|
|
| Тема |
 Чувството за непоправимост |
|
| Автор |
Aвapия (новак) |
|
| Публикувано | 25.10.05 13:58 |
|
|
|
Все ми се струва, че не мразя бившия си мъж, че няма вече да съм му жертва, а защо тогава сънувах кошмар:
че съм се върнала да живея с него, седя в хола и го чувам как си прави закуска в кухнята. Чувам тракането на чиниите, музиката от радиото, телефонен звън... и разбирам, че той говори с Другата. Не различавам думите, но в гласа му има толкова топлота, нежност и закачка. Нахлувам в кухнята с думите "как можеш?!", а той бавно оставя слушалката и ме поглежда право в лицето с толкова презрение, отегчение и отчуждение, че...се събуждам с блъскащо сърце и горещи сълзи в очите.
И осъзнавам, че не съм при него, че съм сама в леглото и че отсега нататък винаги когато се събудя от кошмар, ще съм пак сама.
Човекът, който е навестявал еротичните ми сънища, е сега в кошмарите ми. Най-лошото усещане е усещането за непоправимост.
| |
| |
| 
|
|
