От миналата Коледа :-) Копирам го както си е в темата.
26.12.03 14:25
Дядо Коледа дойде и при нас!
След като в петък(19-ти) бях имала цял ден леки контракции на всеки час-два, в събота сутринта се събудих от много силни(тогава така ми се стори) болки. Повтаряха се на около 4-5 минути, но реших да поизчакам малко, защото вече на няколко пъти се бях стряскала фалшиво.
Лежах неподвижно около полвин час, но болките не престанаха. Когато станах, за да отида до тоалетната, усетих че нещо тече от мен. Това вече окончателно ме убеди, че е време да се понасяме към болницата. Рабудих мъжа, взех бърз душ, викнахме такси и айде към Шейново.
Там ме приеха, но при прегледа за мой ужас се оказа, че все още нямам разкритие. Болките обаче продължаваха. Правиха ми запис, избръснаха ме, караха ме да се разхождам, преглеждаха ме, правиха ми клизма, пак ме караха да се разхождам, пак ми правиха запис, пак ме преглеждаха, обаче вече всичко ми е толкова мътно, че не си спомням кое в какъв ред беше.
Към два часа следобед вече толкова се бяха засилили болките, че че при всяка следваща контракция се сгърчвах и виех. Най-гадно беше докато ми правеха запис, защото не можех да мръдна от супер неудобната поза. Когато дойде акушерката я питах на кого трябва да кажа, ако искам упойка. Тя ми обясни, че ще го кажа на лекаря, но още ми било рано. Малко по-късно ме прегледаха и се оказа, че съм само с 2 сантимерта разкритие! Когато споменах за упойката, ми обясниха, че се прави поне на 5 сантиметра, защото иначе може да спре процеса на раждането. И така се продължи до вечерта.
Към 7 мъжът ми дойде, за да ми донесе жилетка, защото я бях забравила (естествено!). Така или иначе се разхождах по коридорите (бавничко и с превидане - на контракциите спирах и се хващах за нещо, за да не се строполя), слязох до долу, за да я взема. Когато се върнах, се оказа, че лекарите упорито ме търсят, защото ми било време за следващия преглед. При него се оказа, че разкритието е 4 сантиметра. Попитах дали вече ще ми сложат упойка, а те казаха, че първо ще ми влеят система и след това.
В седем и полвина ме сложиха в предродилна, солжиха ме на апарат за запис, вкараха ми източник и започнаха да ми вливат нещо. Попитах какво е и сестрата, която го слагаше ме погледна, замисли се за секунда и отговори: "Не ти трябва да знаеш!" Сега съм й страшно благодарна за този отговор!
Контракциите вече бяха много силни и при всяха ревях и се превивах. Постоянно питах кога ще ме обезболят. Казаха - към 8, след като се влее системата. Дойде анестезиолог. Много забавен беше, но за съжаление не можах да му запомня името. Обясни ми, че каквото ми каже, това трябва да правя. Приготви се за слагане на епидурална, но когато вече щяха да ме вдигат, някой се обади, че другата жена, която лежеше с мен в предродила е с второ раждане, а на мен ми е първо (предполага се, че тя по-бързо ще роди). Нея не я болеше особено и тя каза, че няма нищо против да сложат първо на мен (сигурно съм била много жалка гледка). Обаче лекарите решиха че така е по-добре и приготвиха първо нея. Тогава дойде лекарката да ме прегледа и се оказа, че от седем и полвина до осем и десет съм получила почти пълно разкритие! Това след като от 8 сутринта до 7 вечерта стигна само 4 сантиметра!
Започнаха да ме подготвят за раждане, не знам какво ми правиха, спукаха ми мехура и други такива. На контракциите ми забраняваха да се напъвам по някаква причина, която не разбрах. Единият лекар каза нещо като "Е, поне го прави добре и като стане време да напъва наистина няма да и казваме как." А докторката вика: "Да бе, тя после няма да го прави правлино" :-))
Много забавно ми стана, нищо че ме болеше. Иначе не знаех много на кой свят съм и много ме беше страх. Краката ми трепереха и като зададох тъпият въпрос "Защо ми треперят краката?" получих най-подобаващия отговор: "Защото раждаш!"
След това не си спомням как ме заведоха в родилна и ме сложиха на магарето. Между контракциите се освествах за малко, но по време на тях беше ужасно. Превивах се и врещях, сега като се замисля и срам ме хваща...
Обаче бебока се роди много бързо след като започнаха напъните. Мисля, че бяха общо три, ама много яки и продължителни и болезнени. Направиха ми епизотомия. Усетих как ме срязаха, но болката беше толкова нищожна на фона на останалото, че изобщо не и обърнах внимание. Мисля, че към края бяха започнали да ми вливат бусколизин, защото ми е много замяно какво стана после, спомням си само как ми олекна в един момент и нещо тупна в тавичката. Беше много тъмно виолетово и чак се изплаших. Попитах защо не реве, а някой ми се ухили и каза:"Ей сега и това ще стане!" И той наистина измрънка. Казаха ми, че е момче, говореха ми нещо, показаха ми го за момент и го отнесоха. Тогава още беше синичък. След това ми казаха, че ще ме шият с пълна упойка и от там нататък всичко ми е още по-мътно.
Помня някакви силуети и някой, който ми показваще нещо ревящо и ми обясняваше, че това е моето бебе, което е мъж, 3.500 кила, 51 сантимерта дълъг. Мисля, че беше същият, който ми показваше някакви сини лентички и ми обясняваше,че едната е за мен, а другата за бебето и че номерът му е 383. Когато по-късно изплувах от много гъстата в по-малко гъстата мъгла, и успях що годе да си фокусирам ръцете, открих, че на едната стои източникът от системата, а на другата имам нещо синьо. Идея си нямах какво е, но знаех, че е много хубаво това, че го има, както и че на него пише "383" :-)))))))
След това се поосвестих частично, вече можех да си вдигна главата, като я подпра с ръка и да различавам силуетите. Имаше часовник, виждах го, но по никакъв начин не можех да разбера колко е часът. После жената с епидуралната, която раждаше с мен (тя родила един час по късно ;-)) беше в моята стая и ми разказваше, че съм питала къде ми е бебето и дали моето бебе реве, но това почти не си го спомням. Помня, че се чуствах като мъртво пияна :-)
Когато можех вече що-годе да говоря, поисках си телефона и някой ми го донесе. Обадих се на мъжа ми, оказа се, че той вече се е осведомил незнайно как за развоя на събитията и даже като му казах, че бебо е 3.600, той ме поправи - 3.500 :-). После и СМС-и съм пускала, ама малко ми се губи какви и на кого.. после по отговорите поразбрах горе-долу :-)
След още малко мъгла започнах да осъзнавам, че в другия край на стаята има бебе. Скоро се появи друга акушерка. Попитах я дали това е моето бебе, а тя ми каза, че моето е малко по-нататък и ми го донесе. Наистина то е мрънкало през цялото време! И като ми го сложиха на гърдите, млъкна! Едно малко, топло, шаващо вързопче! Беше толкова хубав! Първото, което ми направи впечатление беше, че има челото на баща си :-))))))
Малко по-късно ми го взеха, а мен ме преместиха на носилка и ме свалиха в някаква стая. После докараха и другата жена, която раждаше с мен. В стаята имаше още една жена, която беше родила на обед. Не спахме много тази нощ, не можехме да си намерим място. На сутринта доведоха малките и като се започна едно мъчене с манджата :-) В началото беше трудно, ама след няколко носения и с помощта на една акушерка му хванах цаката и малкият сега суче ли суче :-)
От 24-ти сме си в къщи. Първите дни след раждането бях много зле, не знаех много-много къде съм, предполагам заради пълната упойка, но доста бързо се освестих. Още съм благодарна, че се случи така, че не ми биха епидурална. Другата жена след това три дни имаше ужасни болки в гърба. Представям си какво щеше да е, ако покрай болките в шевовете и следродилните контракции ме болеше и гърбът!
В интерес на истината така и не разбрах дали екипът не ми вкара нарочно системата, за да родя бързо и без упойка. Ако е така съм им страшно благодарна! Самото раждане беше точно три напъна, а благодарение на системата те дойдоха много бързо. Само кофти, че трябваше цял ден да мине, за да ми я сложат тая система, но предполагам, че са искали да ме изчакат да видят дали няма само да си дойде разкритието и като се видели, че не става номерът, а аз се мъча, са ме боднали. Някой знае ли какво е "Ringer"? Мисля, че това пишеше на банките, които ми вливаха.
Абе важното е, че всичко мина и бебо е красавец (пу-пу-пу!) и сме си в къщи и той си спинка отатък в малкото сладко креватче, а едната гърда вече ме пробожда леко, защото след малко ще папаме :-)
Докато раждах си мислех, че никога повече няма да го направя. Сега не съм толкова убедена. Много ме беше страх и много ме болеше, обаче вече не помня колко. За това пък помня малкото вързопче, което ми сложиха на гърдите и което в този момент млъкна!
На всяка жена пожелавам това усещане. На всяка жена пожелавам и погледът в очите на още не вярващият татко, който излиза от бебешката стая, поглежда те и казва: "Слънце, той е прекрасен!"
Искам също да пожелая на всички Честита Коледа и още много, много красиви, малки, сладки бебчета! И коледни подаръци поне толкова хубави и сладички, колкото беше моят тази година!
Целувки на всички!
Редактирано от SilverElf на 11.12.04 09:30.
|