|
Здрасти Деси!
Като си препрочетох постинга и видях, че има толкова много неща, които съм искала още да напиша, но съм изпуснала. Ама нейсе! Мисля, че от всичко преживяно през бебешкия период на сладкия ми бандит, най-важното е това, че бебетата растат и стават деца, а децата се отглеждат по съвсем различен начин. Много от мъките, свързани с това да гледаш бебешор, ги няма при гледането на едно дете. Голямо удоволствие е да наблюдаваш как прави първите си крачки, как разучава играчките, как посочва лампичката, мама, тати и баба, примерно. Как може да ти посочи на картинката кученцето, котето, слончето и т.н., т.е. с две думи, как става разумен човек. А като проговори, много от догадките отпадат.
И аз съм на твоето мнение, че малки деца, малки грижи, големи деца - големи, не е вярно! В момента съм много щастлива, когато мога да бъда насаме с Коко. Той вече не е грижа, а компания! Ето, миналата седмица беше болен и не беше на градина! Толкова ми е приятно да мина покрай детската стая и да чуя как си играе, говори си от името на играчките, бръмчи и какво ли не. Днес, обаче, вече е на градина и ми е направо пусто из нас, да не кажа скучно.
А за Бела, ако не бях я раждала аз, щях да кажа, че е невъзможно точно тя да е сестра на Коко. Толкова различно човече е! Още като ми я донесоха в родилния дом, аз я взех, гушках, мачках, изобщо - радвах й се. Накрая реших да си я върна в легълцето и, естествено, очаквах да се съпротивлява, да ревне, но каква ми беше изненадата, когато тя си лежа спокойно известно време, гледка, размахва ръчички и накрая ....... заспа. Без люшкане, без лашкане, без клатене или безкрайно разнасяне. Още тогава ми стана ясно, че тя ще е различно бебе. Така се и оказа!
През първия й месец, почти не й чувахме гласа - плачеше при пълен памперс и за ядене. Храня я, оставям я и си заспива сама. Вярвайте ми, но допреди половин година, Коко не заспиваше сам. Никога не е заспивал сам, дори след много рев, дори след като е нахранен, дори и след като му се спи зверски. Винаги трябваше някой да легне при него и докато не заспи, не можехме да се измъкнем. А пък какво носене му правехме с баща му първите 2 месеца, докато имаше колики. Часовият пояс 6-9 вечерта беше запазен за соло изявата му .
Белка освен че си заспива сама, спи по повече време, буди се с гукане. Е имали сме и няколко безсънни нощи, които май ще се увеличават сега с никненето на зъбите. Ама явно, че без това не може.
А иначе тя е много усмихната, контактна, позволява други хора да я гушкат, комуникира (по нейния си бебешки начин) и много се радва на други бебета като види, вкл. и бебето от огледалото, разбирай нея си. Но най-голямата усмивка е запазена за бати - досега той я е разсмивал най-много пъти на глас. Интересното е, че тя си седи сама и си се заиграва. Като й сложа достатъчно на брой играчки, може да изкара половин час в занимания без да й чуя гласа. Ако съм вярвала, че има такива бебета, то пък никога не съм си и мислила, че точно на мен ще ми се падне.
Това, което при нея не е както на мен ми се ще е спането навън. Спи по 20-30 минутки и това е. Но пък след като се събуди е бодра и с удоволствие разглежда света, а не реве. И нея изобщо не се чудя какво да я правя в часовете между спанетата й.
Изобщо всичко е различно и много хубаво, дали защото се бях подготвила пак за най-лошото, дали защото ако има справедливост, то беше редно второто ми бебе да е по-спокойно, но такива са нещата засега. Щом си позволих да се прибера от родния ми град, Горна Оряховица, до София сама с колата и децата, значи май наистина всичко е тип-топ!
Поздрави!
Константин - 10.11.02
Белослава - 06.05.06
|
Re: Здрасти, Чери! [re: desykv]
Re: Здрасти, Чери!
