да, наистина в резултат от депресията си мислиш че е завинаги.. аз го знам много добре ... принципно чсто често изпадам в депресия хааха, но гледам бързо да излезна и да не й се дам
Това което беше написала в старата тема, като лекове .. запомнила съм някои, които поне на мен много ми помагат ... да излезеш на разходка в природата ...
Аз си имам любимо място, което ме зарежда с опитимизъм и ако нямам в моменат възможност да отида до там .. лягам затварям очи и си се представям как съм там, и се зареждам от разстояние...
Та исакх да кажа, че аз не съм много силна личност, даже често се поддавам на депресия .... споделям кое ми помага на мен да излезна или поне да попреча на задълбочаването й ... едно от нещата е че си повтарям че всичко това е временно и ме очаква нещо по-добро в бъдеще. Малко е трудно да го повярваш докато си в депресия, наистина, но дори не е нужно да го повярваш истински .. просто си представям нещо наистина хубаво, което да ми се случи в бъдеще и стискам зъби хахаха
Имах един период тук наскоро, депресията така ме беше сгащила че не можех да си представя Нищо хубаво ... само черни ми бяха мислите ... но излях всичко - съмненията, страха пред близките и те ме окуражиха ... и това помогна донякъде..
а и другото мноо важно ... трябва да си запълниш ежедневието със задачки, мислите ти трябва да са заети непрекъснато с нещо иначе почваш да си мислиш колко си ЗЛЕ хахаха това поне на мен много ми помага.

Аз пък за разлика от теб, колкото и да се чувствам зле, винаги мога да намеря някой който е по-зле от мен... защото има много които са по-зле от нас, но когато влезеш в депресията достатъчно много, мисълта че има и по-зле не помага...щото НЕ МИ ПУКА че има по-зле хахаха нали на мен ми е зле хахаха...

стана много повторение на зле хахаха

сега изведнъж ми хрумва, че аз може би излизам лесно от депресиите, защото принципно съм си весел човек хахаха и намирам смешното във всяка ситуация.

Оф, не знам...като загубиш пътя и ориентация и е много трудно ... Но говоренето и споделянето помага, надявам се :)

А междудругото Деси, аз почвам да се притеснявам малко. Това моето диване командери всичко живо на ред, ама няма мама, баба, лелки от яслата .. всички под ножа и за всичко. Включително последните дни е взел да дава нареждане кой ще се къпе и кой не. Забранява на баба си да се къпе, на мен ми казва как да се къпя (мамо измии си косата, или не си мии косата) и въобще то бива бива ама чак пък за всичко да има мнение ... и не знам как да се справя с този проблем ... щото ако не го послушаш и става страшно ... върви по теб и почва да крещи едно и също, примерно "Къпи мамо Митко"..."Къпи Митко" и това като ми се повтаря все по-силно и по-силно и аз накрая правя каквото иска. Ама това не може да продължава така. Ами че той като стане още малко по-голям и ще има абсолютно по всички въпроси становище и ако така мисли да ме командери ще се побъркам ... Ти как се справяш с това?