|
Търсим мост между класическите и окултните науки.
Окултни науки - няма; в смисъл, че за наука, трябва: да има предмет (обект) на изучаване; методика, която да е достъпна за всички занимаващи се с въпроса и да дава обективни резултати - факти, наблюдаващи се многократно при изпълняване на условията на методиката. Изводи и обобщения (правила, закони), евентуално хипотези за същността която прави явления, проявления на наблюдаваните експериментално факти.
Демек, повторяемост на фактите. Граници на приложимост на установеното.
На окултното липсват много от тези изисквания, за да може да се отнесе към научност. Отделни проявления, като "действие на подобието" е като съпътстващ (неочакван) резултат от ежедневни изследвания в средните мащаби и ... винаги се има "едно на ум" от занимаващите се, че с развитието на науката и това ще бъде обяснено. Не го отхвърлят! Изчакват още опит.
Така например беше с откриване на биополето - не бърза науката да се произнесе по-дълбоко по него, защото не са достатъчно повторяеми и разграничими свойствата при различни индивидуалности, не са еднозначни- при вълнови процеси това е известен парадокс - колкото към по-къси вълни за изследване се върви, толкова неопределеността на някои от параметрите става по-голяма. Започват определяния със степен на вероятност.
Също: екстрасензорните възприятия - ами по определение те са извън нормалните възприятия изградени еволюционно: за Човек нормалните възприятия са в едни диапазони от трептения; за паяк са в други; за пчелички и птиченца - трети и т.н.; вижда се, че ако речем като Човек да ги имаме тия усещания, то и ... формата и размерите ни (структурата като цяло)... ни пречат; ако по някакъв начин ги "засилим" като възприятие, то нещо друго ще трябва да се наруши в структурата ни, а това съвсем не е безопасно за оцеляването. Научното - е стремеж да се влезе в нормата на нормалното съществуване на Човек, а не - да създава екстрасензи. "Екстра" - та е в резултат на болестно състояние, затова не бива да се саморазвива целенасочено, без принуда.
Та стои въпрос- добре, вселената не е изградена от молекули, атоми и кварки, а от сили. Силите какво са? Имат ли носител? Могат ли да се подчинят на волята ни?
Изграждането е благодарение на сили. Носителите на сили са вещевите обекти и то- с техните си свойства (маса, заряд), т.е., проявлението на сили е при взаимодействия с обмен на фотони на съответното поле. Взаимното действие е съпроводено със сили - тях можем да измерваме, когато "забелязваме" промяна.
Мисълта, абстрактният образ в комбинация и съотнасяне с други - няма сили; не действа посредством сили - не е взаимодействие между тях. Но възникват (възбуждат се) когато е приложено налягане на ликвора върху мястото им (гънките на кората на Гл. мозък) - подреждат се, по-скоро се преподреждат по направа на затворен цикъл (цялостен образ). Така, за мислене се хаби енергия от организма. Задържането към някаква комбинация от мисли - също хаби енергия; разбира се, енергията е нужна и за поддържане жизнените функции на органите и ... ако дълго ги лишаваме от нея - те дефектират! Това е навело хората на мисълта, че мисленето има СИЛА, щото води да разни дефекти, може да унищожава. Да, ама себе си - носителят на мисленето е потърпевш. Биополето в резултат на подрежданията, където и да са, е смесена вълна, с изключително малка амплитуда и не може да взаимодейства това поле с околни полета на други, външни обекти, та да предизвика "силово" изменение.
Остава ... да изучим всички сили и границите им на приложения - та да можем да ги "подчиним" на волята си, ако това е нужно. Но - не можем да променяме или отменяме откритите физически закони, които описват силите. Можем да ги използваме съобразително с тях, но не и да ги променяме по наше искане - те не се подчиняват на никоя воля - затова са и обективно действащи закони.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Противоречията... [re: AH_]
