Все ми се струва, че не мразя бившия си мъж, че няма вече да съм му жертва, а защо тогава сънувах кошмар:
че съм се върнала да живея с него, седя в хола и го чувам как си прави закуска в кухнята. Чувам тракането на чиниите, музиката от радиото, телефонен звън... и разбирам, че той говори с Другата. Не различавам думите, но в гласа му има толкова топлота, нежност и закачка. Нахлувам в кухнята с думите "как можеш?!", а той бавно оставя слушалката и ме поглежда право в лицето с толкова презрение, отегчение и отчуждение, че...се събуждам с блъскащо сърце и горещи сълзи в очите.
И осъзнавам, че не съм при него, че съм сама в леглото и че отсега нататък винаги когато се събудя от кошмар, ще съм пак сама.
Човекът, който е навестявал еротичните ми сънища, е сега в кошмарите ми. Най-лошото усещане е усещането за непоправимост.

Това може да бъде излекувано само от друг мъж и ти го знаеш. Дали обаче ще имаш сили да се оставиш да те излекуват и дали ще имаш късмета да попаднеш на човек, който да те излекува а не да те донарани не зная. Аз ти го пожелавам във всеки случай.

С.Н.В.О.

Защо ли този кошмар ми е до болка познат?Може би защото съм отскоро разведена.

С времето всичко ще отмине.

Времето, другите мъже, децата, работата - всички ги знаем тия лекарства и ги ползваме кой както може.
Но разбитото семейство си остава покойник, който си погребал и няма да го вдигнеш от гроба.

Знаеш ли, времето наистина лекува....
в началото и аз бях смазана от огорчение и обида, смачкана като жена - със самочувствие някъде под нулата, с непрестанна мъка в душата за изгубеното /човек, щастие, семейство/....... и т.н.
но...... с течение на времето взе да ми минава, взех да се социализирам към един друг, нов живот, започнах да излизам повече с неомъжените си приятелки :))), да се срещам с хора, припомних си как се общува с мъжете...... взех даже да си ценя и свободата :)))
и вече към края на 2-та година съм си май аз - такава каквато бях преди - и весела , и с повече настроение, и с много повече самочувствие :))
обаче..... някак си се стремя да си припомням миналото с половинката откъм хубавата му страна /може би и заради детенце - пред него лоша дума не се казва/ и по-философски да приемам загубата..... не искам безвъзвратно да натъпча в съзнанието си тежките моменти /не че се забравят, ама ако може така - по изтикани назад/......
Това да разчиташ на приятелството, любовта и т.н. на един мъж /и на тази база да градиш лично щастие, спокойствие, самочувствие и т.н./ донякъде ни поставя в зависимост.
Въпросът тук е да си върнем нормалното себеусещане заради това, което сме самите ние и което се стремим да бъдем.
Пожелавам ти късмет!

http://www.mysticbg.com/content/sunovnik/sunovnik_main.asp
Изкуших се да ти дам това и се надявам да ти помогне. А за такива сънище наистина времето лекува и ще ти мине, но си проверявай от време навреме там и ще се убедиш, че кшмарите не винаги изглеждат така

Ами аз защо периодически сънувам, че съм на матура по математика - събитие отпреди точно 34 години - изпитвам същата паника както тогава и се събуждам ни жива, ни умряла, със сърцето в гърлото и трепереща като листо от ужас. При това събитието беше със щастлив край - за пръв и последен път в живота си успях да реша сама задачите и имам бележка, двойно по-голяма от тази, която реално отговаря на знанията ми по въпросния предмет/мн.добър/ Но преживяването за мен беше като от филм на ужасите.
Стресът не се преодолява изведнъж, понякога си го влачиш цял живот, макар и да не го осъзнаваш реално - изплува някъде от небитието и те разтърсва до дъното на душата ти.
После, като се освестиш, реализираш, че е нищо. Но явно психиката не е успяла да се справи с преживяното.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

в търсене на смисъл обезмисляме живота си....

животът е магия....

нищо вече не може да бъде както преди...
и аз понякога е сънувам...
годините минават, но болката от предателството остава...и много трудно избледнява
дали можещ да си възвърнеш чувството за достойнство, жизнеността, самоуверието, хумора-е според човека, неговата психическа нагласа и различно устроена нервна система, от начина на устройство на душата за приемането на промяната и наличието на сили за борба с новото статукво...
а тези сили са толкова малко

Смътно си спомням един разказ на Радичков, в който безспирният вик на жабите от блатото е оприличен на въпрос-упрек към хората:”Как така? Как така?”.
Та...и аз искам да питам.
КАК ТАКА след като 20 години си завивал един човек, ако заспи пред телевизжора, ходил си с него посред нощ до болницата, ако го боли зъб и си приготвял пъткака му за Бъдни вечер, изведнъж този човек решава, че си му в повече в живота и че иска друг да прави същите тия неща за него.
КАК ТАКА човекът, с когото често си дрънкал по цели нощи всякакви глупости, вайкал си се за служебните му проблеми, броил си звездите и си клюкарил съседите, почва изведнъж да ти отговаря едносрично и заядливо, без да откъсва поглед от компютъра?
КАК ТАКА мъжът, с когото си правил луд секс /айде тука да не се отпускам/ предпочита вече да дойде в леглото към два часа среднощ, за да те изчука в полусън и да си спести по тоя начин всяка близост, да я сведе до изпразване?
Сигурно така и ще си умра, без да науча отговорите на тия КАК ТАКА.