"Ако жена ти е толкова психически болна, не трябва ли да се отнасяш с нея, като с болна?" Точно така! Така трябва и така правих през последните 20 г.
Тя действително започна цялата война в период, в който не беше добре. Пуснала е жалбите срещу мен, когато беше в криза (психическа). Затова аз когато разбрах какво е натворила, реагирах съвсем нормално дори не се ядосах, само се притесних, защото това е сигнал, че този път кризата е по-дълбока. Веднага се заех с лечението й. Два - три часа я умолявах да си пийне хапчетата, докато успях да я убедя. На другия ден я накарах да иде при професорката. Отишла след една седмица - пак добре. Рекох си, ще се оправи и ще се разберем. Започна да се подобрява и вместо да нормализира отношението си към мен, тя се радикализира!? Не само, че не оттегли жалбите си и молбата за развод, ами напусна дома. Един месец я нямаше...
Всъщност, моето отрицателно отношение не е към "болната ми съпруга" , а към "здравата".
В момента, тя е в ремисия (момент на подобрение) и осъзнава напълно действията си! В тези периоди, тя е напълно нормална, като всеки здрав човек -като теб и мен.
В момента няма никакво оправдание за поведението й!!! - то е осъзнато, целенасочено и враждебно!!!
Суетата - любимият ми грях!
|