|
Отделят се фотони, но не изчезват изобщо – вярно, за нас конкретните фотони изглеждат „загубени“, макар че няма празно и с отделянето им биват заместени от нещо друго:) Отделно, че не можем да докажем, че не достигат до съзнателно избран субект:) /всъщност и без да успяват винаги да достигнат до съзнателния ни избор, пак не са загубени
За субекта са изгубени. Заместват се с нова потенциална енергия (грубо - нова форма) на излъчилото ги... И ... чакат: появи ли се подобен нов потенциал - чрез донасяне на топлина от топлоносителя, самИ си възвръщат предишното състояние.
Парадокс на гумата (еластичност - предизвиква се от ентропийни сили - такива на подреждане за мин Епот на взаимосвързаните части, например, в една макромолекула ... белтък, някакъв). При разтягане на гумата (ципа от детско балонче между устните) - тя "топли" - излъчват се ИЧфотони. От ротамеризация на връзките на гумата, някои стават линейни заради разпъването и отговорният фотон за връзка, който е "сгъвал" тази част на молекулата, излита... тю-тю!, няма го в молекулата ама го чувстваме с устни (чувствителни са за това).
Опънатото състояние не е с мин Епот, атакува се от външните за гумата фотони и като премахнем разтягащата сила, гумата възвръща ротамеризацията си (променя си формата) с поглъщане на фотони от околността, пък тя е нашите устни - усещаме студено!
Вижда се, че с механични движения постигаме обмен на фотони на ЕМП, като действаме само в "една посока" - разтягане. Да, ама носител на информация (не само на енергия) са именно фотоните. Когато се храним, например, ние разкъсваме връзки, намиращи се в готовата храна, вземаме фотоните им от тези връзки и ги ползваме за нас; разпознаването - кой фотон къде да се "хване" и къде да се носи и предаде е работа на фино ниво на вещевите структури от които сме изградени и ние. Това става именно по "парадокса на гумата" - поглъщането и излъчването на фотони води до механични движения чрез промяна на формата на макромолекулите ни. Демек, можем да се движим!, дори спрямо околното, което не яде избирателно фотоните за връзки от разнообразна храна. Виждаш - не се обменят вещества, а фотони! Промяната на вещества и получаването на нови видове от тях в организма е следствие, а не причина.
Излъчваните ИЧфотони от тялото в околността не са вече на финото ниво, а чрез преобразуване посредством захват-излъчване, поради престоя си във вещевите докато достигнат повърхността, вече са с много пъти по-дълги вълни от тези на финото ниво. Те са смесени вълни от мно-о-о-ожество фотони и никога не са еднозначна информация за това, което ще ги погълне.
Ако съм казвал "загуба" - то тя е съотнесена към субект, а не - че фотоните изчезват за света, въобще. Има го в контекста на предишните ми постинги.
Т.е. аз твърдя, че обменяйки мисли с теб, всъщност обменям енергия:)
Не - обмяната няма общо с хабенето. Хабим енергия! Отдаваме я - всеки в своята околност. Обмен става винаги с обмен на фотони. Идеалният образ - инфото в главите ни не е фотони - не е материя, а знаене. Това е само идеална информация, която не може да променя физическата информация съдържаща се във фотоните. А самоорганизацията и саморазвитието на материята се дължи на обмен на физическата информация. Всички опити с "мисъл" да бъде променена физическата информация водят до загуба на енергии, поради материалност на носителя на идеалната информация - на абстрактния образ; той е нереален именно в този смисъл, че не взаимодейства с материята.
Изборът ни на поведение следствие от наличието на множество мисли, води до пагубни резултати, ако не се съобразим (исторически опит) с физическите закони.
Например, ей това твое твърдение:“ Няма такава "антена" в мислещото.“ пак не е точно в същата светлина:)
И още:“ ЕМП се разпространява винаги със смесена вълна и не е възможно еднозначно разчитане на "запис" в нея - понеже трябва да взаимодейства с приемателя, а приемателят е винаги не настроен, друг, в сравнение с излъчвателя, заради различната гледна точка при записване на инфото във всеки от тях.“ – това също е недоказуемо:)Обяснява повечето случаи, а тия случаи, които не може да обясни за сега, ги пращаме при чудесата:)
Доказуемо е - вж по-горе. Парадокса на гумата.
Вчера гледат по тв някакво предаване за земетресенията. Покрай техническото описание на сеизмографите, споменаха, че науката не е открила с какви възприятия животните предусещат земетресенията, но не обявиха всичките науки за ненаучни:), поради факта, че все още нямат отговор на въпроса за възприятията на животните:)
Тез, дето са го споменали - грешат. От отдавна е известно на науката влиянието на инфразвуците и тяхното наличие преди земетръс.
Известен експеримент: Хващаме хлебарка, поставяме я на масата, плясваме с ръце - тя бяга. Пак я хващаме, премахваме крачката й, поставяме я на масата. Плясваме с ръце - тя не бяга. Освен всички изводи, учените са разглеждали и този: Хлебарката чува с краката си, а ние ги отстранихме, значи, затова не бяга!
Естествено, след много смях породен от последното съждение, се е установило, че то е вярното: Хлебарката наистина улавя дори и най-малките смущения във въздуха и вибрации от пода с власинките и на крачката й и наистина спира да "чува", ако ги няма.
Има вече много филмчета по дискавъри и нешънала- за начинът по който животинките "чуват и виждат" в естествената си среда. Всичко е в резонанс с фона на ЕМП в който се въдят. Геометрията им съответства на дължините на вълните които са "важна" информация за тяхната цялост.
И нашите "кокали"по дължина, са в резонанс с вълните във фона на ЕМП - преди дъжд, въздухът е влажен по такъв начин, че става силно проводим за дължини на вълни с големината на кокалите ни. Усукват се, гърчат се под тяхно влияние и ако е нарушено костно-съдържимото в тях, следствие на травми - Гл. мозък отчита "болка!" Ревматизъм при хроника.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Добре, ще опитам обяснения... [re: AH_]
