Мила Ева, толкова съжалявам да прочета написаното от теб... каквото и да кажа - излишно е! Моите искрени съболезнования!
Просто... не мисли за вина, ние хората не разполагаме с времето си, вярвам, че има по-висша сила, която определя кое, кога... и все пак си само на 32 г., животът е пред теб. Разбира се, сега не го виждаш така, не го осмисляш така, с времето надали болката ще намалее, но явно човек е устроен така, че приема загубата, липсата, някак си свиква...
Погледни го и от страни, той не би искал да страдаш, да се измъчваш от нереални обвинения, макар и трудно, трябва да приемеш, че медицината не може да помогне винаги и може би е по-добре така, защото понякога удължената агония на болестта може да е по-страшна и жестока, и то не за близките...
Ти имаш една част от него и теб, която е плод на любовта ви, която е твоето семейство и това е детето! То има нужда от теб мила, знам, че е ужасно да ти казвам да си мобилизирана, да се държиш, знам колко ядосано ще гледаш на всичко това, но ти си млада - животът е пред теб, предстоят ти много и хубави неща! Ти си мама, а майките забравят себе си и мислят само за малкото човече, за което те са целият свят!
Много те прегръщам и целувам, миличка!
|