Да нямам мои приятели, само семейни.
"А това, че са на твоя страна не е категорично показател за правотата ти..." Разбира се! Щом съм мъж, не е възможно да съм прав, виновен до доказване на противното. Трябва да давам пари и много да не знам!
В темата много хора ме питаха, защо съм се настроил така. Сега по-лесно ли ти е да си отговориш? Още ли ме питаш, къде са отишли чувствата? Кое не е ясно още? Приемате, че мъж който взема по-малко пари от жена си е търтей, но жена която въобще не работи и харчи като за сто, е ОК? ...и после ме питате къде са отишли чувствата? Ами достатъчно е, само малко, с крайчето на съзнанието си да доловя подобно безобразно мислене и ... всичко детско в мен умира. Край! Чувствата изчезват! Наистина ли мислиш, че мъж може нормално да приема такова отношение? Не, на мен в къщата не ми трябва музеен експонат или Мис Каприз, трябва ми партньор!
За любовта на жена ми разбрах много.
Когато вече бях сигурен, че тя не ме понася, се оказа, че ме обичала... Странно! Как обичаш един човек и му причиняваш толкова гадости...!? Така обичате вие жените, тръшкайки се, капризничейки, мрънкайки, правейки номера, юркайки го абсолютно безсмислено, само да си пробваме властта над него... Ми това са белези на омраза!!! Мили дами, оправете си ценностната система и изразните средства! Не благодаря! Предпочитам да съм мразен, като ще съм така обичан!
Ами ето, тества, тества границите и накрая ги премина. Вече знае, след какви глупости връщане назад няма. Честито! Кой какво сам си направи, никой не може да му го направи! Аз съм перфектно - на мен положението ми се облекчава. Едно гърло и един дразнител (най-големият) по-малко. Да видим тя как ще е?
Не, не разбирам такова саморазрушително поведение! Чудно ми е как разбирате любовта с правене на "женски номера" (курвенски). Минават, викаш? Ами ако не минат...? Ами ако отсрещната страна се окаже с органическа непоносимост към тях? Ами ако й писне? Или викаш, ще разчитаме на кавалерството му и че няма да поиска реванш? Кавалер към дама, след такива номера в неговите очи вече не си дама. Какво правим тогава? Пак на него разчитате? Ама вие вече сте го превърнали във враг, той може да е опасен?
Надявам се, ти задоволих интереса относно чувствата.
Суетата - любимият ми грях!
|