, аз пък в тая връзка, както и във връзка с днешния празник, който уважавам като втори имен ден, мога смело да твърдя, че съм последният жив българин, преписал "История славяноолгарская", па било и намашина. Както и "Житие и страдание...". Пък Омар Хайам се постарах да науча наизуст
Колкото до обеча на преводите, мнението на пресния лаик е, че освен: 1. рутината и опита, благодарение на които бичиш десетки страници на ден, роля играе и 2. комбинацията от езици, с които превеждаш и с които си служиш. Ясно е, че всички, ползващи английски, френски, немски, руски, са облагодетелствани. Я се опитайте обаче да си намерите обстойни българско-унгарски речници, примерно, за да не ви се налага да минавате през трети език! C'est un cauchemar
Приятен празник на всички, нагърбили се поне малко с възрожденската мисия на будители (като мен, дет сега едно шербетлъ кафе за будене ще сваря

"Какъв сте вие в цивилния си живот? Студент по класическа филология? Значи, пияница, интелигент..."