Трудно е за описване. Със сигурност не буйства.
Първо започва да я боли душата (това е нейното определение на това което чувства). Казва, че болката е много силна и е най-ужасното нещо което можеш да изпиташ.
Има налудничави мисли, че нещо я заплашва и във всичко около себе си намира "доказателства" за това. Примерно ЦРУ я следи и ето Луната изгря и камерите, които американците са монтирали по повърхността й вече я заснемат.
Въобразява си, че говори с хората по телепатичен път. Прави ти някакви физиономии означаващи "Отговори ми!" и се сърди, че не я разбираш, но това се случва когато кризата е слаба. Когато е силна, тя изключва напълно само леши на леглото плаче и вие от болка... Трудно е за понасяне и от околните...
Мисли си, че трябва да не прави определени неща, за да не умра аз, примерно да не пие вода... това е много опасно, защото аз трябва да следя всичко, тя не казва какви мисли има и ако не си достатъчно наблюдателен, може да пропуснеш факта, че тя не пие вода.
За тези налудности и мисли разбирам след като премине кризата 1-2 месеца. Ако нямаш опит си в пълно неведение какво се случва. Може да се самоубие без ти да разбереш защо. Може да е заради някоя наледничава мисъл свързана с тебе, с децата или Барак Обама. Ако не беше толкова гадно, сигурно щеше да е смешно...
Когато се случи за първи път беше може би най-тежката. Аз бях в пъълно неведение, не знаех какво се случва, не знаех какво да правя - просто ужас!!! Все едно си на друга планета с извънземни, чувстваш се напълно безпомощен, с нищо не можеш да помогнеш.
Лека, полека научих много за болестта и проявлението й. Че ние започнахме да си "говорим" по телепатия в последните години. Ти можеш ли, а? Аз мога!!! С времето разбрах, че когатоми задава въпроси по "телепатичен път" отговорът трябва да е винаги положителен, тогава се успокоява, ако отговоря отрицателно (по едно време бях решил да ги редувам) започва да плаче, и става видимо притеснена...
Та, станах факир в психиатрията... Определям перфектно схемата на пиене на хапчетата - пият се по схема, която долу-горе трябва да е определена за целия период на лечение (на кризата 1 - 2 месеца). С каква доза започваш, как да е разпределена в денонощието, с каква стъпка се увеличава и с каква честота, каква ще е основната доза и за колко време, кога трябва да започне намаляването и т. н. Какви корективи се пият за страничните ефекти, защото и те са голям проблем? Първо се бориш със симтомите на болестта, после със страничните ефекти от лекарствата, които са почти толкова гадни колкото болестта.
Суетата - любимият ми грях!
|