Здравей отново :)! Закуската ти ми се губи, а и с тези 15 гр. локум само си си разцентровала инсулина. Няма 1-ва междинна, обядъд ти по-скоро си мисля става за вечеря. На обяд хапвай по-стъбилно. Трябва ти повече храна, за да не изпаднеш в застой или за да не се откажеш след седмица. Но от всичко най-важното мисля, че е следното: не знам дали бъркам, но ми се струва, че ужасно си се стегнала, натегнала или както искаш го наречи. Все едно си някоя машинка, на която пружината е навита до скъсване. Спо-кой-но!!! ДИШАЙ! Дишай! И пак дишай! Бавно! Усмихни се. Отпусни се. Опитай се да се почувстваш щастлива от това, че вършиш нещо за себе си, а не да си като пред изпит. И нещо много съществено: не мисли, че никога няма да се поддадеш на някое изкушение, че оттук насетне никога няма да прекрачиш прословутия режим! Това няма да се случи! Защото си човек и защото е нормално да отпуснеш гарда понякога. Нормално е да ти се прииска много, много силно нещо понякога. И е съвсем в реда на нещата да си го позволиш ( разбира се, като рядко изключение, а не през ден! ). Защото, пак повтарям - хора сме. И е абсолютна лудост да ставаме фанатици и маниаци. В началото ще е по-тежко, докато задвижиш нещата. После... полека-лека - защо да не си доставиш и по някое удоволствие 1-2 пъти в месеца! Но... тук има един капан и трябва да внимаваш: има хора, които просто не могат да се спрат, когато опитат нещо много любимо. И това вече не е добре. Ако си от тези хора - по-добре не рискувай или пък замени любимото нещо с друго подобно, но много по-приемливо. Давам пример: ако страшно много обичаш млечен шоколад - замени го с натурален, ако си падаш по торти - хапни си малко сладко за диабетици ( без друго ), ако обичаш тестени - позволи си мъничко пълнозърнести макарони или овесени ядки. Хем ще ти мине мерака за нещото, хем няма да изядеш много ( защото все пак не е любимото ). И не мисли непрекъснато: "Какво да ям? Да ям ли? Колко да ям?" Просто се отпусни и си казвай: "А, това е добро за мен и за това ИЗБИРАМ да го ям! А това не е - значи ИЗБИРАМ да не го ям." Остави тези трябва-не трябва. ИЗБИРАЙ! ПО СВОЯ ВОЛЯ! Имаш избор - добър или лош! Ти решаваш! А "трябва-не трябва" винаги са ми били подозрителни думи :). Че никой не ти е опрял пистолет до главата. Ти САМА ИЗБИРАШ :)! И това е прекрасно! Да имаш избор и да го правиш сама и с лекота! Не е ли великолепно усещането, че ИЗБИРАШ да се грижиш за себе си? :) Поздрави от мен :). Пускай отчети пък тук ние ще те подкрепяме.
П.С. И аз, въпреки стриктния ми режим, си доставям понякога удоволствие с нещо, което обичам. Защото съм човек... :) И искам И да се радвам на живота! Важното е "И"-то! И да полагам усилия, но И да не забравям, че животът е И удоволствие! Важна е мярката, увереността, самочувствието...