Здравейте и от мен. Аз родих на 17. ноември с планирано секцио, заради гръбначен проблем, в 1. Аг "Св. София". Раждането беше 1 седмица преди термина, защото обикновено при планираните секции не се чака да започне родилна дейност. Сутринта станахме най-спокойно и трътнахме към болницата, не съм влизала предварително, а просто отидох на определения ден. Приеха ме много бързо и без досадни формалности, прегледа ме лекарят, който си бях избрала - Д-р Киров, тук е мястото да благодаря и на целия му екип, който беше супер!
Минава се през предродилна зала където слагат катетър (доста е гадничко, но като ти сложат упойката вече не се усеща ;), записват тоновете на бебето, слагат абокат и системи с физиологичен разтвор. Там стоях около 2 часа, защото имаше 1 секцио преди мен. Родих в 12.40 ч. една малка Мартинка, 2800 гр, 47 см. Преди мен този ден бяха родили 3 майки със секцио и всяко от бебетата им беше по-едро от предишното, като се започне от 4 кг и се стигне до 4,7 кг, та те очакваха аз да ударя петицата, но ги изненадах с миньонче.
Анестезиоложката (бях с гръбначна упойка, много е гот, защото оставаш в съзнание и веднага си виждаш бебечето ;) през цялото време ми стоеше отляво до главата и ме забавляваше, заедно с акушерката, която беше отдясно, бърборехме си през цялото време и въобще не усетих как мина всичко. Препоръчвам ви гръбначната упойка, защото не ви се "отнема" раждането и си проследявате всичко. И въпреки че и при нея се тресета като трепетлики когато ви отпусне, то тресенето не е чак толкова неприятно като от пълната упойка, където сте като парцал цял ден и не можете да си отворите очите.
Веднага ми показаха малката, а като я измиха и опаковаха я изнесоха на таткото, който чакаше отвън.
Следва реанимация до следвашия ден, тогава трябва да пиете много течности, поне 2 литра на ден, за да не ви боли главата от упойката, нищо не се яде този ден, на следващия ви донасят по едно парченце обезсолено сиренце, което вярвайте ми, ми се видя най-вкусното нещо, което бях яла през живота си. Тогава след визитация идват акушерките и ви раздвижват, ставате бавно и като сте готови ви водят в отделението. Аз бях много приятно изненадана от хубавото отношение в болницата, д-р Киров и анастезиоложката идваха всеки ден да ме видят как съм, въпреки че не бяха на смяна, акушерките бяха много мили, особено по-младите, грижеха се много добре за бебетата, вечер можехме да ги даваме да спят при акушерките, и това ви го препоръчвам, защото това са последните нощи за поне година напред, в които можете да се наспите като хората. Яденето е подходящо като за оперирани, леки бульончета без дразнещи подправки, кисело млекце и постепенно нормална храна. За разлика от Майчин дом, където им сервират боб и зеле, с извинение - да си пърдят и да си се поцепват на воля.
След операцията коремът си боли като след всяко раждане, т.е. не от рязаното, а от контрахирането на матката, която се свива. Тази болка си я има след всяко раждане, но като гледаж "колежките" с нормално раждане, които бяха с по един куп шевове отдолу и не можеха да сядат като хората дни наред, съм много доволна, че избрах секциото. Просто е културна работа. Даже четох енда лекция на един от водещите гинеколози във Виена, че вече "нормалното" раждане става секциото, защото еволюционно главите на бебетата стават все по-големи, а тазовете на майките - все по-малки и там много лесно се взема решение за секцио, жените на всички гинеколози там раждат със секцио - дали защото мъжете им "не разбират"? Това го казвам за успокоение на всички тези, които трябва да раждат със секцио и са притеснени от операцията. НЯМА НИЩО СТРАШНО! На 4-5 ден си като нов, аз на 10-я ден си изчистих къщата без чужда помощ и вече можех да подскачам ;)
Успех и леко раждане на всички бъдещи мами!