|
Тема |
Re: Джони [re: koмитa] |
|
Автор |
dean dimov (gioni) |
|
Публикувано | 12.09.13 08:25 |
|
|
Примерът отново ти е неудачен. В 20в. съществува нещо като напън за "защита на местните езици" в Европа. В следфранкистка Испания това се толерира и защитава. Галисийският е близкородствен с испанският и всъщност е вариант на португалски на испански терен. Запазил се е защото Галисия е периферия, а галисийския граничи и с преходния астуро-леонезе или астурийски. Последният обаче силно е отстъпил за сметка на испанския, иначе е бил говорен в целия регион на Леон. Има и собствено арагонски, но той е почти забравен. Баският също е отстъпил, иначе в цяла Нарава и дори в Ла Роха щяха всички да са баски. Собствено испанският само до преди пет-шест века е бил говорен само в Кастилия и Кантабрия, а сега се говори като първи език в по-голямата част на Испания. Ако бретонският не отстъпваше, сега щяха да го говорят и в Нант, ама за няколко века той е намалил наполовина територията си. Елзас колко го е владяла Франция, рано е още за пълното забравяне на елзаски. Окситанският не е единен език а няколко диалекта, които много хора в южна Франция вече не ги знаят или в Ю. Франция живеят около 25 млн души от които 11 млн владеят изцяло или частично някакъв диалект на окситански, като за повечето от тях отново френският е първи език а окситанският съответен диалект е между другото.
|
| |
|
|
|