Ето, че дойде време и аз да напиша как мина моето раждане. Когато бях бременна, изчетох разказите на всички мами и това ми беше безкрайно полезно.
Н Никулден вечерта, с мъжа ми си хапвахме рибка и аз предложих да си сипем по една чашка вино, а той "ааа, не, ако се наложи да те карам до болницата.....", отказа ми :). Терминът ми беше на 16.12.2005, но предполагах, че бебчо ще подрани, като повечето бебета. И така по същество. Тъкмо си легнахме около 12 часа и към 12:30 започнах да усещам контракции, слабички. Засякох ги - през около 7 минути. Ауу, учудих се колко са точни, цепеха секундата. Казвам му на Сашо, "май ше се ражда, ама ти си спинкай, аз ще те събудя, като станат на 4-5 мин да тръгваме,..." Цяла нощ обикалях до тоалетната и обратно. По едно време ми падна тапата. Едно такова розово и слузесто, няма как да го объркате. Към 6 часа контракциите ми вече бяха стаха станали на около 3 минути. Почти не беха болезнени, много слаби. Влязох в банята, пооправих си тоалета и към 6:30, багажа и хайде към Шейново. Не се бях уговорила с никой там. Отидох, приеха ме, след това клизма, оправяне на тоалета(който си бях оправила предварително) и т.н. Клизмата не ми беше гадна, само дето след това всичко излиза под налягане :))). Качиха ме горе, където са родилните и предродилните зали и си оставих багажа в едно гардеробче там. Прегледаха ме - 3,5 см разкритие.Останах с впечатление, че щом не викаш, никой не ти обръща внимание :)), това беше така, защото майче се сменяха екипите и непрекъснато се разхождаха лекари и сестри с кафета в ръка. Нямаше много раждащи наоколо :). Аз тръгнах да се разхождам по коридора, за да получа по-голямо разкритие. Контракциите бяха много поносими, почти не ме болеше. По едно време към 7:30 - 8 реших да отида да се обадя на някой, помислих, че са ме забраволи, да вземат да ме прегледат. Включиха ме на монитор в предродилна зала, дойде лекар, прегледа ме, 6-7 см, шийката, както той каза "мека като памук". Спукаха ми водите, включиха ми система и започнаха вече о-болезнените контракции. По едно време започнах да усещам напъни. Казах на акушерката, а тя ми гледа контракциите на монитора и вика" сигурна ли си, че са напъни, много са ти слаби контракциите .." и ми показва на диаграмата: "трябва да са ееееей такива". А аз и викам:'"ъъъъъъъ, сигурна съм" И от там в родинла на магарето, няколко напъна и една епизиотомийка и бебчо се появи. В 10:25 часа, 2.850, 47 см. Един такъв лилавичък, много сладък. Изплака веднага. Бях много щастлива, най щастливия момент в живота ми, няма как да го опиша с думи :)).
След това 2 часа на количката в коридора. Бях до прозореца и печеше страхотно слънце, въобще не изпитах този студ, за който повечето майки говорят. Помолих една акъшерка да ми подаде телефона и се обадих на най близките си хора. След това ме качиха, за да ме настанят в стаята. После ме раздвижваха, припаднах в банята, защото ми беше много ниско кръвното. Добре, че акушерките бяха с мен и ме държаха. Кръвното ми беше такова цели два дни. Едва ставах от леглото. Първата вечер е ужасна, защото шевовете много болят. Имам 4 външни. Разхождах се по коридора, колкото мога, а там беше пълно с мами като мен.
Така мина моето раждане - бързо и лесно. Мога пак да го направя.
Искам да отбележа, че съм много доволна от Шейново. Всички са много любезни и се държат добре. Благодаря на екипа, който помогна на бебчо да се почви на бял свят, за съжаление не помня имена, а и те нямаха табелки, освен доктора, нещо с "В" беше. Акушерката беше много чаровна, млада с руса къдрава коса.
Благодаря ви !!!!!:)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите