Привет мили момичета !
Съжалявам за късното включване,но нямах достъп до интернет.Благодаря на Деси че отново е възобновила тази важна тема !!!
Както знаете,аз съм една от жените преживяла кошмара наречен Следродилна депресия.В тежкия вариант.Преминах през ада,не,аз живях в него ! Но оцелях.Макар и прогорена от неговите огньове намерих сили да излеза от там сега да съм сред вас – жива ,здрава и щастлива !
Всичко започна още когато се роди Калина….Когато я извадиха не почувствах нищо.Нищо.Не я исках.Страхувах се от нея.Кърмех я и бързах да я върна на акушерките.тогава не осъзнавах че това е нередно,мислех че като си ида у дома всичко ще се нареди и аз ще заобичам детето си.В къщи уж всичко беше наред,грижех се за нея перфектно.
Два месеца след раждането и /беше към 4-5 юни/ нещо се случи.Както си бях добре и се връщах от разходка,нещо стана.Почувствах се силно депресилана,подтисната,ненужна,уплашена…..Психически сякаш се сринах.Не виждах смисъл в нищо,страхувах се от бъдещето и най-вече – не исках детето !!!така се озовах надвесена над терасата с бебенцето в ръце.Бях решила че е най-добре да я убия докато съм сама в къщи.Стреснах се.Сякаш се събудих от много дълбок сън.Запитах се какво правя на терсата с детето !? Бързо се прибрах в къщи.Разплаках се неистово.Но лошите мисли тепърва започваха.Мозъкът ми бълваше какви ли не варианти за убийство на собственото ми дете !Не исках да се чувствам така,но никой не ме питаше.То просто нахлуваше в главата ми и не искаше да се махне от там.Ставах все по-зле.Непрекъснато изпитвах желание да унищожа детето си а после изпадах в луда паника и плачех до припадък.Веднага казах на близките си.Посетих и психиатър.Даде ми лекси антидепресанти,които само влошиха положението и ето защо на своя глава ги спрях.Бях подтисната,уплашена,просто не бях аз.Гледах в парка майките как целуват децата си и как щастливо се усмихват и плачех.Живота ми загуби смисъл.Обвинявах се ,мислех че не заслужавам детето си.Няколко пъти помолих родителите си да я осиновят а мен да пратят в лудница и да ме забравят.Парадокса беше че в същото време се грижех перфектно за нея и тя беше едно чисто,спретнато и щастливо дете.През зимата нещата се задълбочиха,изпадах в тежки и продължителни кризи.През март,когато Калина навърши годинка,изпаднах в много тежко състояние.И тогава реших че е дошло време да изкореня демона в себе си,да взема живота си в ръце.Заминах за София .В БГ мама бях открила адреса на моята психотерапевтка.Като че някаква неведома сила ме заведе при тази жена !Тя е и хомеопат.Няма да описвам сеансите при нея,само ще кажа че след три ходения при нея аз започнах да се възраждам от пепелта ! Нещо в мен се пробуди !Започнах да се усмихвам,изведнъж с широко отоворени очи погледнах и видях най-красивото дете на света ! И се влюбих в нея ! Събудих се от страшния кошмар в който живеех вече година.Ставах все по-добре и по-добре.Хора,аз се измъкнах !!!
Днес,месеци след първото посещение при Екатерина Чамурлийска аз съм една горда,щастлива,усмихната майка !!!
Депресията е далеч в миналото,надявам се.В БГ мама ми пишат много майки,страдащи от същото на които аз помагам.Това явно е моето призвание.
А Калина….момичета,тя е прекрасна ! Обичам я до полуда,не мога без нея и я целувам до припадък !Господ ме е благословил !И ми става смешно като си спомня какви неща съм си мислела…..
Наистина изживях кошмар.Но се съвзех.И станах по-силна.
Искам да кажа на всички ви нещо важно – следродилната депресия не е лиготия ! Тя не минава като си купиш нова дреха,отидеш на фризьор или кино.Тя не е прищявка.Тя е сериозно състояние на психиката,което изисква лечение и което не зависи от жената.И никой не е застахован от нея,не си мислете че на вас не може да се случи.Най-мъчно ми става като ми каже някоя майка “Аз нямах време за следродилна депресия “ Това е глупост.Не е до време,това на всеки може да се случи.
Аз бях задоволена от всичко,детето ми беше крокто и добро,нямах предпоставки да се разболея,но стана.
Важното е че всичко премина.Имам от време на време леки кризички,но моята хомеопатка ми обясни че просто организма ми още се чисти.Но съм щастлива.Обичам живота си идетето си и гледам напред в бъдещето.А този кошмар…..дано той никога вече не ми си случва и дано не се случва на никоя от вас……

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите