Мила Ева,

Прочетох много внимателно какво си написала, защото и аз преживявах подобна смърт преди няколко години. Е, не съпруг, но също така жизнено важен човек, любовно, човешки, всякак.

Когато разбрах, че е умрял, се вцепених. И така откарах няколко месеца - пълен отказ да разбера какво се случва, не ме интересуваше нито какво става с мен, нито със света. Макар че бях на погребението, уверих се, че е умрял и т.н. Карах си рутинните задължения по инерция. Това е първият период - отрицание, че се е случило, обикновено те сковава.

След това идва вторият етап - гневът. При мен бе насочен към мъртвия човек. Непрекъснато му се карах - как можа да ме оставиш, аз сега какво ще правя без теб, мама ти стара мръсна, кви са тези курвенски номера сега, ще ми умираш, ще те убия заради това. Съвсем реален период, уверявам те. Мразех го през цялото време - и досега малко го мразя, че умря.

Следващият период е опитът да се споразумееш със съдбата. Изглежда така - ама ако бях направила това, ако не бях направила онова. След като мине това, идва депресията - депресия толкова всепоглъщаша, че се чудиш как си жива. Не ти се става от леглото, не ти се живее. Хубавата новина е, че това е дъното. След това идва следващият период - приемането. Просто осъзнаваш какво се е случило, подреждаш го в живота си, наясно си как ще живееш с него и след това. И тогава тръгваш бавно да излизаш.

Това е класическа разбивка на чувствата, които изпитваш, когато умре много близък твой човек. Можеш да прескочиш някой етап по-набързичко, но не можеш да избягаш от пътеката.

Просто бъди силна. Съжалявам за загубата ти. Ще се оправиш, трябва ти време. Дай си време. И се жали, не се укорявай за нито едно чувство, което изпитваш. Ти си в траур, позволено ти е. Аз така се укорявах за гнева, който изпитвах към мъртвия човек - знам, че не е виновен, че е умрял, ама го мразех затова, че е умрял, от дъното на душата си. Смятах, че ми е врътнал номер по този начин. Рационално знаех, че не е така, но емоциите ми казваха другото.

Бъди силна!

С теб съм!

Вики