В далечното добро старо време отпреди 8-9 години, когато Правец 8 беше луксозен компютър от висока класа, а за 386 бяхме само чували, че струват по около 1200 долара, преводите се правеха предимно на пишеща машина. Тежкарите преводачи имаха електрически машини, а по-обикновените караха на Марица 12. Тогава преводите се изчисляваха на стандартна машинописна страница от 30 реда, 60 знака на ред. Всичко това прави 1800 знака на страница, включително разстоянието между думите. С навлизането на компютрите по някакви неизвестни на мене причини повечето издатели решиха, че една стандартна страница е 2000 знака. Вероятно им е по-лесно да смятат, като делят на кръгло число, или са решили, че е значително по-лесно да тракаш по клавиатурата на компютър, отколкото да си трошиш ръцете на Марица или Ерика.

Поне тези, с които съм работил досега, изчисляват стандартната страница художествена литература на 2000 знака. Преводачите във фирми ти изчисляват един документ за една страница. Едно свидетелство за съдимост от трийсетина думи - хоп цяла страница.

Такива ми ти дела, госпожо Мюлерова, както казва Швейк.