Здравейте, вече от вкъщи!!!
Най-накрая имам щастието да съм у дома с моята малка слънчева лъвичка!
Щастието ми е неописуемо, радостта голяма, а сърцето ми е разтопено като масло на слънце....

ОБИЧАМ Я!!!! И СЪМ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА!!!!


Сега се нагърбвам с тежката задача да ви разкажа за моето раждане... което както ви обещах изобщо няма да е кратък разказ... така че се въоражете с търпение!

Елена се роди на 11.08.04г. с цезарово планирано 2 дена по-рано сечение. Тя дойде на белия свят, благодарение на изключителните лекари: д-р Рени Ковачева, д-р Григорова, анестезиологът д-р Недялков, акушерките Ели Белишка и Соня???
ЗА КОЕТО СЪМ ИМ БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА!!!!!!

Мерките на бебка са 4.1кг, 52 см, 32см обиколка на главата

И така започвам:

Отидох в болницата в 6.30ч сутринта с мама, татко и мъжа ми. Предходната нощ не можах много да спя от напрежението, което ме беше завладяло - само от 1ч до 3ч... Когато стана 3 ококорих очи и зачаках да стане 5ч и да се оправяме за болницата.......
Сърцето ми беше в стомаха..... Шубето от неизвестното беше голямо.... а страхът дали всичко ще мине наред... неописуем.... и въпреки всичко си втълпявах! Ще бъде!!!
Наско /мъжа ми/ вечерта ми помогна да си дооправя "прическата" щото от големия корем нищо се не видеше.... Когато постъпих в приемното Ковачева ахна от перфектното изпълнение на задачата... и ме пита кой ми е направил тоалета.... Нарече Наско "професионалист"
На влизане в приемното сложих джапанките си още отвън - на стълбите в коридора, както ме беше посъветвала ДУЦИ!!! Което е от изключително значение, защото влезнеш ли вътре.... те завихря една.... и нямаш време нито да си ровиш в багажа... нито пък да си сменяш чехлите от навън с джапанки.... ТАКА ЧЕ ТОВА Е СЪВЕТ!!! Слагайте си джапанките още преди приемното!
Бях хем притеснена, хем спокойна, че съм в ръцете на д-р Ковачева!
Тя беше изморена след прекараната нощна смяна и току що излизаше от едно раждане
Измериха ми кръвното - малко високо 140/90.
тоновете на бебето бяха добри. На "магарето" д-р Ковачева видя е разкритието не се е помръднало от предния път - т.е. 1см и че главата е много високо. Т.е. скоро не се очакваше нормалното раждане да тръгне. Измериха ми таза и матката. Направиха ми клизма, която всъщност хич не беше гадна. После отидох до тоалетната, и се измих. Много важно още едно нещо: чехли, сапун, кърпа, и тоалетна хартия имайте отделно в един плик най-отгоре в багажа си, за да може да го извадите без да се ровите, когато влезнете в приемното!!! /това също знаех предварително от Дуци и ми спести излишни притеснения/
Взех си после "чао" с наште и заминах в предродилна. Там имаше една жена, с контракции, чакаща разкритие. Една санитарка ми сложи абокат /система на ръката/, а после ми лисна щедро разтвор отдолу.... бая щипеше - отврат... ама го преживях. После последва слагането на катетъра.... толкова ми бяха разправяли колко е гадно, че чак не ми се стори гадно като ми го сложиха, щото се бях настроила за най-ужасното нещо! После дойде 10 минутно гадно усещане че ужасно ми се ходи по малка нужда.... но отмина ..
На втората влята банка в ръката ми, ме закараха в операционната. Всъщност отидох до там пеша ... Всичко беше като магия и сън... сякаш не аз вървях, а някой друг ме движеше!
Легнах на масата. Анестезиологът Недялков, с бойния прякор даден от мен и Дуци "слънцето", понеже се обръщаше към нас със "слънце" каза да се обърна настрани и почна да ме бучка в прешлените. Пусти му сланинки!!! Не му беше хич леко!
Поизмъчи се бая.... Постоянно ме питаше дали усещам болка... по едно време усетих остра болка към лявата буза на дупето.... и подскочих...., май счупих иглата, защото той поиска нова.... .. Е, най-накрая успя да ми сложи упойката.
за секунди се вдървих..... от гърдите надолу. Изтръпнаха ми краката. Накара ме да си вдигна левия крак - едва едва..... малко го вдигнах. След минута и това беше невъзможно...
Предадох му много поздрави от Дуци, чиято ръка той е държал по време на нейното раждане преди 2 седмици. Той се захили и й прати подобаващо поздрави.
Забравих да спомена, че в предродилното акушерката Ели Белишка ме разпозна, че съм приятелка на Йоана от августинките /на която бяхме на свиждане няколко дена по-рано/ и си приказва приятелски с мен!
Мереха ми постоянно кръвното. Най-ниско падна до 90/60. Накрая беше 110/70, което си беше супер!
ЗАПОЧНА СЕ!
Нищо не усещах, а явно вече ме режеха. В лампата се отразяваше частично корема ми - но и без това нищо не разбирах, та не съм гледала много много. "Слънцето" ме забавляваше. Сложи ми кислородна маска - каза че е важно за бебето. По едно време каза че ще се раздруса масата - да поема дълбоко въздух и да напъвам с корема. Аз слушах и изпълнявах. Това беше най-интересното - все едно вадеха от корема ми извънземно..... едно ръчкане пада, което се усещаше по -особен начин... хем съм аз, хем не съм....Изтръгнаха от корема ми все едно "чуждо тяло". Докато се усетя какво става всички завикаха възторжено - ето я!!! какво хубаво момиченце!!!! Макар и под упойка, трепереща и с едва дочуващ се глас.... такова вълнение ме обзе.........!!!! Сърцето ми се преобърна наново!!! и започнах да хлипам и издавам неясни хълцащи и въздишащи звуци на възторг, нетърпение и възбуда.........
и след миг пред очите ми, в ръцете на Ели Белишка се появи МОЕТО БЕБЕ ЕЛЕНА!!!!!!!!!!!!!!! Моето бебенце!!! Голичко и мокричко!!! Леко синичко! Видя ми се най-красивото и прекрасно същество на земята!!! ТОЛКОВА ХУБАВО!! Ревеше гръмко! Сякаш казваше на всички: ето ме и мен!!! някой да не е чул още?! Аз възторжено й казах: Здравей, миличко! толкова си ми хубава!!! Обичам те!
Анестезиологът каза - 7:15ч точно! А аз цунках беба по мократа още главичка - толкова красива!!!!!!

Лекарите си говореха: ти къде я караш да я целува мокра.... а аз бях безумно щастлива!!! "слънцето" ми избърса устата с нощничката. Отнесоха бебка да я мерят и тоалират. След няколко минути отново я донесоха вече преповита, чистичка и спяща... - с леко синкава кожа, но прекрасно оформено личице и много красиви изразителни устни. Истинска прелест! Казаха, че вече са я показали на Наско и наште, а Насе даже успял да я снима!! Изкефих се от тоя факт. Отново я отнесоха, а мен ме зашиха за около 20-30 минути. Приключи всичко - благодарих им!, казах им че са супер! Питах добре ли ми е беба? Добре е...
Ковачева спомена да не съжалявам че сме се спряли на секцио... с това голямо бебе...
Аз вече треперех от упойката, бях отмаляла, а гласът ми беше много паднал. Закараха ме с количката до приемното да ме видят нашите. Първа ме разцелува мама - доволна и щастлива! После Наско... Хвана ме за ръка... Имаше сълзи в очите... обичам го!
Явно беше доста притеснен от треперенето ми.... Накрая и моя татко ме цунка!
Казаха че бебчето е прекрасно и много сладко! Разделихме се.
Закараха ме в реанимация и ме прехвърлиха на леглото. Бях посрещната от Малко-Коте /Весна от августинките/, която каза - я, това е Колибри от Интернет! Все още трепереща и едва приказваща пуснах СМС-и и получих обаждания от много хора. Обаче ми свърши батерията на телефона, а контактите бяха недостъпни за неподвижната мен. Беше пълно в стаята с момичета - 4 от тях се раздвижваха и заминаха в обикновени стаи. Похвалиха ме, че съм много бодра и контактна непосредствено след операцията. - казаха че те на първия час само почивали.... и не искали на никого да говорят. Бях в реанимацията към 8.15ч сутринта. Към 10ч вече си усещах краката. А към 11.30ч вече се престраших да се обърна настрани в леглото. Бях отново от най-смелите да го направя толкова рано....
Пих антибиотик Зинат - по препоръка на Ковачева и 3 пъти на ден Солпадеин, благодарение на който се разминах с главоболието изобщо!
Биеха ми аналгин за обезболяване и слава богу... щото иначе доста си болеше.
същия ден се родиха поне още 10-15 бебета!!
След прекараните 24ч в реанимация се раздвижих смело смело - дойде Ковачева и тайно ме отведе в детското да видя Ели!!! Видях я - толкова сладка и малка!! Казах й : Здравей, пиленцето ми!!! А д-р Ковачева се засмя - какво ти пиленце - това ни е най-голямото бебе!! тия дни
Заминах във ВИП стая- двойка. попаднах в най-хубавата - голямата! Благодарение отново на д-р Ковачева
След малко настаниха при мен и една мама, току що раждала нормално... с шевове...
И двете бяхме едни картинки....
Много съм доволна от ВИП-а. Идваха през цялото време моите близки, и се чувствах почти като у дома си. Най-важното - бебе Ели, беше при мен! И се учехме да се отглеждаме взаимно.
Държах я при мен и през нощта! А тя беше и все още е голяма кротушанка- само спинка и папка! И почти не плачка!
Докато бях там откарваха бебетата за тоалет по 2-3 пъти... Помолих една акушерка да отида да гледам как го правят. И ми разреши. Измиваха бебка на мивката... после я повиваха и мазаха с разни кремчета... Много се радвам че видях и това!

Е, това беше в "кратце"! Сега се наслаждаваме двете на живота!!! Ей, велико да си мама!!!!!

Ето и нашите снимки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите