Я да видим това твое твърдение:“ Така, за мислене се хаби енергия от организма.“
Какво се случва с тая енергия? – изчезва, трансформира се или какво? Защото по-горе твърдиш, че мислите нямат енергия.
Енергия и сила - не е едно и също. Силата е производна - трябва взаимодействие което води до промяна на участниците във взаимодействието.
Налягането на ликвора е сила върху площ - променя се дължината на обвивната луковица, а това води до промяна налягането; при тази промяна разстоянията между гънките се менят - ама и там са "мостчетата" във вид на стоящи вълни, получени в резултат на сетива - части от абстрактен образ. Така - се променя потенциалът между тях и става излъчване-поглъщане на фотон(и); ако те се свържат в цикъл на цялостен абстрактен образ; иначе - изглеждат като части, камъчета на калейдоскоп и не ги зачитаме за завършен абстрактен образ.
Ако на тези абстрактни образи предпишеш сила (например образ взрив на бомба и образ на комар), то - ясно е, че въпреки огромната разлика в енергийните стойности на единия и на другия - в резултат - сили между образите няма да се случат. Енергията е изхабена физически в промяната на налягането, но абстрактните образи са с близки потенциали и ... нямат нищо общо с "енергийност" в словесното им изражение. И, понеже се дразни не само един от възможните образи, то "шлаката" от другите участъци е във вид на Инфра Червени фотони, а те водят до локално загряване (повишаване на Т), и се вкл. механизми за защита - по-обилно охлаждане с топлоносителя (кръвта).
Та, работата на мозъка е с преподреждане на структури - за това преподреждане се хаби енергия и ... защитата преминава в сън, изключвайки основните сетива, които "пълнят" гънките на кората на Гл. мозък, във вид на стоящи вълнички. Силите от налягането водят до ентропийни действия в макромолекулите (преподреждат си връзките), неточно по място на действие, което пък води и до промяна в Т, а то е вече и механична загуба на енергия.
Мислите нямат СИЛА, съм казал, но процесът на мислене е свързан със загуби на енергия.
...
(По време на сънуване, мозъкът си преподрежда връзките така, че да няма "запис не на място", да застанат стоящите вълнички на точното си място, без "биене" и да не водят до повишена Т с присъствието си. При това, част от ненамерилите си място записи - отпадат ... забравяме, демек - едно много полезно действие на мозъка за оцеляване. При нарочно събуждане по време на сънуване, част от "пренасочваните" образи или части от тях - все още помним и ги ... мъчим за полза?! чрез гадаене. Вижда се, че в повечето случаи - нямат общо с някаква предсказателна действителност, чисто хаотично се "изчистват" от мозъка, щото пречат на оцеляването. А "утрото е по-мъдро от вечерта", щото мозъкът си е преподредил важната за него инфо)
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|