Не си помислила, че може да е сериозно, защото няма как човек да помисли дори за миг, че има шанс да изгуби най-близкия си човек. Няма как да решиш, че може да е нещо толкова сериозно особено след като с него си се чувствала сигурна и спокойна - той ти е създал такова усещане, че ще бъде вечно с теб, че ти е нямало как да допуснеш обратното - това значи да се усъмниш в целия си свят и в него.
Твърде много сте се обичали, твърде много сте си имали доверие един на друг и твърде нормални и неневротични сте били, за да реагирате с паника на някакво неразположение и да отпрашите по лекари.
Цената на това да отидеш навреме, е много пъти да отидеш без нужда, да си тревожен, да се стряскаш от малкото, да си хипохондричен, ако щеш... И аз с кашлица без прекъсване с дни и температура 40 градуса си стоях вкъщи и чаках да се оправя и не пих даже аналгин - понеже е нормално човек да има доверие на тялото си, на себе си, да се опита първо да се оправи... Това е нормален импулс на човек, който е сигурен в себе си. Заведе ме майка ми на лекар, но тя е безумно истерична, прави вегетативни кризи - т.е. на психологична основа сърцебиене и всякакви други, че аз сред приятелите си такъв човек нямам и не бих имала. Защото ти не можеш да се разбираш с такъв човек изобщо. Така че това, което се е случило, просто е цената на това, което сте. Но то само по себе си е толкова хубаво. Както казва народът - много хубаво не е на хубаво, ама какво да се прави? Някои хора навършват 90-100, но всеки ден треперят над живота си. Те умират много пъти в мислите си. А други, дори когато им е зле, гледат напред и не им минава и мисъл за край.
Когато човек е влюбен и щастлив, той е оптимист, той вярва... За да си помислиш, че е възможно да стане най-лошото всъщност е трябвало някъде в живота ти преди това да си преживяла сходна травма... и оттам това да ти е останало като рана и така да реагираш, че да скочиш, когато той ти спомене, че не е добре. Всъщност ако трябва да търсим някаква причинност - възможно е това да е тази травма, която е трябвало да ти се случи, за да спасиш някой друг в някое друго време. Може би детето, знам ли... Това е от тежкия опит, който съдбата ни изпраща, но един ден може да благодариш, че си минала през нещо такова, за да знаеш как да реагираш... Иначе знам, че в момента по-скоро ще кажеш майната му на този един ден, не го искам, искам край тук и сега и да отида при него. Но за съжаление животът взима своето и ще притъпи болката, което ще те раздели още повече от него.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 21.04.13 19:31.