Ето историята на Кати

КАК МИЛАТА МИ РОДИНА МЕ ПРЕВЪРНА НАСИЛА В ИНВАЛИД-И ПОСЛЕ СЕ ОТРЕЧЕ ОТ МЕН За да не остане някой с грещно впечатление,не се оплаквам ще опиша фактите пък ако някой реши да помогне дори и ако само го сподели ще съм БЛАГОДАРНА до живот,защото по този начин ще ми дадете стимул да се развивам и да продължа напред А повярвайте ми доста се колебаех,преди де се престраша да потърся отново помоща ви Всичко започна през май 2012 първоначалната диагноза беше /Рак на шийката на матката/ Когато диагнозата беше потвърдена категорично,естествено изпаднах в лека депресия при мене продължи само два дена,по точно след две напивания реших че ще направя каквото зависи от мен-пък да става каквото ще И така,започна се ходене по мъките,в началото за всичко се грижех сама.Даже повечето лекари като казвах ,че аз съм болната ме гледаха много странно и все ме питаха за придружител.За бога работех на две места,грижех се за двете си деца,за какво ми е придружител
И така,първо трябваше да се запиша за лъче и химио терапия.От ИСУЛ направо ме отпратиха но по най-грубия възможен начинЛекарката ми се разкрещя в коридора че не съм за тях да си търся друг начини да не им губя времето.Ок казах си аз и още същия ден в раковата,да ама не и там греда,записвали чак за след 3-4 месеца,а аз трябва да направя манипулацийте веднага за щото съм в 3 стадий Започнах да се моля ,не може ли да се направи нещо-е можело Когато лъчето и химиото са предоперативно се правело веднага,а щом по закон е така си задавам въпроса защо се налага да се моля И ако ги бях послушала като би постъпил един възрастен пациент,дали щях да съм жива. И така минаха терапийте,как съм ги изкарала аз си знам като в същото време продължих да работя и на двете места
Стигнах до операцията която беше октомври 2012 Всичко мина уж добре,проблемите започнаха веднага след операцията Два дена не можах да пусна газове но никой не обърна сериозно внимание ,и така изписаха ме по живо по здраво

Проблемите започнаха оттук насетне Започнах да не мога да ходя по голяма нужда ,в началото взимах разхлабителни ,ходих и на куп изследвания уж всичко беше наред но аз продължавах да не мога да ходя ,а не мога да опиша за каква болка става въпрос все едно някой ти къса вътрешностите .
През лятото на 2013 се появи друг проблем,откриха вистула между пикочния мехур и влагалището ,Е това вече ме вбеси, започнах да задавам въпроси и аз .Не стига че не мога да ходя по голяма нужда ами и от влагалището ми изтича урина без да мога да ги контролирам и двата процеса по никакъв начин.Започна се едно безкрайно прехвърляне на топката.От 5МБАЛ твърдяха че е виновна лъчетерапията от раковата твърдяха ,че не може да е от процедурите Е оказа се впоследствие че е комбинация от двете
Както и да е отнесоха го Пироговци,тук е местото да спомена 2 урология на Пирогов и по специално др Доросиев два пъти ме изкарва човека от лапите на смърта а и екипа който е събрал до последната санитарка е невероятен,просто невероятно добро отношение. И така единственият начин да могат да оправят до някъде положението беше да сложат нафростома/да отворят от към гърба ми бъбрека и да отделям урината през през специлна тръбичка вързана на крака/ Общо взето едните поправят грешките на другите и от там ме изписаха.
Реших да се прибера с трамвая живея на Красно село,ем да спестя някой лев хем да се почувствам свободна.Всикчо беше наред,слязох на нашата спиркаи пресякох,прилоша ми едвам дишах,зави ми свят наблизо има игрална зала а и имам позната която работи там,оставих сака на охраната и слязох в мазето има тоалетна да се наплискам с вода Еми така се казва позната ми ме видя аз и махнах за поздрав и слязох Забавила съм се доста,тя ме е намерила,направила съм исхемичен инсулт ,после лекарите казаха че ми е бил много изтощен организма и от там се е получил срива в организма
Е след няколко дни ме изписаха,майка ми дойде в къщи да ме гледа имах пареза на цялата дясна страна Изгледите ми не бяха хич добри,бяха казали на майка ми ,че най вероятно няма да се оправя Е имам лак дефект в говора ама само от време на време и ръката ми изтръпва малко.И така благодарение на майка ми отново си стъпих на краката
Но проблемът с голямата нужда си оставаше а продължавах да слабея Значи направих инсулта септември2013 до края на годината бях приемана 4 пъти в Пирогов минах от първата да 4 хирургия и на всякъде ме изписваха с подобрения уж Но аз се чувствах все по зле и по зле,не ме искаха вече в никоя болница/всеки казваше вземете я вие/

Обявиха ме че съм с разсеийки навсякъде,дадоха ми морфинови лепенки,но болките не спираха и за секунда с всякакви лекарства-възможно най-силните обезболяващи По съвет на наш близък лекар отидохме в къщата на майка и татко във Враца,но и там не изкарахме дълго,наложи да се върнем спешно,а и така стана по добре.Можете да си предтавите каква гледка бяхме,майка реве в банята,татко и той а аз от стаята крешя от болка. Оказа се едно черво беше атрофирало и го изхвърлих през ануса
И така май се увлякох но има още,ще се опитам да бъда по кратка.
Започна се с морфина,трябваше да ми се бие на 12 часа но аз не издържах и 2 наитсина болките бяха ужастни/и на най-голямия си враг не пожелавам да изпита такива болки/
И така края явно вече наближаваше,майка ми беше събрала сестрите ми,в момента в който ги видях наредени край мен ми стана ясно Съпругат ме уви в едно одеало и ме занесе до до лоду линейката
И така аиде пак в Пирогов ,искам да уточня по въпроса за Бърза помощ ,почти всички екипи а повярвайте срешнах се поне с половината от тях са читави опитват се да помогнат но имат право само да ни обезболят и да ни транспортират до на й близкия ни по район спешен център
В Пирогов както се очаква първо ни овикаха за какво ме докарват,но след като разбраха че съм съгласна на операция ни взеха/е имах си аз все пак е операция ще приберат пари от здравната каса След 3 часа вече бяхме готови с изследванията/и то ме приемат за спешен случай,/ Качиха ме към операционните,там същата картинка,започнаха да ме оглеждат и да се чудят какво да ме правят Накрая не издържах и ги помолих да ме обезболят и да правят каквото знаят-така и направиха.
Хвърлили са ме на студентите/добре че имаше студенти/значи за мен това не проблем защото на какво да се учат ако не на такива като мен идиялния случай/с разсейки навсякъде готова на операция по добре от тва няма на къде/При отварянето цялата кухина е била пълна с изпражнения оттам нататък са поели по опитните.При първата операция ми е било зашито дебелото черво,даже имало следи от шевове,и така пак оттървах кожата
Близките ми са чакали отвън,лекарят е излязал от операция и им е казал да се качат на етажа на отделението а това 6 иа етаж Кому е било нужно да ги мъчат докато се качват с асансъора лично аз нямам обяснение Майка ми после ми каза че е била сигурна,че съм мъртва вече казва,Той нищо не казва-аз не смея да попитам Чак пред отделението им е казал за какво става въпрос /Нищо и няма,няма грам разсейки от рак-било и е зашито дебелото черво това е хубавата новина а лошата е че се наложи да и изкараме анус-претер и в следващите 7 дни ще чакаме ако оживее до тогава ще я бъде/

След цялата офанзива ме преместиха в отделението,и а право към следващия ад,това за грижата за пациента го има само на хартия
Сменияха ни памперсите един път на ден,преди сутрешната визитация през останалото време дали те боли или имаш нужда от нещо това си е само твой проблем.Ако имаш неблагоразумието да звъннеш на звънеца,вратата се отваря със замах първо се изливат куп ругатни/ти не си единствения пациент,сега за какво звъниш пак,аз друга работа си нямам само вас ще ви обслужвам/и ако успееш след всичките избълвани насреща глупости все пак да кажеш за какво си звъннал те отговарят ей сега и не се вясват до края на смяната
А най лошото от всичко беше че обявиха грипна епидемия и свижданя нямаше изобщо При една от превръзките бях ошамарена защото не съм лежала на правилната страна,вече бях с два отворени бъбрека/междувременно се наложи и другия да се отвори/с торбичка отпед ,маркучите са на гърба ми и отвеждат от двете страни оделно дренажите висят а аз не съм била лежала на правилната страна и за това ми се отлепвала торбичката на корема Е ако някой може да лежи по цял ден без да мърда аз не можех,а и дори не съм споменала раната от операцията от горе до долу Както и да е после се оказа че нещата не стоят така,просто защото раната е била прясна затова са се разлепвали торбичките
На другия ден помолих главния лекар да пусне майка ми за да ми е придружител отказа естественно,в момента в който казах че ще си платиме веднага стана.Преместиха ме в самостоятелна стая така наречените вип,само че освен още едно легло нищо друго не получихме срещу сумата от 50лв на ден,даже нямаше и мивка За 7 дни бях в ада никой дори и не направи опит да се погрижи за мен,за 3 дни с майка ми вече бяхме изписани Тя не ме остави за секунда, търчеше по нощите да купува разни мазила защото в болницата нямат,
Най-после се прибрахме в къщи,аз нямах сили дори да ходя самостоятелно зет ми ме пренесе на ръце до леглото /добре че малката ми сестра си взе огромен мъж/Тежах 28 кг,точно толкова не грешка 28кг
И така мисля да спра дотук,ще опиша доколкото е възможно последвалите събития накратко Опитах да направя реституция на дебелото черво,но само ми взеха парите колйто ги събирах пак чрез вас за което мога да кажа само ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ И МОГА САМО ДА СЕ ПОКЛОНЯ ПРЕД ВАС,КОЙТО МИ ПОМОГНАХТЕ В ТРУДЕН МОМЕНТ

За съжаление си оставам така за цял живот,след като го осъзнах,сега се опитвам да си взема живота отново доколкото мога
Та с какво ми помогна държавата през това време.Дадоха ми инвалидна количка,инвалиден стол за тоалетна и дюшек за умиращ Направиха ме морфинозависима и казаха че няма да мога да се откажа-е аз им доказах че мога
Е как да не и се радвам на тая мила родина,радвам и се и още как всеки ден я благославям по няколко пъти
За това ви моля за пореден път,който има желание и може да помогне кой финансово,кой с помещение ,кой с поръчки Преди се занимавах с поправка на кожени изделия,обичам тази работа и ми харесва да я върша ,за съжаление имам само машина и инструментите което не е зле за начало Засега ще работя от къщи,но се налага да наема помещение защото хубавата машината е на трифазен ток а аз трябва да използвам предимно нея
Моля ви подайте ми ръка ,не искам да съществувам а да живея нормален живот.Знам че мога много повече и съм готова да го докажа,просто започвам живота си отначало
Мога да шия всичко което е свързано тежките материали,за съжаление не съм добра с платовете Нс кожата,промазаните материали се справям много добре
Предварително благодаря на тези който ще решат да ми подадат ръка
0889007058 Катя
UBBSBGSF BG56UBBS80021036865230





Живота е рисуване без гума за триене.

Редактирано от kaloyana_-177704 на 07.09.15 07:40.