Сега ще ти обясня за какво става дума, накратко, защото не съм изцяло посветена...само допусната:):
Ние пишем кармата си още преди да дойдем -да се родим. Знаеш теорията ,че децата сами избирали родителите си. Нещо подобно е. Ние идваме подсъзнателно подготвени за това, което ще ни се случи.
Преди още да дойдем на "белият свят" ние сме си очертали мисията, развитието, програмата един вид...знаели сме с кого ще се срещнем за важните моменти, с кого ще споделим живоа си...всеки дух е на различно ниво и идва със своята мисия. Още "преди" вие сте се уговорили един вид със съпруга ти и сте били наясно кой за какво идва на Земята и какви задачи си е поставил. Самата ти си се съгласила, и си знаела, че това ще се случи /макар д аен си го осъзнавала реално/...но ЛЮБОВТА ви на духовно ниво /отвъд реала/ е била силна и си знаела, че си готова да поемеш тази карма и превъзмогнеш това, но си държала да приемеш подаръка му да е с теб, макар и за кратко, той е бил спокоен, защото предварително си го знаела, не те е предал...твоят подарък към него е било детето:) Твоят подарък към него е бил , че си се съгласила да споделиш житейският му недълъг Земен път за да му позволиш да изпълни мисията си за която е дошъл.
Дано ме разбираш-отмалко поне.
п.с. Навремето в NYполучих едно послание, което не разбирах съвсем...четях го отвреме на време и се чудех, аджеба като как д аго тълкувам...от няколко години назад, особено в момента вече ми е много ясно и с еучудвам, че нещата с асе знаели, преди идея да имам въобще з анещата в развитие. Сега вече разбирам посланието. Толкова по този частен случай с мен. Сега ти си важната!
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
|