|
Здравейте!Първо нека кажа,че току що се регистрирах,след като прочетох почти всички разкази за "Моето раждане".Това ме върна една година назад и реших и аз да споделя как протече моето раждане.
Термина ми беше на 4 Ноември 2008год. Бременноста мина съвсем спокойно и леко.Промених и спрях някой свой навици.Например спрях цигарите и започнах да се храня изскючително здрависловно,така че калорийте и витамините да отиват при бебето,а част от тях и при мен,но без да ми натежава.При последния преглед при моето АГ,на 17 Октомври,тя каза,че вероятно ще се наложи родоразрешението при мен да е секцио.Причини:Голямо бебе,тесен таз,не добро разположение на главичката-заклещена.Уплаших се!Това,което най-малко исках е да родя със секцио.Но реших,че е по-добре да слушам лекарите,пък каквото стане,такова.Даде ми направление за родоразрешение за болницата в която бях решила да родя-Втора Градска Многопрофилна Болница за Активно Лечение - София,като каза,че ще ме приемат за да направят допулнителни изледвания и да се реши кое е най-доброто.
И така,отидох на 19 октомври.Прегледа ме един лекар.Каза,че бебето не е много голямо и може да се роди нормално,но да постъпя в болницата на другия ден.Сестрата ми записа данните и каза на следващия ден да съм там,без да уточни час.Станах сутринта,изкъпах се облякох се,проверих да не съм забравила нещо от багажа си за родилното и зачаках мъжа ми да дойде от работа в междутъка и да ме закара до болницата.Отидох към 11ч. Сестрата каза,че трябвало да отида в 7ч. сутринта.Твърдеше,че ми е казала,но аз такова нещо не помня.Реших да не се карам с тях,предпочитах да има добро отношение към мен и детето ми.Прех грешката и недуразомението като мой пред доктора,макар да видях сестрата как се препоти 5 пъти и ме погледна с лека позмазваща усмивка.Нищо!Това беше още един ден за мен у дома.
На 21 октомври бях в болницата в 7ч. Закара ме моя към,защото мъжа ми не успя да се освободи.Приеха ме в патологията.Една от санитарките ме настани и каза,че след малко отиваме за изледвания.Заедно с едно сруго момиче,след 5 мин. се запътихме подир сестрата.Направиха ни разни изледвания и се върнахме.Разопаковах си багажа и попълних някакъв документ.На обед отидох в стола,който е срещу сатите.Хапнах каквото имаше за обяд,а междувременно дойде един от акушерите и извика име:"Катя..." не разбрах фамилията.Това беше момичето,което дойде с мен на иследванията.Казаха й,че има голям проблем с ромбоцитите и незнам още какво...абе положението й беше много неприятно.Или нейния живот,или този на бебето.Така постави въпроса този същия лекар,който беше много неприятен човек.Дойде и завеждащия отделението Д-р Калев.Пое момичето.
Следобед ми сложиха някакъв колан прикачен за една машина.Беше за следене на тоновете на бебето.След половин час размишления на сестрите,дойде една от тях и каза"Ще раждаш утре майче!"Съответно аз попитах:"Как така утре,кой го реши това?"Тя каза:"Решихме,че за теб ще е най-добре да родиш секцио,защото....и ако искаш да го направим утре!?" Аз казах:"Няма ли вариянт все пак да се пробвам нормално?"Тя каза"Виж майче,то може.Но ще се измъчиш,бебето ти е голямо,тоновете не са никък добре,не,че не може,но накрая пак ще стигнеш до секцио".И така!
На 22 октомври сутринта станах в 5.50ч. отидох за клизма (неприятно и дискомфортно,но не болезнено),хвърлих един бърз душ,облякох тяхна пижама и се запутихме към родилното.Вървях по един дълъг колидор,а около мен жени лежажщи на легла и държащи в ръката си телефони.Една изпраща СМС,друга говори,трета ММС.Но по-силното беше,че всички плачеха и се виждаше,че е от щастие.Стигнахме почти до края на колидора в предродилна зала.Зала е силно казано...малка стая с две легла и един малък прозорец,но бяла и чиста.Сложиха ме на някакви системи за предизвикване на контракций.До мен на другото легло имаше една жена,която направо събори цялата болница.Чуха я отгоре,доктори слизаха от операций да видят какво става,въобще...голяма лудница беше с нея. След 1 час имах едва 1см. разкритие.Бебето вече беше предупредено,че ще илиза.Преместих се в друга вече наистина зала.Попитаха ме каква упойка искам,казах,че искам да си видя детето веднага щом се роди.Анестезиоложката ме накара да се свия на кълбо.Боцка ме,боцка ме,нищо не прави.Не можа да вкара упойката в гръбнака ми.усещането на схващане ту на ръка,ту на крак,ме накара да й кажа да престане опитите и да сложи пълна упойка след 5-тото боцкане.Тя продължи и аз казах втрои път любезно,че не искам спинална,а епидурална упойка.Когато отново опита,вече се изнервих,нали ми беше и без това малко напрежението и на висок глас казах,че искам пълна упойка за да не направи беля и после да осъкатея.И тя зацепи,че явно работата не става и няма смисъл да я мъчи.Но вече ме беше набола между прешляните поне 20 пъти.И до ден днешен имам рана на гърба си.Така:И!!!Легнах,дадоха ми да изпия определено количество сода,но не разбрах защо и ми сложиха маска.Помня,че вдишах два пъти от нея и...се събудих сякъш бях спала дни наред.Не знаех въобще къде се намирам,болеше ме нещо...след секунда осъзнах,че май съм родила...после осъзнах,че не май,ами съм родила.В този момент ми тупнаха от тези торби с пясък върху корема.Болката беше неописуема,мен лично страшно много ме боля.Сетих се в мъглявината в ума си,да попитам само:"Как е бебето?"Попитах още два пъти и на третия ми се отговори:"Добре е майче,ти си почивай."Може и на първия да са отговорили,но бях като дрогирана.Разбрах,че отивам в някаква стая,очевидно беше реанимацията.Заспах!Събудих се,а до себе си видях момичето от патологията-Катя.Незнаех дали да се радвам,защото нейната история беше много трогателна.Попитах я как е бебето,а тя каза,че всичко е нред.Много се зарадвах.Мам и бебе бяха живи при наличието на такъв проблем. После ми донесоха моето бебе.Забравих за всякакви болки и неразположения.Един голяяям,пухкав бебок с огромни бузи и много черна коса.Така му се беше наелектризирала нагора,че приличаше точно на таралеж.Педиатърката малко ме притесни,защото каза,че бебчо се е родил с нулева кръвна захар и не е изплакал веднага и ще бъде три дни в кувиоз. Но слава Богу бързо се оправи.Каза същио,че тежи 4.100кг./56см.Малко бебе!?!?Добре,че послушах сестрите,а не озни луд лекар.
Беше към 15ч. Точно се бях събудила за втори път.И бях вече малко по-добре с главата,макар и още да ми се спеше.Дойде едната от акушерките и ми каза:"Майче,ти защо още не си казала на роднините....айде де!"и се усмихна.Божееееееееееее!Толкова се бях замаяла от всичко,че бях забравила да кажа на нашия татко,че е станал татко.Веднага звъннах,но за мое голямо учудване всички знаеха,само аз незнаех,че всички знаят. Мъжа ми дойде час по-късно.Невероятен момент в живота ми!Беше толкова уплашен и същевременно толкова щастлив.Седя 10 мин. и си тръгна.Тук е момента да изкажа благодарност на сестрите,че го пуснаха при мен,макар и за 5 мин.това ми стигна да събера нови сили.Вечерта ни биха в дупето по една инжекция,доста голяма,но не болезнена с аналгин за да обезболи болежките.И няистина ми мина и не ме болеше цялата нощ.Спах като къпана.Топличко,приятно,няма прекомерен шум,освен от време на време някоя раждаща мама да викне.На сутринта дойде физиотерапефт и направихме някакви упражнения.На обяд трябваше да стана от леглото сама по възможност.Санитарката каза да й кажа,ако ми се завие свят.Станах след половин часово мъчение.И ми прилуша.Главата ми се завъртя,притъмня ми,осетих неописуема болка в главата,сякъш някой ми пробиваше черепа с бормашина.Попитаха дали искам стол за да ме закарат,но отказах.Знаех,че е по-добре след секцио да се движиш за да може да се възтановиш по-бързо.Едва се замъкнах до стаята.Санитарките ме поздравяват,че съм успяла сама,а аз всеки момент ще тупна на земята от главоболието.Стигнах до стаята и легнах.И така 7 дни.Почти не станах от леглото.В момента в който стана,ми се завиваше свят и главата зпочваше да ме боли.На 5-тия ден ми дойде кърмата,трябваше да закърмя сина си.От това никой не можеше да ме накара да се откажа.Моята стая беше на единия край на коридора,а тази с бебетата на другия.Станах и се завлачих държейки се за стената до стаята на бебетата.Взех го,педиатарката ми показа как да го закърмя и почнахме.Хубавото е,че Иван засука още от първия път,нищо,че беше ял 5 дена АМ.
6 и 7 ден бях остановиха къде е проблема с главоболието.Оказа се,че анестезиоложката е вкарала част от спиналната упойка в гръбнака.Тя се е смесила с епидуралната и е станала беля.Двата дена бях на системи за изчистване на организма.Слава Богу на седмия се изчистих лека полека и 5 мин. след последната система ме изписаха.И до сега имам остатъчна болка от това и лекарят,който ми прави секциото каза,че може да се появява още дълго,но най-страшното мина.
Това е историята на моето раждане.Опитах се да бъда кратка,но не можах,а има още толкова неща,но...стига токова.След 15 дена сина ми ще направи 1 годинка.Всеки ден го гледам как расте и се убеждавам,че каквото и да е,си струва само заради една негова усмивка.
Редактирано от uleto88 на 08.10.09 20:30.
|
Re: Раждане секцио в Втора Градска Болница [re: new*]
