|
В ДАО на физиката четох, някой си физик бил казал, че най-малката градивна частица на вселената не може да се разглежда по никакъв друг начин, освен като взаимоотношение между нея и останалите частици.
Браво! Умен е тоя физик.
Взаимоотношение, в смисъл на съ-отнасяне на някои от собствените им свойства, демек - начин на подреждане по свойство, което пък означава структури, фигуриране по свойство; благодарение на тая способност на най-малкото е възможно направа, структуриране на фигури, които повтарят себе си (флуктуации на физическия вакуум) с неосезаема за нас бързина.
Неосезаема, защото в последствие може да се разбере, че и вещевите обекти (с маса при покой, от които сме изградени) са такива структурирани фигури в пространството, но вече повтарят себе си в определено пространство (локално) и са придобили нови свойства като маса, заряд, спин и т.н. Съответно - на база тези свойства следват и закономерности, които пък определят ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ.
Взаимодействието (според мен) се различава от взаимоотношението по това, че при взаимодействието има СИЛИ.
Вселената не е изградена от атоми, от молекули, дори не от кванти...вселената е изградена от взаимоотношения.
Приемам, допада ми - основата да е изградена от взаимоотношения, но не статично, а с последствие: динамично променяща се, като понятието динамично се отнася само до взаимодействията. Защото, и самите вещеви обекти структурират околното си пространство от "малки частици" на физическия вакуум, но по "свой образ и подобие". Подреждат околността - изменят възможните взаимоотношения, по аналогия.
Така се включват "силите от подобие" на структурата, но те са вече с ентропиен произход - заради подреденост, някаква, могат да са на привличане или на отблъскване - нещо като еластичност само заради подреждане в структура - влизат във взаимоотношения и са способни да откликнат (с алтернативна сила) на всяка промяна в условията от околността.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Противоречията... [re: Kaily]
