|
|
| Тема |
 Zuckerhuetl 3507 m. [re: Ivan`Dinkov] |
|
| Автор |
Ivan`Dinkov (човек) |
|
| Публикувано | 07.09.13 12:36 |
|
|
|
На сутринта още по тъмно се „изнизахме“ от долината и подкарахме към Stubai-ските Алпи, чиито най-висок връх е Zuckerhuetl. Но докато се „измушим“ по планинските пътища, времето пак беше напреднало, слънцето – пекнало и беше настанала лепкава жега. За щастие моите предварителни проучвания отново не се оказаха точни – в дъното на долината пътят свърши на обширен паркинг, от който „опъваха жици“ няколко лифта. Другарите не изгаряха от желание да „бухат“ поредните 1700 метра нагоре по „урбанизирания“ терен, аз – също. Затова отидох да проверя цените и маршрута, доколкото успея. 23 евро на калпак отиване и връщане, но пък горната станция беше на 3200 метра – наистина Top of Tyrol. В кабинката нагоре, гледайки ландшафта, не съжалихме за „туристическия“ си избор – черни пътища и изорани пътеки. Стоварихме се на горната станция и „подкарахме“ Stubai-ския траверс – една приятна разходка за 2 часа и половина на над 3000 метра надморска височина и денивелация от само 500 метра. Засмяхме се, че така ще „затвърдим“ аклиматизацията и всеки тръгна със своето темпо.
Zuckerhuetl „зъбчето” най-вляво... и Ники най-вдясно, гледани от Top of Tyrol.
И един по-близък, вече на слизане, план на върха (вляво). Снимка: Павел
Ники и Павката (малката точка в снега) преди последния превал.
Върхът. Красиво. Снимка: Ники
Теренът не беше труден – малко ледник, малко натрошен гребен и накрая големия ледник под Zuckerhuetl с последните скалисти прекатервания по върховата пирамида. Времето си стоеше хубаво, слънчево и топло. Нямаше много хора, дори на върха за няколко минути останахме сами. Пак настана „велик одмор“ за снимки и хапване.
3507м. Zuckerhuetl.
На слизане – каменната пирамида на Zuckerhuetl. Снимка: Ники
И цялата панорама.
Огледахме вариантите за слизане, но в крайна сметка решихме да се върнем по същия път. На един гьол, образувал се от топящ се ледник, „дръпнахме“ още един „велик одмор“ и към 16 часа се натоварихме обратно на лифта.
Сбогом, Stubai. Снимка: Ники
Оставаше да намерим къмпинг, за да се хигиенизираме преди дългия път до Швейцария и изкачването на Dom de Mischabel, което планирахме да е на палатка. Имахме късмет и след невротично търсене попаднахме на малък, закътан и уютен къмпинг в красивата долина Kaunertal. Нещо повече – имаше топла вода без ограничения и допълнително заплащане. Все още не знаехме, че точно след 5 дни щяхме да се върнем отново тук, за да „забодем последния пирон“ от нашето пътешествие – Weisseespitze. Вечерта прередихме из основи багажа, почистихме колата и се наядохме до насита. Наспахме се хубаво и потеглихме към Швейцария. Решихме да не бързаме и пак да го караме на „велик одмор“. Това значеше да се отбием до Bregenz и вече познатото Боденско езеро. Изопнахме се на градския плаж и „резнахме“ няколко дължини във водата.
Bodensee... сякаш е 2009 г., когато отивахме към Dufourspitze. Снимка: Ники
За съжаление от България не идваха добри прогнози за времето – неспирен дъжд през следващите два дена, а във високото – сняг. Нямаше какво да направим. Продължихме, но, докато пробваме тоя и оня къмпинг в Швейцария, нощта падна, а с нея и първите капки дъжд. Беше ни ясно, че вече търсим необитаема къща или просто навес колкото да преспим. За късмет се намирахме преди Oberalppass, превал на 2000 м.н.в., където шансът да намерим нещо се оправда – стари швейцарски казарми встрани от основния път. Опънахме чувалите под един закътан навес и зачакахме дъждът да спре. И той спря… по прогноза точно след 2 дни… когато вече се качвахме по пътеката към Domhutte. Заболяха ни костите от лежане и нищоправене – само теснолинейката монотонно ни напомняше, че времето не е спряло.
Чакайки. Снимка: Ники
| |
| |
| 
|
|
