LХХІІ заседание, събота, 27 юли 1902 г.
Запитване от Д-р К. Икономов за преместването на Тутраканския околийски началник, А. Лазаров, и за побългаряването на гр. Тутракан

Напр., до Освобождението гр. Тутракан е броял твърде малко число българско население.

По-нататък, след Освобождението, числото на българското население от ден на ден е почнало да расте и ежегодно се увеличава.

Обаче, както до Освобождението, така и след Освобождението, а също и сега, физиономията на тоя град си остава се влашка.

Правителствата, обаче, в България са се менявали, но не всички са се заинтересували за да поправят, за да предадат друга физиономия на този край.

За да бъда справедлив, трябва да призная обаче ... (Д. Петков: Ние казваме, че правителствата са се менявали, но правителствените в Тутракан не са се менявали. Това не се касае до Вас: Вие сте нов човек.)

За да отдам справедливост, дължен съм да призная, че само правителството на г. Радославова някак си погледна по-сериозно работата.

Заинтересува се то и искаше да придаде българска физиономия на тоя град и оттогаз се даде потик на българизма. Действително, в Тутракан направени са някои постъпки за побългаряване.

Има 2 училища съградени, вземени са някои и други мерки, но градът както по-преди, така и сега остава с влашка физиономия; а това показва, че мерките, които са били прилагани, не са били достатъчно ефикасни.

Вярно е, че по целия Дунавски край имаме население влашко, обаче нийде това население не се запазва така, както в Тутракан.

Причината е другаде: ромънският елемент другаде е бил слаб и е можал да се асимилира в общата българска маса, когато в Тутракан този елемент е бил силен, остава си силен и българският елемент не може да влияе, а нашите правителства като не са се интересували да направят нещо, затова и до днешен ден физиономията остава влашка.

Ако в 25 години този град остава с чужда физиономия, причината е не само малкото число българи, които живеят и които не могат да надвият на ромънизма, но отчасти виновни са нашите правителства, които не са вземали никакви мерки.


В туй същото време ние позволяваме отварянето на ромънски училища даже в столицата София.

Създаде в Тутракан едно училище, развива пропаганда и по тоя начин подготвя почва, а ние стоим хладнокръвни и нищо не предприемаме.

Ако говоря туй, говоря го и имам пред вид главно тая част от ромънското население, която е надъхана от ромънските идеи на отвъддунавските власи, които разпространяват тия идеи между отсамното ромънско население в града и спрямо които ако не вземем мерки един ден, целият град, цялото ромънско население ще бъде надъхано с тоя дух.

Всякога в Тутракан е имало фанатизирани власи, обаче откак ромънското училище се построи, оттогава и числото на тия тъй фанатизирани власи започна да расте и от ден на ден то повече и повече расте.

Вече там има цяла дружина, цяло общество, които имат за главна цел да разпространяват идеите на отвъддунавските власи, да ги държат в духовно единение.

Те си съставляват своя отделна община, поддържат си училище и съставляват настоятелства на техните училища, макар че са български подданици.

За тях официален език не съществува, влашки говорят навсякъде: в къщи, по улицата и в държавните учреждения.

Така беше и по-преди: в градския съвет отива човек ромънин, на влашки му говореха; по влашки се пееше и в българската църква, по влашки се разгласяваха с барабанчика новините.

И вместо да виждаме от ден на ден да тържествува официалния български език, ние това нещо в тоя край не забелязваме и стоим там в едно стабилно положение; прогрес не правим — положението си остава тъй, както е било преди години.

„Не се боя ни от турските келяви заптиета, ни от дяволските им шпиони,
догде са тая черкезка кама и тия два револвера на кръста ми.”