Имаше тахикардия. Денят преди да умре каза, че пулсът му бил учестен, дори като лежал и имаше съвсем лека температура. Иначе беше абсолютно здрав, нямаше наднормено тегло, беше в отлична форма, ходеше на фитнес през ден.
В спешното като го приеха му правиха снимка на гърдите, питаха дали не е бил изложен на някакви химикали или да е вземал някакви хапчета. И после той вече не можеше да диша, казаха ни да излезем и след един час ни съобщиха, че е починал.
Лесно е да се кажеш да не се обвинявам. Вие на мое място дали бихте послушали този съвет? Непрекъснато го въртя като филм из главата си, кога наистина стана сериозно, защо аз не го взех на серозно, защо не настоях да отиде на лекар.
Толкова пъти в живота си казваме, че е твърде късно за нещо, но всъщност рядко е истински твърде късно. Но в този случай е. Твърде късно. Само, ако бях повярвала, че е сериозно. А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал, понеже бях скептична. Господи, а ако аз съм го убила?