския слийз. В първоначалния ми списък те присъстваха, но ограничен от бройката /само 100/, се отдадох на дълго чудене тях ли да включа или T.Rex. Ако говорим за точно този сегмент от музиката, влиятелната фигура е Дейвид Боуи, но той е солов артист, ще рече - противоречи на критериите на подборката. И т.н. и т.н. Все пак оставих T.Rex - влиянието им е по-обхватно /+глем метъл сцената/, освен това са съпътствани от класическа драма /смъртта на Болън/, освен това са доста по-цитирано име от разни наследници като вдъхновение.
Така е то.
Поставил си доста питания и тъй като на голяма част от тях съм отговорил в друг форум /[линк]/, ще си позволя директо да пейстна отговорите, макар и те да са адресирани към други потребители и техните вълнения. Авансово се извинявам за естетически грозната постъпка /да отговарям на твои питания с отговори към друг народ на друго място/, но днес ме заболяха пръстите. Та, пействам:
В отговор на:...Helloween... Още две предложения - Saigon Kick - наистинa не много познати на широката маса, но правят наистина УНИКАЛЕН кросоувър.
Dave Matthews Band - ами човекът доказа как може да прави едновременно силна, качествена, достъпна, интелигентна, и ПРОДАВАЕМА музика...
Сайгон Кик и Хелоуин просто няма как да попаднат, местата са само 100, а и двете групи са последващи явления. "Оптимистичните" китарни хармонии на Хелоуин все пак се коренят в Мейдън /а по-назад във времето - в Тин Лизи и Блу Ойстър Кълт/. Вярно е, че по тази линия на разсъждения и връщане назад и назад накрая ще трябва да сложим Брунга Палуун на 1-во място, щото от него е тръгнало всичко
. Но все пак "влияние" означава съучастие в създаването на нова рок парадигма, а Хелоуин, макар и твърде различни, са последваща издънка на парадигмата NWOBHM.
Дейв Матюс Бенд са умопомрачително популярни, но как да ги вместим в стотицата и по влияние? В тях има твърде много Грейтфул Дед, например.
Забележи, че съм пропуснал доста фундаментални групи - като Chicago, да речем, а от тях в голяма степен изхожда случването на джаз рока. Не са намерили място и Uriah Heep, а те пък задават цялата тази приказно-романтична проекция в рока.
Може би трябва да извадя The Mothers of Invention, щото това не е баш пълнокръвна група, а е Франк Запа и разни там други. Ако "Мадърс" са вътре, то там трябва да е и "Сантана", които все пак се подписват като група, въпреки едноличното лидерство на онзи Карлос. И т.н.
Ще рече - класацията куца и откъм двата основни критерия на подбор:
1. Що е то "група"
2. Що е то "рок"
Това ме притеснява повече, отколкото защо този е на еди кое си място, а пък онзи го няма. Ако приемем по-тесни граници на жанра "рок" /изобщо не знам какво е рок и докъде се простира, между нас казано/, то трябва да изхвърля Слай & Дъ Фемъли Стоун, щото макар и изначално рок, тяхното влияние е приоритетно върху ар енд би сцената, включително и върху онези негърки и полунегърки, които вият тъй кошмарно. Но пък Слай задават черната пулсираща жилка в рока и последвалите от нея клонинги и вмешателства в кросоувъра. Преди тях е Джеймз Браун, но той пък не е "група". Ами тогава защо ги няма Парламент/Фънкаделик, Ърт Уинд енд Файър и Джаксън Файв в стотицата?
Ами Боб Марли и групата му що ги няма? Щото са повече Боб Марли и по-малко група или щото регето не е рок? Ами регето си е сто процентов рок продукт по рождение и доста по-късно заживява самостоятелно.
И т.н.
Уайтснейк, например, или пък Бон Джови, изобщо не трябва да са вътре, защото не са явление от парадигмална величина. Но тук се намесва и фактора популярност. А популярността продуцира влияние. Цялата поп-метъл сцена стъпва върху тези групи /+ Деф Лепърд/ в по-голяма степен, отколкото върху Скорпиънс да речем. Затова и те са вътре, а Скорпиънс ги няма. И т.н.
В отговор на:И още нещо: KRAFTWERK - знам че с рока нямат нищо общо но пък индъстриъла почва от там - пък гледам че Nine inch nails и Ministry си ги вкл. Последните две са ми много по - любими от Kraftwerk но в интерес на истината смятам че точно немците са истиснски влиятелните, т.е. предлагам замяна.
Да, няма ги, но другите родоначалници на тази школа - Can - са представени. А и Can са по-рок, отколкото Kraftwerk. Забележи, че ги няма и Кабаре Волтер, а да не би те да са по-малко име от Министри и Найн Инч?
В отговор на:Oпа, а като се загледах в аватара ти се сетих и за Candlemass Oтделно култовите Joy Division, The Sisters Of Mercy...
Кендълмас просто няма какво да правят тук. Що се отнася до сегмента от рока, който покриват "култовите Джой Дивижън", обърни внимание, че ги няма и Соник Ют, и Телевижън, и Килинг Джоук, ако щеш. Но Токинг Хедс и Клаш са вътре, както и родоначалниците на всичките тия - Ню Йорк Долс.
Систърс ъф Мъсри /между другото - една от най-любимите ми групи/ са пост-пънк/готик явление без парадигмална значимост. Но пък Кълт ги има, а те покриват по-широка област от поджанрове и влияния, отколкото Систърс.
В отговор на:...нафращял си яко стари банди, а от последните две десетилетия си сложил само няколко грънча за цвят.
Не е поради старовремски увлечения, а щото требе време да мине, за да се оцени влиянието на дадено име. Твърде близкият поглед винаги крие сериозни рискове.
Например Оейзис редовно присъстваха в подобни класации преди 5-6 години, щото брит-попа беше превзел всичките чартове, нароиха се сума ти про-Оейзис групички и т.н. А де ги сега Оейзис? Оказва се, че онези особени модификации на рока, обобщавани като "брит", имат по-дълбоки корени и влияния, а Оейзис са чудо за 3-4 години. Същото е и с Блър, Суейд и т.н. Ако класацията беше правена преди 10-15 години, Металика едва ли щяха да са и в Топ 20, макар че Мастъра и Райд дъ Лайтнинг вече ги е имало, но не ги е имало по начина по който ги има след Черния албум - разбираш какво имам предвид. Отде да знаем каква ще е картината след 10 години? Може да сме про-Роци, но не сме пророци
За грънджа - на пръв поглед съм пресолил манджата с твърде много представители /к'во правят Саундгардън, Пърл Джем и Алис ин Чейнс вътре, ще пита някой/. Но да не забравяме, че алтернативната вълна от началото на 90-те разклати рока по подобие на Революцията от 67-70-та и на пънка по-късно, впи се из основи в тъканта му и преобрази правенето на рок и поп от тогази, та чак и до наши дни, а както се вижда - и за в бъдеще; алтернативът породи и раждането на сума ти анти-алтърнатив опозиции /като масовия дет метъл, нео-нео-прогресива или трип-хопа, например/, които, макар и да нямат нищо общо помежду си жанрово, са музикална рефлексия на поп-културните сътресения, предизвикани от алтърнатива.
В отговор на:Веднага бих заменил -44,46,48,53,58,67,96 с :
-Meat Loaf,Status Quo,Supertramp,Grand Funk & Uriah Heep
44. Can - не може да паднат. Те са единствен представител на пред-електрониката, пред-индъстриъла, пред-дарк уейва, пред-и т.н. в подборката.
46. Steely Dan - ако ще падат, трябва да се сменят с Chicago. Иначе джаз рока /каквото и да значи туй нещо/ ще остане без влиятелен представител.
48. Big Brother and the Holding Company - в класацията са заради оригиналната симбиоза между хардрок, соул, блус и психеделия и заради неимоверно влиятелния начин, по който креслата Джанис Джоплин си общува с китарите.
53. Crosby & сие - не може без тях. Все едно да праснем с теслата цял клон от американския рок.
58. Tool - тепърва ще се разбере до каква степен са влиятелни. За сега индикациите са, че са доста. Не знам как ще е след 10 години.
67. Primus - да, в някои от вариантите на подборката ги няма. Заменени са или от Anthrax или от The Shadows. С едната замяна набутваме в класацията повече траш и твърд кросоувър, отколкото трябва, а с другата се връщаме твърде назад към 50-те-60-те, без да е непременно необходимо.
96. Bad Company - в единия от вариантите също ги няма, а на тази позиция са Iron Butterfly. Grand Funk също бяха вътре, но паднаха за сметка на MC5.
В отговор на:На пръв поглед, чини ми се, че си пропуснал екстремните стилове - липсват Celtic Frost и Bathory
Много се чудих дали да поставя Death или Venom като представляващи родоначалието на екстремизма. В крайна сметка се спрях на Venom. Макар и откровени дървари /изобщо не могат да се сравняват с идеите и майсторлъка на Шълдинър, да речем/, те са първите, които съчетават екстремност, нихилизъм и сарказъм по онзи начин, който ще бъде изкопиран по-късно от безчет банди. Bathory и Celtic Frost са твърде авангардни и заемат собствена някаква ниша, а говорим за "най-влиятелни имена", все пак.
В отговор на:Струва ми се, че си пропуснал една много важна група в класацията и тя се нарича Cockney Rebel. На кого е повлияла? Ами общо взето на цялата Brit Rock вълна...
Да, така е. Cockney Rebel са много влиятелна група, особено ако погледнем брит попа и американския слийз. В първоначалния ми списък те присъстваха, но ограничен от бройката /само 100/, се отдадох на дълго чудене тях ли да включа или T.Rex. Ако говорим за точно този сегмент от музиката, влиятелната фигура е Дейвид Боуи, но той е солов артист, ще рече - противоречи на критериите на подборката. И т.н. и т.н. Все пак оставих T.Rex - влиянието им е по-обхватно /+глем метъл сцената/, освен това са съпътствани от класическа драма /смъртта на Болън/, освен това са доста по-цитирано име от разни наследници като вдъхновение.
Така е то.
Re: 100- те най-влиятелни рок групи
1. Аз все пак си мисля, че Пърпъл олицетворява рока повече от Стоунс(като представители на челната петица), имайки предвид многобройните материали, които съм чел(а и собствените ми впечатления), където Пърпъл, Цепелин и Сабат са определяни като светата троица на рока и кръщавани като "бащите" на съвременната рок музика. И в тази връзка присъствието на Цепелин на втора позиция ми се струва, че задължава едно класиране на Пърпъл поне в десятката. А относно популярността им мисля, че няма смисъл да се коментира, както и това колко групи са вдъхновили и колко парчета са останали за вековете. А и твърдя, че бройката на хората, започнали да слушат рок покрай същите тези Пърпъл е огромна. Какво може да се каже за Стоунс в това отношение? Вместо търкалящите се камъни можем да вземем и друга произволна група от първата тридесетица(с изключение на Бийтълс и Цепелин, признавам, че това са единствените групи, които откровено мога да поставя на първо и второ място, въпреки, че вече изказах отношението си към подобни класации).
2. Не знаех, че изначалната рок идея е правенето на триминутни, триакордни песни за куфеене, мислех, че това е изначалната ПЪНК идея. Както и да е, може да не съм прав.
3. "Най последователни в отстояването на изначалната рок идея". А не е ли една група добра, когато се развива? И не е ли тя твърде скучна, ако последователно си отстоява трите акорда в трите минути за куфеене?
4. "Те са групата, която насред помпозностите на 70-те, държи рока здраво стъпил на земята, без да прибягва до пънк или глем /само се позаиграва с тях на моменти/." Това наистина е похвално, че не се отплесват в теченията през годините, някои от които съсипаха няколко много добри групи(и мои любими). Тук си прав(сега това не значи, че по горе аз съм прав). За "умопомрачителното влияние" може да се поспори, защото отново твърде много се накланяме към субективния личен вкус.
5. Нали знаеш, че популярността не винаги е гаранция за качество, но тук си напълно прав, тъй като все пак това е определящ фактор във влиянието на една група(малко или много).
Всичко, което изписах до тук не е по никакъв начин анти-AC/DC настроено, нито твърдя, че съм абсолютно прав, но все пак това е което мисля, а нали точно индивидуалните мнения определят масовото такова(по дефиниция поне).
Набеди се че си бог,
забрави, че си безсмъртен
2. Не знаех, че изначалната рок идея е правенето на триминутни, триакордни песни за куфеене, мислех, че това е изначалната ПЪНК идея. Както и да е, може да не съм прав.
3. "Най последователни в отстояването на изначалната рок идея". А не е ли една група добра, когато се развива? И не е ли тя твърде скучна, ако последователно си отстоява трите акорда в трите минути за куфеене?
4. "Те са групата, която насред помпозностите на 70-те, държи рока здраво стъпил на земята, без да прибягва до пънк или глем /само се позаиграва с тях на моменти/." Това наистина е похвално, че не се отплесват в теченията през годините, някои от които съсипаха няколко много добри групи(и мои любими). Тук си прав(сега това не значи, че по горе аз съм прав
). За "умопомрачителното влияние" може да се поспори, защото отново твърде много се накланяме към субективния личен вкус.
5. Нали знаеш, че популярността не винаги е гаранция за качество, но тук си напълно прав, тъй като все пак това е определящ фактор във влиянието на една група(малко или много).
Всичко, което изписах до тук не е по никакъв начин анти-AC/DC настроено, нито твърдя, че съм абсолютно прав, но все пак това е което мисля, а нали точно индивидуалните мнения определят масовото такова(по дефиниция поне).
Набеди се че си бог,
забрави, че си безсмъртен
Re: ...
Поствам части от една по-стара подредба, след като отново мислих и мислих, съобразявайки се и с мненията тук:
21. Frank Zappa & The Mothers of Invention - отпадат, не са пълнокръвна група.
43. Rush - изтеглят се на по-предна позиция /37/
76. Soundgarden - отпадат
78. Marillion - отпадат
79. Creedence Clearwater Revival - отпадат
80. Megadeth - отпадат
92. UFO - отпадат
95. Electric Light Orchestra - отпадат
96. Bad Company - отпадат
97. Whitesnake - отпадат
98. Nick Cave & The Bad Seeds - отпадат
За сметка на това влизат:
Chicago - родиначалие на джаз рока
Napalm Death - родоначалие на ектремния "авангардизъм"
The Bluesbreakers - първа школа за повечето музиканти, заформили Британската инвазия
Sonic Youth - родоначалие на инди-рока /каквото и да значи това/
Anthrax - родоначалие на кросоувър движенията, стъпили върху траша
The Cure - възловото име в пост-пънка и клонингите му
Blood Sweat and Tears - другият изначален великан на джаз рока
Possessed - ключовото име в ектремната жилка, след което въпросната започва безбройните си разклонения
Iron Butterfly - първият преход от блуса към пред-метъла, дуума и дарк уейва
The Band - основната пост-Боб Дилънска брънка, която пренася всичките Дилънски пороци и ги разпространява върху целия съзерцателно-дрън-дрън-мелодичен мейнстрийм.
резерва:
The Shadows - първата китарна група, моделът за цялата последваща вълна от 60-те
Така е то.
21. Frank Zappa & The Mothers of Invention - отпадат, не са пълнокръвна група.
43. Rush - изтеглят се на по-предна позиция /37/
76. Soundgarden - отпадат
78. Marillion - отпадат
79. Creedence Clearwater Revival - отпадат
80. Megadeth - отпадат
92. UFO - отпадат
95. Electric Light Orchestra - отпадат
96. Bad Company - отпадат
97. Whitesnake - отпадат
98. Nick Cave & The Bad Seeds - отпадат
За сметка на това влизат:
Chicago - родиначалие на джаз рока
Napalm Death - родоначалие на ектремния "авангардизъм"
The Bluesbreakers - първа школа за повечето музиканти, заформили Британската инвазия
Sonic Youth - родоначалие на инди-рока /каквото и да значи това/
Anthrax - родоначалие на кросоувър движенията, стъпили върху траша
The Cure - възловото име в пост-пънка и клонингите му
Blood Sweat and Tears - другият изначален великан на джаз рока
Possessed - ключовото име в ектремната жилка, след което въпросната започва безбройните си разклонения
Iron Butterfly - първият преход от блуса към пред-метъла, дуума и дарк уейва
The Band - основната пост-Боб Дилънска брънка, която пренася всичките Дилънски пороци и ги разпространява върху целия съзерцателно-дрън-дрън-мелодичен мейнстрийм.
резерва:
The Shadows - първата китарна група, моделът за цялата последваща вълна от 60-те
Така е то.
...
"21. Frank Zappa & The Mothers of Invention - отпадат, не са пълнокръвна група"
разумно! Запа е грандиозен, но по ми се вписва в графата "самостоятелни артисти", а това е класация за групи!
"43. Rush - изтеглят се на по-предна позиция /37/"
знаеш ми мнението по въпроса - Rush колкото по-напред, толкова по-добре! ОГРОМНИ СА!
"76. Soundgarden - отпадат "
съгласен! симпатяги са, но не са нищо кой знае какво! Припокриват се с Peral Jam, а ония заслужават повече мястото!
"78. Marillion - отпадат
79. Creedence Clearwater Revival - отпадат"
КАТЕГОРИЧНО НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН!...Особено за Marillion
"80. Megadeth - отпадат
92. UFO - отпадат
95. Electric Light Orchestra - отпадат
96. Bad Company - отпадат"
добро решение! Нито една от тези банди не е уникална с нищо, при все, че ме кефят здраво и четирите!
"97. Whitesnake - отпадат"
При всичките му кусури, няма рок вокал, който не се е мъчил и пробвал да имитира Дейвид Ковърдейл...освен това ми е невероятна слабост! Не съм съгласен!
"98. Nick Cave & The Bad Seeds - отпадат"
Кейв е невероятно талантлив текстописец и много суров и неподправен артист! Много музиканти са повлияни от него. Не съм особено съгласен него да го няма, а ZZ Top и Nirvana да се кипрят в класацията!
"За сметка на това влизат:
Chicago - родиначалие на джаз рока "
МЪДРО РЕШЕНИЕ, РАЗБИРА СЕ!
"Napalm Death - родоначалие на ектремния "авангардизъм"
ХИХИХИХИХИХИИИИХИХИ...а уж нямаше да има бъзици. Тук предлагам Death, Messiah или Obituary...
"Anthrax - родоначалие на кросоувър движенията, стъпили върху траша "
твърде са ми jump...не ми харесва идеята, макар да признавам, че са влиятелни!...тук проявявам субективизъм!
"The Cure - възловото име в пост-пънка и клонингите му "
ще се сетиш! Те са за двайсетицата, мили!
"Sonic Youth - родоначалие на инди-рока /каквото и да значи това/ "
Дед Кен Денс не са ли по-удачния избор!?
"Blood Sweat and Tears - другият изначален великан на джаз рока"
...пак повтарям - предпочитам The Alan Parsons Project
резерва: "The Shadows - първата китарна група, моделът за цялата последваща вълна от 60-те"
Никаква резерва - вкарвай ги и то на сериозен пост!
...чао за сега!
разумно! Запа е грандиозен, но по ми се вписва в графата "самостоятелни артисти", а това е класация за групи!
"43. Rush - изтеглят се на по-предна позиция /37/"
знаеш ми мнението по въпроса - Rush колкото по-напред, толкова по-добре! ОГРОМНИ СА!
"76. Soundgarden - отпадат "
съгласен! симпатяги са, но не са нищо кой знае какво! Припокриват се с Peral Jam, а ония заслужават повече мястото!
"78. Marillion - отпадат
79. Creedence Clearwater Revival - отпадат"
КАТЕГОРИЧНО НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН!...Особено за Marillion
"80. Megadeth - отпадат
92. UFO - отпадат
95. Electric Light Orchestra - отпадат
96. Bad Company - отпадат"
добро решение! Нито една от тези банди не е уникална с нищо, при все, че ме кефят здраво и четирите!
"97. Whitesnake - отпадат"
При всичките му кусури, няма рок вокал, който не се е мъчил и пробвал да имитира Дейвид Ковърдейл...освен това ми е невероятна слабост! Не съм съгласен!
"98. Nick Cave & The Bad Seeds - отпадат"
Кейв е невероятно талантлив текстописец и много суров и неподправен артист! Много музиканти са повлияни от него. Не съм особено съгласен него да го няма, а ZZ Top и Nirvana да се кипрят в класацията!
"За сметка на това влизат:
Chicago - родиначалие на джаз рока "
МЪДРО РЕШЕНИЕ, РАЗБИРА СЕ!
"Napalm Death - родоначалие на ектремния "авангардизъм"
ХИХИХИХИХИХИИИИХИХИ...а уж нямаше да има бъзици. Тук предлагам Death, Messiah или Obituary...
"Anthrax - родоначалие на кросоувър движенията, стъпили върху траша "
твърде са ми jump...не ми харесва идеята, макар да признавам, че са влиятелни!...тук проявявам субективизъм!
"The Cure - възловото име в пост-пънка и клонингите му "
ще се сетиш! Те са за двайсетицата, мили!
"Sonic Youth - родоначалие на инди-рока /каквото и да значи това/ "
Дед Кен Денс не са ли по-удачния избор!?
"Blood Sweat and Tears - другият изначален великан на джаз рока"
...пак повтарям - предпочитам The Alan Parsons Project
резерва: "The Shadows - първата китарна група, моделът за цялата последваща вълна от 60-те"
Никаква резерва - вкарвай ги и то на сериозен пост!
...чао за сега!
Re: Бравос и още нещо
Ами то аз се кефя задочно на (макар и) редките ти изяви, така че не остава нищо друго освен да бир-нем alive като си идвам насам през пролетта Апропо, все забравям да ти кажа че ми изглеждаш като първи брат'чед на Gene Simmons на аватара ти. Я дай да ти видим дължината на езика сега ...
Message board-a на Пророк приятно ме изненада, не подозирах че го има. Изчетох там дискусията, но тя обяснимо защо бие предимно в едно направление :) Жарко опонирам на Муминтрола (друг човек, чието мнение определено ми тежи) - 50-те години на рока не е читаво да се разделят на 5 х 10 и да разглеждат поотделно и с равни пропорции на групите. По същия начин по който едно дърво като се разреже на 5 части и се претегли, върхът ще тежи доста по-малко от дънера. Думата "влияние" означава предимно класификация на групите които за задали Моментите, които са създали от своя страна историята на рока. Групи, които са направили революция в масовото съзнание/култура/мода и подхода към Музиката на идващите след тях рок-бригадири Печално, но факт - три са периодите в историята на рока, когато той е наистина в авангарда на обществените събития - брит-инвазията, хипи-културата и пънка. И трите са се състояли доста отдавна, но и трите съумяват да освободят достатъчно енергия и тестостерон за интерпретация за цели десетилетия след тях. Брит-инвазията поставя началото на класическия рок и легитимира рока като сериозно изкуство. Спорно е кой е първият рок-албум, на книга се води Aftermath на Стоунс, което не ми звучи особено убедително, но нейсе :)) Хипи-движението е моментът, в който рокът става наистина явлението на ХХ-ти век (мързи ме сега да го доказвам, някой наистина трябва да ме амбицира ) От философията на easy rider поколението, психеделик-блуса и free-jamming-a идват цели-целенички и първите хардрок и прогресив рок герои. А пънкът със своята back-to-the basics енергия бе задължителното очистително за рока. Чисти черва - чиста енергия за организма - от метъла, уейв-овете, алтернатив-а и пр. та до инди-то на 90-те.
Иначе класацията ти дава сравнително точна пропорция на влиянието в рока през годините. Само дето долавям в нея едно гласче, което пищи : "Харесай ме! Харесай ме !" Човече, попреработи малко този списък, направи го lean & mean. Злобица требе тука, ей, Сталинова ръка. И трябва да решиш - меломански ли ще е (демек - ще има ли наистина някаква изследователска стойност) или общоприемлив (харесай ме! харесай ме! харесай ме! ). Аз като за начало бих изхвърлил поне 1/5 от целия стаф, който си сложил. Не че групите не са безспорни сами по себе, но някои от тях са просто добри ученици, други са повече журналистически, отколкото рок-явления, а трети се пашкулизирали в собствения си арт- до степен която ги прави явления в рока, но не и явления за рока. Ето ти от прима виста Red Hot Chilli Peppers. Ами сладури, слушам ги с кеф когато ги засеча някъде из ефира. Да се опитам да ги сведа до някакви приблизителни думи - ъъ ... рап-фънки-рок, става ли така ? Но не ги виждам като бащи (или поне - чичовци) на някакъв по-сериозен джангър в рока. А и "авторството" им е малко афиф. Рапърирането в пост-пънка започва от Beasty Boys, които за мен имат по-оправдано хронологически място в класацията. А фънкирането в пънка - тук направо бях шокиран когато миналата година прослушах първия албум на Gang Of Four - "Entertainment" ot '79. Легендарен албум, чуй го ако можеш. Цялата идея на музиката на RHCP е вътре - от фънкажния бас та до артикулацията на Кидис. До милиметър. Останах неприятно изненадан колко малко труд са си дали Пиперките да променят поне с малко този уникален саунд. Но нейсе - рок-историята си е кучка :)) Цялата задача на RHCP в един момент се свежда до презареждането на този готов кросоувър с малко личен чар и сценично шоу и воала ! Друг пример - Jethro Tull е една от най-любимите ми групи. Но те се развиват изцяло в собствена лига, пардон - във Викторианска Англия, и не виждам някъде да имат пресечни точки с действителността освен на концертната сцена. Ако се опитаме да обясним конкретно влиянието им върху рок-сцената, в най-добрия случай ще го докараме до момента, в който им беше връчено навремето Grammy за постижения в областта на ... метъла Ами Police ? И т.н.
Така както съм поседнал (то вече е ясно, че няма никаква работа да свърша за деня) чакай поне да ти нахвърлям няколко идеи за вселената. Първо, класацията според мен ще има по-голяма стойност ако дава представа за влиянията в рока по хронология. "Влиятелни групи" предполага история, а естественият ред на историята е хронологията. Това ще подреди отделните стилове по по-правилен начин, а няма да ги прави на кадаиф (...99. Van der Graaf Generator 100. Venom...). От друга страна ще илюстрира по-нагледно постъпателността на влиянията и развитието на рока. От четвърта страна (четвърта ли вече стана ) ще анулира "ти-що-си-поставил-тези-чак-на-83-място-бе" синдрома. Аз лично бих побил кола, както вече ти казах с Buddy Holly & The Crickets - първата рок-енд-рол група в историята. И най-успешната до края на 50-те. Междувпрочем, те първи въвеждат класическата схема барабани/ритъм/бас/соло китара. Let there be rock ...
Второ, определи някак, мащабите на поджанровете в зависимост от това кой каква продължителност на зенита си има и кой в основата на какво разклонение стои. Ясно е, че не всички могат да заемат еднакво пространство в класацията. Нормално е класическият рок от 60-те и 70-те да заема повече място, но пък и глем-рокът, например, да не бъде представен само с едно име, защото той се явява пряк вдъхновител заедно с гаражния рок на пънка и L.A. рока от 80-те. От друга страна грънджът, например е една от безбройните пост-пънк мутации, която благодарение на навременното си героизиране, успя да придобие слонски размери за учудване и на самата себе си. Чак пък 4 групи ... А влиянието му върху инди-поп-рок сцената на 90-те, продължавам да го разглеждам в контекста на пост-пънка. "Лошата" новина е че пънкът се оказва стилът с най-голям резонанс в историята на рока. Музика която формално е замислена като ... антимузика.
Откъм чисто техническа гледна точка според мен е редно да се задели една квота за групи с особени заслуги за развитието на китарния звук. Все пак китарата е символът на рока. Тези групи може и да нямат кой знае какъв учебникарски статут, но от друга страна са мощни субфактори в развитието на процесите по обладаването на китарата. Някои вече съм ти споменал - The Shadows (напълно нов за времето си начин за изтръгване на мелодии от Стратокастъра - доза чист секс за британската младеж :)) ), Quicksilver Messenger Service (първият психеделик прог рок, доставен за народните маси, с всичките му там джаз-екскурзии и източни забежки), Blue Cheer (ако щеш вЕрвай, но тука е първата кодировка на хеви метъла в албум на група - фъзбокс блусария, деструктивни барабани, примитивен груув, страдающи инструменти усилени до макс, Vincebus Eruptum, се казваше албумът, някъде около времето на Хендрикс), Captain Beefheart And His Magic Band (казано простичко - виртуозен хаос, с вторични блус-белези, такъв какъвто никога не е бил свирен преди, пък и след), Funkadelic (албумът им Maggot Brain '71 е невероятно свежа мешавица между фънк и блус, поставя началото на фънк-рока и дава материал за банди като Iggy Pop & The Stoogies, Talking Heads пък дори и RHCP по-късно) и т.н.
На края на тая курсова работа (ей, такова нещо не бях писал от 5-ти курс насам) - ами не е зле да нахвърляш на един лист списък на моментите, които са променили историята на рока. От Бил Хейли та до Еминем. И като ги изтарашиш съвестно, оттам все ще изпадне още някоя група:
Примерно - Sun Records на Бен Горди - първата фабрика за рок-хитове, "Louie, Louie" на Kingsmen - химнът на гаражния рок, Стената от звук на Фил Спектър и свързаните с нея групи, трош-ването на първата китара от Пиит Таншенд и т.н. ... та до днес - пристигането на MTV в началото на 80-те (странно, Duran Duran са първите видео-звезди по MTV) и т.н.
Това са само идеи.
Пойнт-а всъщност е да се опиташ да засечеш значимостта на дадена група по няколко показателя. Било тези, които ти споменах или други. И максимално да изчистиш тези групи, които са вътре само поради сантиментални причини. Има ги там, няма да споменавам номера Не защото не ме сърби езика да изстрелям една дузина поне, а за да спася поне част от деня си и за други дейности.
А Юрая при все че ми е една от 4-те любими банди, мисля че определено няма място да е в списъка. Sorry, Mick ...
Апропо, все забравям да ти кажа че ми изглеждаш като първи брат'чед на Gene Simmons на аватара ти. Я дай да ти видим дължината на езика сега ...
Message board-a на Пророк приятно ме изненада, не подозирах че го има. Изчетох там дискусията, но тя обяснимо защо бие предимно в едно направление :) Жарко опонирам на Муминтрола (друг човек, чието мнение определено ми тежи) - 50-те години на рока не е читаво да се разделят на 5 х 10 и да разглеждат поотделно и с равни пропорции на групите. По същия начин по който едно дърво като се разреже на 5 части и се претегли, върхът ще тежи доста по-малко от дънера. Думата "влияние" означава предимно класификация на групите които за задали Моментите, които са създали от своя страна историята на рока. Групи, които са направили революция в масовото съзнание/култура/мода и подхода към Музиката на идващите след тях рок-бригадири
Печално, но факт - три са периодите в историята на рока, когато той е наистина в авангарда на обществените събития - брит-инвазията, хипи-културата и пънка. И трите са се състояли доста отдавна, но и трите съумяват да освободят достатъчно енергия и тестостерон за интерпретация за цели десетилетия след тях. Брит-инвазията поставя началото на класическия рок и легитимира рока като сериозно изкуство. Спорно е кой е първият рок-албум, на книга се води Aftermath на Стоунс, което не ми звучи особено убедително, но нейсе :)) Хипи-движението е моментът, в който рокът става наистина явлението на ХХ-ти век (мързи ме сега да го доказвам, някой наистина трябва да ме амбицира ) От философията на easy rider поколението, психеделик-блуса и free-jamming-a идват цели-целенички и първите хардрок и прогресив рок герои. А пънкът със своята back-to-the basics енергия бе задължителното очистително за рока. Чисти черва - чиста енергия за организма - от метъла, уейв-овете, алтернатив-а и пр. та до инди-то на 90-те.
Иначе класацията ти дава сравнително точна пропорция на влиянието в рока през годините. Само дето долавям в нея едно гласче, което пищи : "Харесай ме! Харесай ме !"
Човече, попреработи малко този списък, направи го lean & mean. Злобица требе тука, ей, Сталинова ръка. И трябва да решиш - меломански ли ще е (демек - ще има ли наистина някаква изследователска стойност) или общоприемлив (харесай ме! харесай ме! харесай ме! ). Аз като за начало бих изхвърлил поне 1/5 от целия стаф, който си сложил. Не че групите не са безспорни сами по себе, но някои от тях са просто добри ученици, други са повече журналистически, отколкото рок-явления, а трети се пашкулизирали в собствения си арт- до степен която ги прави явления в рока, но не и явления за рока. Ето ти от прима виста Red Hot Chilli Peppers. Ами сладури, слушам ги с кеф когато ги засеча някъде из ефира. Да се опитам да ги сведа до някакви приблизителни думи - ъъ ... рап-фънки-рок, става ли така ? Но не ги виждам като бащи (или поне - чичовци) на някакъв по-сериозен джангър в рока. А и "авторството" им е малко афиф. Рапърирането в пост-пънка започва от Beasty Boys, които за мен имат по-оправдано хронологически място в класацията. А фънкирането в пънка - тук направо бях шокиран когато миналата година прослушах първия албум на Gang Of Four - "Entertainment" ot '79. Легендарен албум, чуй го ако можеш. Цялата идея на музиката на RHCP е вътре - от фънкажния бас та до артикулацията на Кидис. До милиметър. Останах неприятно изненадан колко малко труд са си дали Пиперките да променят поне с малко този уникален саунд. Но нейсе - рок-историята си е кучка :)) Цялата задача на RHCP в един момент се свежда до презареждането на този готов кросоувър с малко личен чар и сценично шоу и воала ! Друг пример - Jethro Tull е една от най-любимите ми групи. Но те се развиват изцяло в собствена лига, пардон - във Викторианска Англия, и не виждам някъде да имат пресечни точки с действителността освен на концертната сцена. Ако се опитаме да обясним конкретно влиянието им върху рок-сцената, в най-добрия случай ще го докараме до момента, в който им беше връчено навремето Grammy за постижения в областта на ... метъла Ами Police ? И т.н.
Така както съм поседнал (то вече е ясно, че няма никаква работа да свърша за деня) чакай поне да ти нахвърлям няколко идеи за вселената. Първо, класацията според мен ще има по-голяма стойност ако дава представа за влиянията в рока по хронология. "Влиятелни групи" предполага история, а естественият ред на историята е хронологията. Това ще подреди отделните стилове по по-правилен начин, а няма да ги прави на кадаиф (...99. Van der Graaf Generator 100. Venom...
). От друга страна ще илюстрира по-нагледно постъпателността на влиянията и развитието на рока. От четвърта страна (четвърта ли вече стана ) ще анулира "ти-що-си-поставил-тези-чак-на-83-място-бе" синдрома. Аз лично бих побил кола, както вече ти казах с Buddy Holly & The Crickets - първата рок-енд-рол група в историята. И най-успешната до края на 50-те. Междувпрочем, те първи въвеждат класическата схема барабани/ритъм/бас/соло китара. Let there be rock ...
Второ, определи някак, мащабите на поджанровете в зависимост от това кой каква продължителност на зенита си има и кой в основата на какво разклонение стои. Ясно е, че не всички могат да заемат еднакво пространство в класацията. Нормално е класическият рок от 60-те и 70-те да заема повече място, но пък и глем-рокът, например, да не бъде представен само с едно име, защото той се явява пряк вдъхновител заедно с гаражния рок на пънка и L.A. рока от 80-те. От друга страна грънджът, например е една от безбройните пост-пънк мутации, която благодарение на навременното си героизиране, успя да придобие слонски размери за учудване и на самата себе си. Чак пък 4 групи ... А влиянието му върху инди-поп-рок сцената на 90-те, продължавам да го разглеждам в контекста на пост-пънка. "Лошата" новина е че пънкът се оказва стилът с най-голям резонанс в историята на рока. Музика която формално е замислена като ... антимузика.
Откъм чисто техническа гледна точка според мен е редно да се задели една квота за групи с особени заслуги за развитието на китарния звук. Все пак китарата е символът на рока. Тези групи може и да нямат кой знае какъв учебникарски статут, но от друга страна са мощни субфактори в развитието на процесите по обладаването на китарата. Някои вече съм ти споменал - The Shadows (напълно нов за времето си начин за изтръгване на мелодии от Стратокастъра - доза чист секс за британската младеж :)) ), Quicksilver Messenger Service (първият психеделик прог рок, доставен за народните маси, с всичките му там джаз-екскурзии и източни забежки), Blue Cheer (ако щеш вЕрвай, но тука е първата кодировка на хеви метъла в албум на група - фъзбокс блусария, деструктивни барабани, примитивен груув, страдающи инструменти усилени до макс, Vincebus Eruptum, се казваше албумът, някъде около времето на Хендрикс), Captain Beefheart And His Magic Band (казано простичко - виртуозен хаос, с вторични блус-белези, такъв какъвто никога не е бил свирен преди, пък и след), Funkadelic (албумът им Maggot Brain '71 е невероятно свежа мешавица между фънк и блус, поставя началото на фънк-рока и дава материал за банди като Iggy Pop & The Stoogies, Talking Heads пък дори и RHCP по-късно) и т.н.
На края на тая курсова работа (ей, такова нещо не бях писал от 5-ти курс насам) - ами не е зле да нахвърляш на един лист списък на моментите, които са променили историята на рока. От Бил Хейли та до Еминем. И като ги изтарашиш съвестно, оттам все ще изпадне още някоя група:
Примерно - Sun Records на Бен Горди - първата фабрика за рок-хитове, "Louie, Louie" на Kingsmen - химнът на гаражния рок, Стената от звук на Фил Спектър и свързаните с нея групи, трош-ването на първата китара от Пиит Таншенд и т.н. ... та до днес - пристигането на MTV в началото на 80-те (странно, Duran Duran са първите видео-звезди по MTV) и т.н.
Това са само идеи.
Пойнт-а всъщност е да се опиташ да засечеш значимостта на дадена група по няколко показателя. Било тези, които ти споменах или други. И максимално да изчистиш тези групи, които са вътре само поради сантиментални причини. Има ги там, няма да споменавам номера
Не защото не ме сърби езика да изстрелям една дузина поне, а за да спася поне част от деня си и за други дейности.
А Юрая при все че ми е една от 4-те любими банди, мисля че определено няма място да е в списъка. Sorry, Mick ...
Re: 100- те най-влиятелни рок групи - консултация
Ще си позволя да се включа в разискването, въпреки че май не съм се вясвал из тоя клуб до сега.
Няма да споря за това дали една или друга група трябва да си заминат от класацията или трябва да променят мястото си в нея - оценката при всички положения е субективна.
Искам само да подскажа няколко имена които според мен са пропуснати.
Значи:
The Residents - една от най-важните (може би най-важната) група в ъндърграунд вълната в рока. Абсолютен култ от 72г. до сега.
Tuxedomoon - хм, тук съм особено пристрастен, но мисля, че са група от особено значение за рока.
Swans - от тях тръгва индъстриъла и още много неща...
Next One Is Real
Няма да споря за това дали една или друга група трябва да си заминат от класацията или трябва да променят мястото си в нея - оценката при всички положения е субективна.
Искам само да подскажа няколко имена които според мен са пропуснати.
Значи:
The Residents - една от най-важните (може би най-важната) група в ъндърграунд вълната в рока. Абсолютен култ от 72г. до сега.
Tuxedomoon - хм, тук съм особено пристрастен, но мисля, че са група от особено значение за рока.
Swans - от тях тръгва индъстриъла и още много неща...
Next One Is Real
Eх, младост, младост ...
"А и твърдя, че бройката на хората, започнали да слушат рок покрай същите тези Пърпъл е огромна. Какво може да се каже за Стоунс в това отношение? Вместо търкалящите се камъни можем да вземем и друга произволна група от първата тридесетица(с изключение на Бийтълс и Цепелин, "
Би ли доказал с повече конкретности това твое твърдение ? Слушам. Защото аз пък твърдя че за класическия рок (забележи - не за популярната музика) Стоунс надхвърлят сумарно влиянието дори и на Битълс и съм готов да го докажа по всяко време като ти приложа showthread-a от Стоунс до най-популярните рок-стилове в наши дни. Ако една група не ти харесва (има такива за мен дори и в челната десятка на Georid), не се опитвай да я омаловажаваш на всяка цена. Рискуваш да стигнеш до абсурдности. Това не е футбол, приятелю Това все пак е изкуство. За мен Стоунс непоклатимо стоят в челната 5-ца на рока (поне за ХХ-ти век), наред с Битълс, Флойд и две индивидуални имена - Елвис Пресли и Боб Дилън.
Би ли доказал с повече конкретности това твое твърдение ? Слушам.
Защото аз пък твърдя че за класическия рок (забележи - не за популярната музика) Стоунс надхвърлят сумарно влиянието дори и на Битълс и съм готов да го докажа по всяко време като ти приложа showthread-a от Стоунс до най-популярните рок-стилове в наши дни. Ако една група не ти харесва (има такива за мен дори и в челната десятка на Georid), не се опитвай да я омаловажаваш на всяка цена. Рискуваш да стигнеш до абсурдности. Това не е футбол, приятелю Това все пак е изкуство. За мен Стоунс непоклатимо стоят в челната 5-ца на рока (поне за ХХ-ти век), наред с Битълс, Флойд и две индивидуални имена - Елвис Пресли и Боб Дилън.Re: 100- те най-влиятелни рок групи - консултация
Да, ин-а-гада-давидата, безспорно е химн на есид рока. Не знам дали това е достатъчно за да класира една група в стотицата, но като явление, само по себе си, има достатъчно КПД. По-скоро - да. Или те или Quicksilver Messenger Service.
И в какво се изразява влиянието на Blind Faith ? В това че е последната читава стъпка на Клептън в някаква посока. И само един албум - клонинг на Cream, който по никакъв начин не надхвърля старите стандарти. Следват безметежни години. Е да де, да де ... Layla, I Shot The Sheriff и т.н. (прозявам се)
И в какво се изразява влиянието на Blind Faith ? В това че е последната читава стъпка на Клептън в някаква посока. И само един албум - клонинг на Cream, който по никакъв начин не надхвърля старите стандарти. Следват безметежни години. Е да де, да де ... Layla, I Shot The Sheriff и т.н. (прозявам се)
Re: 100- те най-влиятелни рок групи - консултация
Aми експерименталния рок и ъндърграунд рока хич ги няма (което не е странно).
Но щом става дума за влиятелни групи - Резидънтс, Тъксидо и Суонс са инспирирали цели поколения музиканти. Та и цели дебели разклонения в съвременната музика. Влиянието им можеш да намериш къде ли не в уейв, пост пънк, готик, индъстриъл мешаницата.
Която май като цяло също я няма в класацията.
П.П. Забележи, че изобщо не говоря за експериментъл и авангард - там е ясно...
Next One Is Real
Но щом става дума за влиятелни групи - Резидънтс, Тъксидо и Суонс са инспирирали цели поколения музиканти. Та и цели дебели разклонения в съвременната музика. Влиянието им можеш да намериш къде ли не в уейв, пост пънк, готик, индъстриъл мешаницата.
Която май като цяло също я няма в класацията.
П.П. Забележи, че изобщо не говоря за експериментъл и авангард - там е ясно...
Next One Is Real
Re: Eх, младост, младост ...
В никакъв случай не се опитвам да омаловажавам Стоунс, нито пък казвам, че нямат място в първата петица, може би не съм се изразил правилно. Мисълта ми беше, че Пърпъл имат място в десятката поне, а Стоунс ги взех просто като пример от класираните групи в петицата. Абсолютно признавам приноса на Стоунс, но се опитвах да кажа, че този на Пърпъл не е с "32 места" по-малък от техния. Поне според мен. Най-малкото наличието на Цепелин на второ място и на Сабат на седмо ме навежда към мислълта, че Пърпъл са твърде назад. Но това вече го споменах.
А "това мое твърдение"(за хората прослушващи рок покрай Пърпъл) не мога да го докажа, признавам. Просто такива са моите лични наблюдения. Все пак в предния пост споменах, че в никакъв случай не се чувствам напълно прав за всичко, което казах.
А и още по-горе казах, че според мен подобни класации са излишни и не особено обективни и да спорим по тях си е чиста проба гимнастика на пръстите, няма да докажем кой знае какво.(Е, аз с тези два поста леко оборвам себе си, ама ми стана интересно)
Така, че ако съм ти прозвучал абсурдно, пристрастно и некомпетентно, сори, явно толкова разбирам от изкуство.
И, да сме наясно, най са ми смешни футболните караници и "кой е по-по" дискуции. Аз съм от Литекс.
Набеди се че си бог,
забрави, че си безсмъртен
А "това мое твърдение"(за хората прослушващи рок покрай Пърпъл) не мога да го докажа, признавам. Просто такива са моите лични наблюдения. Все пак в предния пост споменах, че в никакъв случай не се чувствам напълно прав за всичко, което казах.
А и още по-горе казах, че според мен подобни класации са излишни и не особено обективни и да спорим по тях си е чиста проба гимнастика на пръстите, няма да докажем кой знае какво.
(Е, аз с тези два поста леко оборвам себе си, ама ми стана интересно)
Така, че ако съм ти прозвучал абсурдно, пристрастно и некомпетентно, сори, явно толкова разбирам от изкуство.
И, да сме наясно, най са ми смешни футболните караници и "кой е по-по" дискуции.
Аз съм от Литекс.Набеди се че си бог,
забрави, че си безсмъртен
Re: Бравос и още нещо
Напълно съм съгласен с твоя милост. През подобни разсъждения преминах, докато съставях класацията. Да, прав си – тя крещи „Харесай ме, харесай ме” и това е търсен ефект.
„Влияние” е твърде разтегливо понятие. Умишлено бягах от маниашките подредби. В нета, инди-списанията и маниерни мейнстрийм издания като Q е пълно с със „сталинистки” класации, съставени от маниаци с отчетлива привързаност към инди-рока, предпънка, постпънка и т.н. Обикновено такива подредби са бъкани с MC5, The Stooges, Captain Beefheart, Black Flag, The Kingsmen, Joy Division, Television и тук там ги има Beatles и Zeppelin за цвят.
Както изтъкнах – факторът продажби/популярност също е отчетен в селекцията /с тегловен коефициент 0,3/. Ако разглеждаме „влияние” като чисто вътрежанрова верига от музикална кореспонденция /кой на кого какво е предал и кой от кого какво е научил/, то фокусът неизменно ще падне върху трите, отбелязани и от теб, основни рок-парадигми: Британска инвазия ’64-’67; Психеделия /предпочитам това название пред „хипи-култура”, защото не съдържа социален ангажимент/ и Пънк, ще е изпълнено с непознати на неангажираната публика имена и ще е хронологично отместена назад във времето. Показах селекцията на доста народ и хора, с претенции, че са навътре в рока, ме питаха „Кви са тези Кен, к’ви са тези Слай & Дъ Фемъли Стоун” и т.н. Тъй че – гледал съм да бягам от тоталния популизъм.
Но все пак разглеждам „влияние” като отчитам и „масовия фактор”. Например, какво правят Guns N’Roses и Bon Jovi вътре? Първите съживяват енергичния хардрок и съпътстващите го хулиганства, вкарват малко прото-пънк и глем за цвят и толкоз. Вторите предлагат безобидна проекция на обществено-приемливия повтвърден рок, слагат щипка Брус Спрингстийн и толкоз. Но я да видим колко десетки милиони момченца и момиченца по целия свят са открили, че съществува туй чудо рок благодарение на Гънс и Бон Джови? Това влияние ли е? Влияние е: не на базата на вътрежанровата кореспонденция, а на база социално проектиране. Помня, че след като братовчедка ми си записа The Spaghetti Incident на Гънс, неочаквано разбра, че някога били съществували и банди като T.Rex, Nazareth и The New Yourk Dolls, издири им записите, хареса ги и към днешна дата е възторжена почитателка на седемдесетарския рок. А колко милиони момченца са решили да хванат китара и да направят група след като са видели подскачащия Ангъс Йънг по телевизора? И т.н. btw, Дюран Дюран са вътре и заради удара им чрез MTV, не само заради ню романтикса. Че на кого му дреме за ню романтикса днес?. И т.н.
По възраженията ти:
Red Hot Chili Peppers – защото спомагат за навлизането на кросоувъра в мейнстрийма и го правят разпознаваем. Вярно е, че при тях има много Gang of Four /слушал съм Entertainment, но той е изолирано явление насред общата рок-картина от края на 70-те/ и че Beastie Boys ги предхождат. Но междужанровата синергия при RHCP е по-обхватна и дълготрайна. Затова.
Buddy Holly & Щурците – разглеждам ги по-скоро като еднолична креатура на Бъди Холи, т.е. – не отговарят на критерия „група”. А и знаем сигурно взеха да залязват Крикетс след онази самолетна катастрофа.
Jethro Tull – защото утвърждават практиката да се краде безнаказано от анонимни минстрали и й придават известност /в много по-голяма степен, отколкото Gentle Giant да речем/. Не са баш изолирано явление /оказват силни влияния дори и в метъл сцената – върху Iron Maiden и особено върху Skyclad и съпътстващите ги банди, които вече са оформили цял субжанр/.
The Shadows – в крайна сметка ще влязат
Blue Cheer – тук беше голямо колебание те или Iron Butterfly да влязат. Да, Блу Чиър имат ебаси дебюта, онази страховита версия на Summertime Blues още ми кънти в главата и т.н. Но Iron Butterfly са „по-широка” група и по-често са цитирани като влияние от следовници разни. По подобен начин седи въпроса и с MC5 и The Stooges.
Parliament/Funkadelic – още мисля по въпроса. Мисленето е по линията „те рок ли са, аджеба”
Така е то.
„Влияние” е твърде разтегливо понятие. Умишлено бягах от маниашките подредби. В нета, инди-списанията и маниерни мейнстрийм издания като Q е пълно с със „сталинистки” класации, съставени от маниаци с отчетлива привързаност към инди-рока, предпънка, постпънка и т.н. Обикновено такива подредби са бъкани с MC5, The Stooges, Captain Beefheart, Black Flag, The Kingsmen, Joy Division, Television и тук там ги има Beatles и Zeppelin за цвят.
Както изтъкнах – факторът продажби/популярност също е отчетен в селекцията /с тегловен коефициент 0,3/. Ако разглеждаме „влияние” като чисто вътрежанрова верига от музикална кореспонденция /кой на кого какво е предал и кой от кого какво е научил/, то фокусът неизменно ще падне върху трите, отбелязани и от теб, основни рок-парадигми: Британска инвазия ’64-’67; Психеделия /предпочитам това название пред „хипи-култура”, защото не съдържа социален ангажимент/ и Пънк, ще е изпълнено с непознати на неангажираната публика имена и ще е хронологично отместена назад във времето. Показах селекцията на доста народ и хора, с претенции, че са навътре в рока, ме питаха „Кви са тези Кен, к’ви са тези Слай & Дъ Фемъли Стоун” и т.н. Тъй че – гледал съм да бягам от тоталния популизъм.
Но все пак разглеждам „влияние” като отчитам и „масовия фактор”. Например, какво правят Guns N’Roses и Bon Jovi вътре? Първите съживяват енергичния хардрок и съпътстващите го хулиганства, вкарват малко прото-пънк и глем за цвят и толкоз. Вторите предлагат безобидна проекция на обществено-приемливия повтвърден рок, слагат щипка Брус Спрингстийн и толкоз. Но я да видим колко десетки милиони момченца и момиченца по целия свят са открили, че съществува туй чудо рок благодарение на Гънс и Бон Джови? Това влияние ли е? Влияние е: не на базата на вътрежанровата кореспонденция, а на база социално проектиране. Помня, че след като братовчедка ми си записа The Spaghetti Incident на Гънс, неочаквано разбра, че някога били съществували и банди като T.Rex, Nazareth и The New Yourk Dolls, издири им записите, хареса ги и към днешна дата е възторжена почитателка на седемдесетарския рок. А колко милиони момченца са решили да хванат китара и да направят група след като са видели подскачащия Ангъс Йънг по телевизора? И т.н. btw, Дюран Дюран са вътре и заради удара им чрез MTV, не само заради ню романтикса. Че на кого му дреме за ню романтикса днес?. И т.н.
По възраженията ти:
Red Hot Chili Peppers – защото спомагат за навлизането на кросоувъра в мейнстрийма и го правят разпознаваем. Вярно е, че при тях има много Gang of Four /слушал съм Entertainment, но той е изолирано явление насред общата рок-картина от края на 70-те/ и че Beastie Boys ги предхождат. Но междужанровата синергия при RHCP е по-обхватна и дълготрайна. Затова.
Buddy Holly & Щурците
– разглеждам ги по-скоро като еднолична креатура на Бъди Холи, т.е. – не отговарят на критерия „група”. А и знаем сигурно взеха да залязват Крикетс след онази самолетна катастрофа.
Jethro Tull – защото утвърждават практиката да се краде безнаказано от анонимни минстрали и й придават известност /в много по-голяма степен, отколкото Gentle Giant да речем/. Не са баш изолирано явление /оказват силни влияния дори и в метъл сцената – върху Iron Maiden и особено върху Skyclad и съпътстващите ги банди, които вече са оформили цял субжанр/.
The Shadows – в крайна сметка ще влязат
Blue Cheer – тук беше голямо колебание те или Iron Butterfly да влязат. Да, Блу Чиър имат ебаси дебюта, онази страховита версия на Summertime Blues още ми кънти в главата и т.н. Но Iron Butterfly са „по-широка” група и по-често са цитирани като влияние от следовници разни. По подобен начин седи въпроса и с MC5 и The Stooges.
Parliament/Funkadelic – още мисля по въпроса. Мисленето е по линията „те рок ли са, аджеба”
Така е то.
Re: Eх, младост, младост ...
По въпроса за феноменалната популярност на Пърпъл у нас и феноменалната им непопулярност в "белия свят" съм дискутирал неведнъж /най-вече във форума на "Про-Рок"/ до степен такава, че ме изкараха антипърпълист. Както и да е.
Невъзможно е да се сравняват Цепелин / Сабат от една страна и Пърпъл от друга като влияние. Невъзможно е да се сравняват дори и като продажби - само Zeppelin IV е продал два пъти повече копия, отколкото всичките албуми на Пърпъл, Рейнбоу, Уайтснейк и Дио взети заедно /справка - [линк] и статистиката на сходни бизнес организации/.
Така е то.
Невъзможно е да се сравняват Цепелин / Сабат от една страна и Пърпъл от друга като влияние. Невъзможно е да се сравняват дори и като продажби - само Zeppelin IV е продал два пъти повече копия, отколкото всичките албуми на Пърпъл, Рейнбоу, Уайтснейк и Дио взети заедно /справка - [линк] и статистиката на сходни бизнес организации/.
Така е то.