"Направо ти се чудя какво се шашкаш, вместо да си сипеш едно питие и да гледаш сеир." Не мога, такъв съм си. И на чуждото страдание не мога да гледам с равнодушие. Но някъде по-горе писах, че като се счупи нещо в мене, няма залепване.
В тоя ред на мисли, от една година съм я отебал. То това предизвика и последните събития. Тя разбра, че безлимитното кранче вече спря, и остана една добра пенсия (равна на няколко максимални пенсии в БГ), но нищо друго! Тя е на принципа: "Участвам само ако съм на далавера". Явно реши, че парите които получава са малко и се разскача. Лошото за нея е, че това решение не го взе на трезва глава, а по време на криза... Родителите й се поболяха - "Какво ще прави сега тя!?" - нито професия, нито квалификация някаква, нито на 20 години с големи цици и дълги крака...!?
Та, аз се оттеглих! Последният ми опит да й помогна беше, когато разбрах какво е предприела, но се отказах, когато видях, че се подобрява психически, а се озлобява към мен. Казах си, троши си главата тогава!
"Оставете жената да си има кризи-мизи и прочие. Може пък тов ада я забавлява по някакъв начин:)" Аз, както казах я оставих, но сега ще легне на децата... Понякога си мисля да взема да я прибера, поне тях да не тормози... Но на първо време нека родителите й да й се "порадват". А иначе е голямо "забавление", ако си била около нея в тия моменти, ще знаеш колко е "весело". Заболяването й не е симулация, истинско е! Това не можеш да го изиграеш, то цялото й излъчване се променя, гледа с безумен поглет като неразумно същество. Ужасно е! Огромно хладнокръвие е необходимо да понесеш подобно нещо, още повече ако човекът ти е близък, много мъка предизвиква, много страдание и на болния, и на околните...
Суетата - любимият ми грях!Редактирано от LUClFER777 на 05.09.15 13:44.
|