Здравейте,
(на теб и Авария пиша)

Въпросът "как така" е абстрактната форма на субективно насочения въпрос "защо на мен така се случи и с мен така постъпиха"...

Болката идва от понесените щети (дори нематериални) и пропуснати ползи - от дисбаланса във възприемането и вътрешната оценка на преминалата връзка, респективно краят и. Дисбаланс във всяка посока - ако считаш, че си дал много или пък, ако смяташ, че било е недостатъчно, ако усещаш, че са постъпили с теб несправедливо или сам ти бил си некоректен.

От там идват и въпросите - от желанието за постигане на баланс - ако не във фактите, то поне с отговори, обяснения. И понеже балансът може да се пропусне, да се залитне в другата посока - примерно от невинен да почнеш виновен да се чувстваш или пък обратно - пак стартира процес на търсене на равновесна точка. Като махало е - непрекъснато колебание в търсене на равновесие, докато - с времето - и то не се постигне.

И ако има сили някакви - да въздействат междувременно - отново балансът се загубва. Сили всякакви - повторни и потретни несполуки, "отваряне на очите" и откриване на невиждани и неразбрани досега факти и аспекти от личностите - собствена или партньорска.

Така седят нещата. Един възможен изход от тази ситуация, през която почти всички минаваме - спиране на самосъжалението, особено това, което прикриваме дори от себе си.

Пък за това, което пак ще ти се случи някой ден - всяко нещо си има край, само саламът, както споделят мъдреците, има два края. :) Има връзки, които продължават практически вечно - разкъсани са едва от смъртта, а някои вярвания допускат, че дори смъртта не ги прекъсва. Романтичната ти натура, съчетана с придобит от опит прагматизъм, те кара хем да съзнаваш възможния край - тъй също и предварително да го изстрадваш, ограничавайки (може би) в една или пък друга степен развитието на връзката си. Амчи недей така бе! Дори и да настъпи край - той ще е поради някаква си безбъдещност или безсмисленост. Ако ти сложиш край - то ще си го осъзнала предварително, ако другият е инициатор - ще го разбереш впоследствие. Такъв е опитът ни - факт.

Ако във връзките си не нанасяме/понасяме щети, ако не очакваме и калкулираме ползи в бъдещи периоди - може би тогава няма да се страда при край на връзка, може би дори и край не ще се случи! :) Пък още да ти кажа - в този период от живота ни - години, жизнен опит, среда, деца, обществена реализация и кариера - това си е дори и вероятно - да имаш удовлетворяващо дълга, практически вечна връзка. Зависи си от вас - и заедно и поотделно.

Желая Ви късмет!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите