съм мислела са материалните постижения - в това отношение наистина човек може да живее всякак.
Имах предвид твоята ценностна система приложена на практика в личностното ти развитие. Твоето.
Не възприемай семейството като наркотик, от който не можеш да се откажеш, тъй като зависимостта ти е прекалено силна - мисля, че е грешен ход. Всяка личност би следвало да функционира самостоятелно и независимо, да има свои интереси, както има и свои задължения. И в случай на фрустрация, да съумее да запълни празнината с други занимания. Не помага да си го повтаряш, че твоето лично постижение е било семейството - както го разказваш, излиза, че то се е опирало на един стълб - липса на взаимност, високомерно отношение - "Той просто позволяваше да бъде обичан.", с една дума пълно неравновесие и неравнопоставеност. За това ли съжаляваш толкова? Наистина е факт, че човек обича най-много тези, за които е полагал грижи и е изпитвал неудобства - парадоксално е, но е така. Нужно е да се преустроиш на друга вълна - ами няма го този човек в живота ти - от това, че ти страдаш той няма да се върне. Докога ще копаеш там, вместо да зариваш? Докъде искаш да стигнеш така?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.