|
Не си сама. Тук винаги можеш да намериш разбиране и подкрепа.
Знаеш ли, открила съм, че едни и същи симптоми предизвикват доста различни реакции при различните хора - например за мен лично беше непоносима мисълта, че живея без радост, без желание за това, както и усещането ми, че се провалям като майка... друга жена на моето място обаче би се чувствала по-непоносимо, ако плаче всеки ден... трета, като теб, се измъчва от това, че крещи на близките си... за всеки различни неща са горчивите буци, заседнали в гърлото... А и различните личности имат различен праг на поносимост към тъгата - едни я приемат за нещо много смущаващо и нередно, други някак са свикнали все едно с присъствието й или просто не я усещат толкова демобилизиращо... така че това, че при мен лично някои симптоми са ме завели в кабинета на психиатър, далеч не означава, че същите симптоми трябва и теб да те заведат точно там... има и други специалисти по психично здраве, освен психиатрите - има психолози, невролози, хомеопати, терапевти, народни лечители ако щеш... има и билки, които помагат... ти защо веднага реши, че си за психиатър? Мислиш ли примерно за самоубийство? Имаш ли халюцинации? Ако да - най-вероятно наистина имаш нужда от психиатър. Но ако нямаш чак такива силни оплаквания... може да се обърнеш за съвет първо към личния ти лекар... Недей сама да си поставяш страшни диагнози, моля те! На страха наистина очите са големи...
Останах с впечатлението, че гледаш до голяма степен на живота си като на състезание, в което обезателно трябва да спечелиш... ок, състезателният дух понякога е полезен, но може и да навреди, разбираш ли? Защо не опиташ да приемеш съществуването като игра, като свободно леещ се процес, като сътрудничество между различни сили, а не непременно да го виждаш като борба и враждуващи страни? Защо вместо да се сравняваш с другите по успехи и постижения, не се вгледаш дълбоко в себе си - ТИ самата какво желаеш да правиш, каква искаш да бъдеш? Сърцето ти няма да те излъже, стига да се опиташ да го чуеш, разбереш и послушаш...
Аз лично мисля, че може би се нуждаеш от консултация с невролог заради избухванията ти /както казваш крясъците.../ и с психотерапевт, за да установиш кои са причините за тях и как да ги отстраниш... Това е мое мнение, разбира се! Ти сама решаваш за себе си!
Ех, сигурно си мислиш сега, че ми е доста лесно да давам съвети... но че не съм на твоето място... с твоята майка, съпруг и дете... и ще бъдеш права! Всеки човек е уникален и е поставен в уникална социална ситуация! Наистина като че ли на мен ми е по-лесно да давам правилни съвети на другите хора, но стане ли дума за мен си самата и запецвам - ни един точен съвет не мога да си дам...
Искрено се надявам да съм ти била полезна поне мъничко...
Ако искаш, можем да си пишем на лични бележки!
Засега всичко добро от мен, горе главата и мисли повече за Слънцето!
|
Привет! [re: yoanence]
Привет!
