Основната задача на училището е да научи децата да мислят.

Друга задача е да им дадат представа за различните области на човешкото познание, за да могат те да решат какво ги интересува (ако изобщо нещо ги интересува).

Трета е да се научат как да решават проблеми.

Може никога да не ти се наложи да смяташ разстоянието от върха С на ромб, но подхода, стъпките които правиш за да го сметнеш ще са ти необходими при решението на много практични задачи (дори и да не осъзнаваш това).

Не ти харесва, че физиката идеализира света, но точно това е един от най-ценните уроци, които се учи по физика -- че не е необходимо да използваш всички ужасно усложняващи подробности, за да получиш смислен резултат. Учи че при решаване на сложни проблеми, които не можем да решим, трябва да търсим опростен модел, който съдържа всички важни (за проблема който решаваме) особености на реалността и който можем да решим. Друго важно нещо, което ме научи физиката, е че в природата нищо не се губи и печели -- изключително важно знание за борба с изкушението да участваш във финансова пирамида, или да вярваш в небивалиците за свободни енергии :)

Литературата също е важен предмет, но не както се учи в българските училища :( Литературата трябва да учи: а) децата да изразяват мислите и чувствата си; б) да развива въображението; в) любов към четенето на книги; г) на какви висоти на мисълта е способен човек и колко са тъпи (повечето) учениците в сравнение великите мислители. Точка г) е особено важна -- ако нямаш връх, към който да се стремиш, ще си останеш в блатото на посредствената мисъл :)

Иначе обучението по литература в училище (поне такова каквото си го спомням) е ужасно. Първо, изобщо не ми е ясно на кой идиот му е хрумнало, че творбите трябва да се разглеждат хронологично, започвайки от най-древните (и логично най-далечни от светоусещането на учениците). Според мен трябва да се започва със съвременна литература. И то не "велика литература", а такава която децата могат да разберат и да харесат. И постепенно да се отива назад (във времето) и нагоре (към шедьоврите). По-добре повечето деца да прочетат 10 не толкова добри книги, отколкото да решат, че литературата е бошлаф работа, истината е в компютрите и телевизията, и да не прочетат нито една. Отделно, в часовете по литература се набляга на маймунското наизустяване на това какво учителите и критиците са казали за дадено произведение, а не се дава възможност на децата да кажат своите (може би неверни) мнения и дискутирането им. Определено смятам, че критиците не са авторитет за това какво е искал да каже писателят, дори не съм сигурен, че и самите писатели са такъв авторитет.

Въпреки че всички, включително и самите американци, плюят тяхната образователна система, мисля че поне едно нещо са направили както трябва. Когато учениците стигнат до гимназиално ниво, те се разпределят _по всички предмети_ в едно от трите нива: основни познания, средно ниво, и ускорено изучаване. Ако нямаш интереси по математика, ходи в класовете, които ще те научат как да не те лъжат в магазина като ти връщат пари. Ако се интересуваш, ще те научат на диференциално и интегрално смятане още в гимназията.

П.П. Нетадминството е ужасно скучна и досадна работа, ако съдя за интелигентността ти по мненията ти в клуба, мисля че ще ти омръзне след не повече от една година.