"Може би тя е била твоят учител по прошка и безусловна любов." Това не се учи или го можеш, или не.
Всъщност причината да не бъде оценено това което правя за нея е в това, че го правя естествено (щото ми идва отвътре) и се према за нещо нормално. Когато другите дават, те изпитват терзания, то им личи или обявяват с патос на микрофона: "АЗ Мъжът, любящият Съпруг, Главата на това семейство давам на теб съпругата ми..." - с една дума чухте ли всички, разбрахте ли колко съм ларж, щото ако не са разбрали по-добре нищо да не давам, че едва ми се откъсна от сърцето...
При мен не е така. Просто една сутрин влиза в гаража и ... А! имаме нова кола! Ако беше в началото на брака, щеше да попита, "За мен ли е?", но понеже са минали толкова години и знае, че всичко е общо и аз за себе си не правя нищо, явно е за нея, просто взема ключовете и я кара. Нормално, нищо особено, кво толкова, то така става винаги, нищо черезвичайно! Нито е необходимо да ми се хвърля на врата да ме разцелува и да ми благодари, нито да сготви обяд. Едното няма нищо общо с другото.
Суетата - любимият ми грях!Редактирано от LUClFER777 на 07.09.15 16:07.
|