Първо, искрено се изненадах и, разбира се, стана ми много приятно споменаването ми. Второ. По темата. Аз бях на 24, когато се дипломирах в СУ. Мислех си, че дипломата ми трябва да я закача на стената и да си я целя със стрелички. Тогава моят кум ми каза, че трудът е стока (колкото и да не звучи възвишено за човек на тази възраст). В общи линии рече, че ако не занесеш доматите на пазара, никой няма да знае за съществуването им. И така... Обикалях по фирми, хващах се с всичко, само и само да трупам опит. Много четене, много ровене. Един страхотен преподавател - Янко Бъчваров - беше казал, че добрият преводач се познава по разкъсаните му и смачкани речници, с липсващи първи страници. Това е истината, уви.

Не се отчайвай, ако имаш желание и хъс, всичко ще си дойде на мястото. Никой (повечето!!!) няма нито да ти се смеят, нито да се дуят. Всичко се учи. Желая ти много успех и не се свени да питаш!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите