Ето и моя опит. Това лято трябваше да ходя на работа през деня (седя на бюро), след работа преподавах английски два пъти седмично до 21 часа, а през останалото време се грижех за болните си родители и се занимавах с насажденията в двора на къщата им. Тъй като съм склонен към напълняване, реших да не обядвам (от години не закусвам), като на обед пиех кафе, за да убие апетита ми. Вечер се хранех с постна храна при родителите ми, ядях промишлени количества салата от градината, полята обилно със зехтин и с блага домашна ракийца (пиех и по малко бира), по няколко филии препечен хляб, след което работех нерядко до 21.30 часа. Похапвах си и умерено количество плодове. За три месеца от 94 кила паднах на 78, хората постоянно ми се молеха да спра да слабея, но аз твърдях, че се чувствам прекрасно, корема ми се орелефи така, както не е бил и в активните ми години на спортист, двойната ми гуша намаля, паласките ми изчезнаха, за първи път се очертаха скулите на лицето ми. Вярно, че мускулната ми маса значително намаля, но аз се чувствах ок. След трите месеца жена ми (която работи 3 месеца по нейния край), се прибра с детето, натоварването ми рязко намаля и аз за отрицателно време се върнах на 89 кила. От нова година отново спрях да обядвам и сега се заковах на 87. Вечер ям какво ли не и в немалки количества. Избягвам да ям много хляб или месни продукти, сирене и кашкавал почти не докосвам. Всяка вечер задължително катурвам 50-100 грама ракийца и голяма чаша винце, закупувани от селяни на местния пазар. Пуша по една цигарка след вечеря, през деня пия две кафета или едно кафе и един чай. Никога не боледувам от грипове, настинки или тем подобни болести на цивилизацията. Имам само болки в кръста и хемороиди, но то кой ли ги няма, ако седи на стол по цял ден.
Когато се натоварвам физически, мога да карам и само на постно, но, по времето, когато правех множество спешни преводи, постоянно се нуждаех от много сладко, кафе, кола, цигари и месни продукти. През лятото, когато бях на постно, често пъти се хващах, че не мога да си спомня елементарни неща, явно си трябва гориво за мозъка ;). Поздрави.