Струва ми се, че един от примерите, които даде не беше съвсем на място:

И за да е по-реално, да не игнорираш гравитационното привличане между молекулите. :Р

Гравитационното взаимодействието между различните атоми и молекули в структурата на камъка е нищожно. Да оставим това настрана - то не оказва никакво влияние върху траекторията на този камък!!!

Задачата на Тошко се усложнява, когато започне да разглежда гравитационното привличане между всяка една елементарна частица от структурата на камъка и Земята, Луната, Слънцето и т.н., отчитайки различното разстояние между центровете не тежестта на взаимодействащите си обекти.

Ще продължа малко в същия дух...

За траекторията на камъка е особено важно и въртенето на Земята около оста и. 1. Центробежната сила е перпендикулярна на идеализираната земна повърхност само на екватора... 2. Поради въртенето на Земята, точката, в която ще падне камъка, трябва отново да бъде коригирана...

Прощавай, Тошко... Колкото повече се замислям, толкова по-сложна става задачата... Краят на усложнението ще дойде с достигането на пълния обхват на моите скромни общи познания по физика...

Като за финал... Има методи, по които се установява дали избраният математически модел е адекватен, според броя на опитите, техните повторения и желаната точност. За целта се използват специални таблични критерии, даващи база за сравнение... Няма да се задълбочавам повече. Започнах сам да си ставам скучен...