Хм, интересна темичка - включвам се и аз
Моето раждане се състоя 15 дни преди термина - беше определена за такъв датата 20.10.06 г., но на 05.10.06 г., рано сутринта - около 5.00 часа ми изтекоха водите вкъщи и се наложи да звъня на гинеколога си /ходех в частния му кабинет през цялата бременност и родих като частен пациент, не защото имах излишни, но бременността ми дойде след 5 години ходене по мъките, имах и проблеми, поради което исках да имам човек, на който да мога да разчитам във всеки един момент/. Та, призвъних му посред нощ, ако може така да се каже, да му кажа какво става. Каза ми да отида във "Весела" да ме прегледат и да му звънна.
Отидох - закара ме мъжът ми, който трябваше в 6.30 да е на работа. Прегледаха ме и казаха, че съм с лош статус, че водите са изтекли почти, а нямам никаква родова дейност. Последваха рутинните клизми и други такива и ме сложиха в предродилна, включиха ми окситоцин и зачакахме. Докторът ми дойде, започна се едно бъркане, да ми прави изкуствено разкритие, видях си всички роднини и накрая в 10 часа ми каза, че изходът е секцио, защото родовата дейност е много слаба, а и бебо тръгвал с ръката напред и имало опасност да му я измъкнат при нормално раждане. Тъпо ми прозвуча, общо взето, ама като се притеснявах, се съгласих.
Подготвиха ме за секцио. Свикаха екип, дойде анестезиолог. Сложиха ми епидуралка, но аз предпочетох да ми сложат и упойващо, да не ги чувам, т.е., да спя, но да съм с епидуралка, достатъчно бях запозната с предимствата им. И така, в 10.25 часа на бял свят се появи моят малък Слънчо - първо естествено го беше видял тати, аз - минута след това. Тати не присъства на операцията, но вися отвън неадекватен.
Вечерта в реанимация го пуснаха, обут в найлонови терлички и с шапка и лекарски екип.
Кратка към, но не искам да ставам много обстоятелствена - важно е да споделя моя "опит". Не знам дали ще го преживея втори път, засега още се натискам, но определено си струват и болките, и притесненията - не съм родила нормално, но и при секциото си има болка, по-точно след операцията.
Възстанових се бързо. 3 месеца след раждането си възвърнах килограмите. Не това е най-важното - най-важно е Съкровището, да е жив и здрав, това си пожелавам и на нас, и на вас от сърце!
|