|
Пътят до Алпите е дълъг, тривиален и скучен. А с времето станал и до болка познат. С една дума – „табан“.
Познатите гледки – Юлийските Алпи. Снимка: Павел.
Тръгнахме по тъмно – някъде към 4 часа – и надвечер „акостирахме“ във вече познатия ми къмпинг в Berg am Drau. Тук бeшe приключило миналогодишното ни пътешествие със Стефан, тук в малкия басейн „цопнахме“ след Grossvenediger …и тук забравих половината палатка… Затова исках да се върна и да си платя пощенските разходи, които добрите австрийци бяха направили, за да ми я изпратят обратно. Пак се изкъпахме в басейна, хапнахме и легнахме в чувалите. Сутринта пак в 4 часа тръгнахме към „първата цел“ – Olperer.
Масивът на Reichenspitze 3303 м. (в дъното по средата), гледан от Gerlospass. Снимка: Ники
Малко преди обяд влязохме в долината Zemmtal и паркирахме колата до „стандартния“ заради топенето на ледниците язовир, какъвто има във всяка долина в Австрия или Швейцария. Прередихме багажа и точно в 12 часа поехме по пътеката нагоре. Имахме да „избухаме“ едни 1700 метра денивелация, а после и да ги слезем, по възможност по светло. Беше горещо, адски горещо, но за щастие имаше вода – пак заради топящите се ледници накъде над нас. За по малко от час вече бяхме на Olpererhutte, макар че по табела го даваха 1.40 часа.
Язовирът, Olpererhutte на склона, Grosse Moseler – обледененият връх вляво – и масивът на Hochfeiler (Gran Pilastro) вдясно. Снимка: Павел
По пътя нагоре. Schrammacher 3410 м.
По пътеката срещахме хора, които ни даваха най-различни времена до върха – ту 3 часа и половина от хижата, ту 3 часа от разклона доста след хижата. Ние се „оправихме“ за 4 часа от паркинга. Ужким бях проучвал предварително маршрута и като за аклиматизационно изкачване го бях избрал да е микстов – ледник и скала. А се оказа почти изцяло трошляк и скала. За късмет успяхме да намерим вода и над хижата, но пък всеки срещнат ни предупреждаваше за прогнозата – гръмотевична буря след обяд. Не ни се вярваше и продължавахме нагоре по оформящия се ръб. Стъпихме за малко върху нещо като остатък от ледник и „захапахме“ финалния гребен, по който нямаш право на падане или даже подхлъзване. Тогава видяхме как небето притъмнява, а някъде – за щастие все още далеч – се чуваха първите глухи тътени на гръмотевиците. Беше въпрос на време – за нас да се качим и слезем, за бурята – просто да дойде. Още повече, че по ръба на две места имаше метални въжета, а и ние носехме достатъчно „желязо“ по себе си.
Финалният гребен. Снимката лъже за реалния наклон.
По гребена. Снимка: Павел
Olperer 3476 м. на фона на идващата буря.
Точно в 4 часа бяхме на върха, но останахме само 5 минути колкото да дръпна една цигарка, а другарите да поснимат. След това чевръсто заслизахме с първите вълни на градушката. Загърмя и затряска и Павката предложи да се скрием в нещо пещера, оформена от огромен, паднал накриво камък. Хапнахме, докато чакахме да отслабне и после продължихме надолу. Слънцето се показа иззад облаците, пак настана жега и, докато стигнем хижата, вече бяхме почти сухи.
Пасторалната идилия след бурята – Olpererhutte на слизане. Grosser Mosseler вляво и Hochfeiler вдясно.
На хижата му „ударихме“ един „велик одмор“ за снимки и окончателно изсушаване. После се „дотъркаляхме“ до колата. Беше точно 20 часа и още беше светло. Оставаше ни да напълним вода, да намерим подслон и да вечеряме. Един водопад свърши работа за първото, нещо като параклис – за второто и масите на вече затворено бистро – за третото. На тях „разчертахме“ плана за утрешния ден. Павката предлагаше да се „пробваме“ на Hochfeiler (Gran Pilastro) – най-високия връх в района, аз предлагах Grosser Moseler – импозантен връх от другата страна на долината, който, както изглеждаше, наистина предлагаше един микстов маршрут. Ники ме подкрепи и Hochfeiler остана за по-следващия ден. Но междувременно, унесени в приказки и вкусна храна, бяхме „изяли“ и времето и легнахме чак в 23 часа. А ставането, както обикновено, бяхме „заболи“ за 4 часа.
Olperer, видян по изгрев от отсрещния склон на долината на път за Grosser Moseler. Маршрутът на изкачването е с червени точки, които тръгват от Olpererhutte.
|
Olperer 3476 m. [re: Ivan`Dinkov]
