|
Откъде, по дяволите, се взе "Атака"? Всички само това се питат. Шокът от появата й е сравним само с изненадата, която лицемерни родители изпитват, когато някой ден с ужас установят, че уж добродетелната им дъщеря е забременяла и напук на добрите нрави иска и да роди детето си.
Скритата предпоставка на повечето анализи е идеята за "непорочното зачатие", за възникването "от нищото", за едва ли не чудото, което Волен Сидеров е сътворил само за два месеца и при това в обстановка на медийна изолация.
Анализът на данните от социологическо проучване*, което Българският хелзинкски комитет и ББСС "Галъп" направиха само месец преди 25 юни, може да ни приближи до отговора на въпроса за успеха на "Атака". Впрочем, в тях няма нищо ново. Данните от предишни проучвания са сходни. Но тогава българският расизъм не беше влязъл в парламента и затова публиката и политиците не им обръщаха внимание.
И така, защо 300 000 избраха "Атака"? Защото виновникът за бедите, които тя сочи,
съответства на
техните представи
Да, разбира се, виновникът е политическата класа. Но тя е виновна не сама по себе си, а защото "угажда" на циганите, не "пресича опасното надмощие на турците над нас", защото се е "просмукала" от евреи и защото "слугува" на чужди интереси. "Европа", МВФ и Световната банка са тези, които дърпат конците на нашите политици, защото са богати. А защо са богати? Защото "ние" сме бедни. А защо сме бедни? Защото "те" ни смучат. Външните (богатият Запад, могъщите и агресивни САЩ, МВФ, Турция) и вътрешните (цигани, турци, ДПС, евреи, продажните политици) врагове са се слели: не са ли НАТО и САЩ, които поддържат Турция, тази вечна заплаха за България? Не е ли Европа тази, която ни налага, вместо да "неутрализираме" ромите, да ги търпим и дори да ги "интегрираме"?
В посланията на другите партии избирателите на "Атака" най-вероятно не са видели цялото, сместа, коктейла на нагласите си. И в душите им е отекнала не идеята на победителя Коалиция за България "за шоково повишаване на заплатите", а призивите за "дециганизация" и "детурцизация" на страната. Не идеята за промяна в пенсионната система, а необходимостта от "програма за борба с циганската престъпност и наркотрафика". Не призивът за изтегляне от Ирак, а идеята за "строги санкции за ругателство с български национални светини и хули срещу България", както и искането за спиране на новините по турски по БНТ.
Да се обърнем към данните от проучването. То имаше за цел да покаже как етническите групи се "оглеждат" една в друга, какво мислят една за друга. Тук иде реч само за това, какво мнозинството мисли за малцинствата. За да разберем това, задавахме на хората серия от проективни въпроси като: "Съгласни ли сте (бихте ли приели или не):" "да се омъжите (ожените) за ром (циганин)", "да поддържате приятелство с ром (циганин)", "да живеете в един и същ квартал" с такъв човек, "да живеете в едно и също селище" с него и най-накрая - "да живеете в една страна с роми (цигани)". По същия начин респондентите бяха питани и за турците, и за евреите. Отговорите на тези въпроси са много по-верен показател за истинските мнения, отколкото ако питаш: "Какво мислите за ромите, турците, евреите и т.н.?" Защото в обществото има неявна, невидима,
неосезаема цензура върху
ругателните мнения
Те не бива да се изказват. (Не е ли това причината цитираното от мен по-горе мнение да употребява евфемизма "неутрализиране" вместо това, което действително се мисли - изгонване или убиване?) И затова ние питахме не за мнения, а за евентуални действия.
Очевидно е, че едва ли бих влязъл в интимна връзка или в приятелство с чуждия, непознатия или мразения. Тук отрицателните отговори клонят към 100%. Да бъдеш приятел или да направиш семейство с дълбоко чужд или ненавиждан човек е нещо, което изцяло зависи от теб. Но може би ти се е наложило - защото не всичко в този живот зависи от твоята воля - да работиш заедно с такъв човек, да живееш с него в едно населено място или в края на краищата да си негов съ-гражданин, т.е. да обитавате една и съща държава, не повече. Ето отговорите на самоопределящите се като българи на въпроса "Съгласни ли сте (бихте ли приели или не) да живеете в една страна с роми (цигани)?" Повече от 1/4 от тях (по-точно 27%) отговарят с "Не". Можем ли да си представим по-силна степен на омраза от това? Около 1/5 (по-точно 18%) от тях не биха искали да живеят в една страна заедно с турците, 16% са против това да живеят в една страна с евреи, а 13% нямат нищо против арменците да бъдат махнати оттук. Това са стотици хиляди хора и те вероятно не биха имали нищо против някакви
форми на етническо
прочистване
на ромите, турците, евреите и арменците. Трябва ли да се чудим тогава откъде "Атака" набира гласове?
Ако неприязънта към ромите, стигаща до идеята да ги няма у нас, може някак си да бъде "обоснована" с "аргументи" от рода на "те са мръсни, невежи и крадливи", то как да обясним копнежът на тези 16% страната ни да е чиста от евреи? Според данните от преброяването през 2001 г. в България живеят 1363 евреи - ни повече, ни по-малко. Българите са 6 655 210. Следователно вероятността българинът някога да срещне евреин и да получи от досега си с него евентуални факти в полза на идеята за "чиста" от евреи България е около 1:5000, защото българите са точно 4861 пъти повече от евреите. Очевидно е, че никакъв "личен опит" не може да обоснове това желание.
Много е важно да подчертаем, че негативните нагласи и стереотипи не се влияят особено от възрастта, образованието, типа населено място и дохода. Например 3/4 от интервюираните отговарят с "Не" на въпроса дали ще гласуват за "подходящ (компетентен, честен) кандидат", издигнат от "партията, на която симпатизирате", ако той е ром. На същото мнение са 75% от мъжете и 77% от жените, 71% от хората на възраст 18-30 г. и 80% от тези на 60-70 г.; така мислят 68% от висшистите и 69% от хората с основно образование, 80% от софиянците и 77% от селяните. Почти две трети (64%) не биха гласували за турчин, а 50% - за евреин.
Липсата на разлики, обусловени от такива основни показатели като пол, възраст и социално положение (84% от най-бедните с доход на домакинството до 150 лв. и 75% от тези с доход между 601 и 750 лв. мислят по същия начин) показва, че се сблъскваме с базисни и дълбоки предразсъдъци и стереотипи. Не би трябвало следователно да се учудваме, че за огромната част от интервюираните
държавната служба
е територия
само за българи
Когато избираме някого да върши някаква работа, нормално е да преценим първо дали е годен да я свърши. Затова питахме хората дали при равни други условия (подготовка, способности) биха се съгласили турчин, циганин или евреин да бъде съответно началник на местно полицейско управление, офицер от армията или министър (виж графиките).
Отчетливо се вижда, че ромите и турците са немислими като полицаи, офицери или висши държавни чиновници за огромна маса от питаните - от над 3/4 до около 2/3. С евреите положението е по-добро - "само" половината от интервюираните не ги приемат като полицаи, офицери или министри. Освен това: 86% от хората са напълно или частично съгласни с твърдението, че "ромите (циганите) са мързеливи и безотговорни", 87% се съгласяват, че "ромите (циганите) са склонни към криминални престъпления", 85% смятат, че "не може да се вярва и разчита на ромите (циганите)". По-нататък: 57% се съгласяват с твърдението, че "турците са религиозни фанатици", повече от 2/3 (69%) вярват, че "турците заеха прекалено много места в управлението". При практически пълната липса на евреи в държавното управление, все пак 29% от запитаните смятат, че "евреите заеха много места в управлението".
Време е да признаем очевидното: в България има расизъм, антисемитизъм и ксенофобия и то в доста широки мащаби. За около 1/3 до 1/6 от самоопределящите се като българи той е толкова дълбок, че при определени условия те биха подкрепили дори някаква форма на "етническо прочистване". На 25 юни българският расизъм (той не е от вчера; нека си спомним възторжената демонстрация пред турското посолство на 30 май 1989 г., когато Тодор Живков обяви "голямата екскурзия"), срещна своя възвестител и направи политическия си пробив. Освен приказки за т.нар. "български етнически модел", практически нищо не беше направено нито за търсене на отговорност от расистките говорители, нито за възпитаване на обществото в дух на толерантност. Ако сега нашето общество не успее да накара расистите да държат убежденията си само за "домашна употреба", пътят към междуетнически сблъсъци и някаква форма на авторитаризъм е открит.
----
* "Междуетнически нагласи, социални дистанции и ценностни ориентации" - национално представително изследване сред българите на възраст 18-70 г. Интервюирани са 1112 души в 180 населени места. Авторският колектив включва д-р Красимир Кънев, Живко Георгиев и Емил Коен.
|
Обществото ни е болно от расизъм
