Е, тука с ИВЗ се разминаваме. Ако оригиналът е на ниско стилистическо ниво, или трябва да се преведе добре стилистически, или изобщо да не се превежда. Ако взема книга, в която всичко е преведено, изобщо не ща да я чета. Специално в случая с дължината на превода трябва да се прави разлика между стил на автора и особености на езика. Примерно на английски се казва to hold in hand, to make a call, to put down the receiver и така нататък, а на български са просто държа, телефонирам, затварям. Не може да се твърди, че това е стил. Съвременните американски писатели на булевардни романи използват ограничен набор от клишета, с който целят да раздуват обема на книгата си, защото им се плаща на страница. Затова има безброй повторения, тъпи изрази и така нататък.
При грамотните писатели не можеш да отрежеш нито една дума, дори се налага да слагаш допълнително. Имаше например една книга, дето превеждах преди време, където в един абзац с пряка реч думата "казва" се повтаряше по 2-3 пъти. Е, това вече е стил и съм се придържал към него.
Сега ми хрумна един друг пример:
Ten years ago she had gone at the shooting range with her hard-working police sergeant father.
Анализ: poor style - информацията в двете части на изречението няма нищо общо. Това за бащата беше описано преди няколко абзаца. Читателят много добре знае какъв е бащата на мацката. Е кажете ми, аджаба, за чий ... трябва да стои тая цвъкната реплика в изречението? Не виждам смисъл да се предава лошия стил. Освен това ти не можеш и да го предадеш, защото английската фраза трябва да се предаде с подчинено изречение. Значи и да напишеш тая информация, пак си далеч от стила.
Айде, че и аз се отплеснах и 4авдар4е няма да ми чете постингите
В заключение, това че преводите ти излизат по дълги от оригинала, не е защото българският език е по-многословен, а защото се придържаш към фразеологията на английския. И естествено, ако предадеш един текст с еднакъв брой и еднакви по вид морфеми, българският ще е по-дълъг, защото думите са средно по-дълги, а пък и се използват повече подчинени изречения за сметка на изразите с деепричастие, инфинитив и съществителни, изоползвани като определение.